Последвайте ни в Google News Showcase
С какви политически пируети през август ще запомним първите балетмайстори на държавата ни, ако не с „Умиращият лебед“ по Сен Санс и „Лебедово езеро“ по Чайковски...
Бойко Борисов, колкото и да не му отива , беше принуден да се повдигне на пръсти и като балетмайстор на „палци“ да разтвори широко ръце в очакване на групата набедени балерини от Реформаторския блок. Но генералът така си и остана сам, само по бяло трико и с гневен поглед на умиращ лебед, защото целият разноцветен кор де балет от победени партийки му обърна гръб. Поне на днешната обществена сцената, пред гладната и жадната за ненаситни зрелища българска масова публика, съставена от зяпачи, кибици, сеирджии, охлюиди и обикновени тъпанари.
За всички останали люде, които не са част от това, за съжаление, преобладаващо в страната ни множество, е повече от ясно, че десните десняци никога преди идващите избори няма да увиснат на врата на вожда на ГЕРБ, за нищо на света не биха потацували заедно, дори ако става дума за дясна класика, нито за някаква модерно мислеща опозицята , аставала в позиция „па де дьо“. Но след бъдещите парламентарни избори хората около Костов и Кунева със сигурност ще скочат в обятията на Борисов и се завъртят в нещо средно между физкултурна пирамида и танц със саби, за да сторят заедно следващото сиво-синьо-зелено мнозинство.Реално от петте или шестте реформаторски партии в парламента ще влязат по двама до трима души от всяко ръководство, което ще е максимум 18 человека.
При положение, че „Атака“ най-сетне си седне на дъното и бъде заменена от фронтоваците на „Скат“, и бургазлии вкарат десетина свои, контрата отново ще е у ГЕРБ, които за да управляват с друг премиер, и друг екип, ще трябва да подслонят в правителството си и представители на двете вълшебни политически джудета. Защо вълшебни? Защото без тяхото вълшебно участие страната ни ще продължи да дразни съюзниците ни от ЕС и да строи като гламава всички енергийни проекти, които й заповядат от Москва.
Проблемът е дали ГЕРБ ще сбере същия брой гласове, поне толкоз, колкото има сега. Вторият проблем е дали в обеднялото ни и олевяло население ще се намерят 400 000 дясно мислещи младежи, бащи и дядовци, като мен, които да дадат отново в аванс гласа си за лидери, които с нищо не са показали, че стават за лидери. Става дума за непулярни лица, избранници на някакъв техен си политкръжок , които нямат нито харизмата на Бойко, нито достъпния, простонароден език на Яне, нито словесната йезуитщина на българските и турски ченгета от ДСП, нито изцъкления поглед на циклофреничния френетик, който събира в едно вижданията на отпадъците на БКП и БСП, заедно...
Не е достатъчно да стоиш по-добре от Сергей, чиято суета на суек, на суслик, по съветски, заблуждава. Може би всеки негов нов опонент лековерно си вярна, че той вече е бита карта и му предстои предстрочно пенсониране. Не, Станишев има вроден талант на класически комунист, чиста проба апартчик, който не е помирисвал никога оръжие, барут и кръв, но умее да жертва, без дасе саможертва, да пази приятелите си и гърба си, защото знае, че всеки гръб завършва със задник. А и зад него все още стои разноименната фамилия на българските олигарси, които все още чакат това правителство да им върне с лихва вложените в преизборната битка пари. За да могта да имат очи през Кремъл да им киха още и още, ако се наложи...
А все повече ще се налага, защото икономиката ни е в разпад и световната криза върлува у нищите държави и народи... Реформаторите от новата дясноориентирана жилищна кооперация имат, може би, основателни претенции да са автентичното , истинското дясно. Техният днешен балет на яростно отричане на борисовщината, е стратегически правилно. Бойко не само се отнесе надменно към уж братските си партии, но едва днес публично прогледна и видя, че утре без тяхна помощ ще види отново любимите си магистралите си през крив макарон. Неговото предложение е не само закъсняло, но и доста наивно – повече за пред очите на онези, дето викат, що не се вземете заедно, да пометете комунягите. И за пред сурата на европейските тарикати, дето живеят на яслата на Европейската народна партия...
Наивно е, защото един антикомунистически ОФ съюз между ГЕРБ и тортата от десни трохи ще спечели симпатиите на всички по-будни хора, някои от които, като мен, ще гласуват за тях с отвратително отвращение, но партията майка и ракетоносител ГЕРБ ще убие окончателно лидерското самочувствие на Костов и Кунева, да не говорим за претенциите на осталите за девственост и непорочност... За да се появи мощна дясна пратия трябва да се появи мощна средна класа, която не се случи у нас. Или да зад тази партия да застане с целия си финансов и властови потенциал едрият, по нашенски бизнес, който обаче е проносирано червен, свързан с играчите от бившата ДС и висшата номеклатурата на БКП.
Така че народецът ще продлъжи да гласува за онези, които го обраха и които му подхвълят коматчета мръвки, а гражданите ог големите градове, а те са май три-четири на брой, ще търсят и чакат своя нов месия, да изведе някой ден България отново на пътя към цивилизацията. А не да я връща към съюз с азиатските нрави. Това да си с десни възгледи и с европейско възпитание не е достатъчно да бъдеш харесван и да станеш любим на обеднялата в духовно, културно и материално отношение нацийка. Особено по време на разпада на глобализма като идея, като идеология, като пазарни отношения, като демократични ценности. Особено днес, когато в антрето на ХХI век виждаме краха на проекта на Новия завет, за братството, за ризата за ближния...
Националната ни хазна от личности също се оказа разграбена и приватизирана под масата. Сигурно задкулистните играчи се чудят и маят откъде да извадят нов претендент за национален герой – след Костов, царя, Първанов, Волен, Бойко и Кунева, кой ли още ще изродят преждевременно или ще се върнат към Гоце, който дебне в сянката и чака своя час. Като няма нов месия, преоблякъл се Илия и пак в тия.
Защо толкова точкувам на харизмата, на уличния език или репетирания гняв? Защото у нас преобладаващото простолюдие гласува, ако въобще гласува, водено от своя визуален и вокален вкус, него го привличат го външността на близките нему лица, мязащи на неговия образ и подобие. Гласува според това, което покажат по телевизора. Масово си дава вота за онзи, който най-много прилича на него самия. За това Борисов спечели масовите мъже и техните женски, защото са си близки по манталитет, по ербабщина, по лафове, по кралимарковщина...
Българинът още си мисли, че не трябва да мисли, а някой да удря с юмрук по масата и чашите до една да паднат от нея... Част от хорицата се надяват на някакво възмездие, на някакво чудо, но няма нито световна, нито нашенска справедливост – може да е гадно, но трябва да го проумем, че бъдещето не е за всеки, както наскоро се изрази един умен циник. В този живот ще е така, в другия – може би по-различно. Животът никога не постоянен – това, което едни, преди нас, са изпитвали в концлагери и соцлагери, а други пък са се радвали на масови блага и мижава безработица, днес ни се връща като изпитание – да сме свободни, но безпарични, или да сме роби, борещи се за социална и материална свобода.
Къде е изходът ли? В повече Бог, в това е изходът. Понеже Бог е във всичко, и повече люде с повече Бог във всичко. Тоест Изходът е в Началото. Агаси, изходът, ви чувам да мучите. А мучат ония, които нямат нищо – дори един малък Бог в душата си.
