"Балкански поток" - успех №1 след влизането ни в ЕС. Борисов исторически ни превръща в енергиен фактор
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
С наближаването на края на третия мандат на правителството на ГЕРБ ще дойде и време за равносметки. Премиерът Борисов се концентрира основно върху международната дейност и дипломацията през последните 3-4 години – сфера, където резултатите често идват твърде бавно и малките играчи биват притиснати между регионалните и глобални сили.
Борисов успя да постави България на международната карта в редица дипломатически инициативи, което е безспорен успех. Но с настъпването на икономическа криза все повече избиратели ще попитат какви са конкретните ползи от домакинстването на международни форуми, борбите с кибритлиите в Западните балкани и среднощните дебати в Брюксел.
Най-вероятно (и често по конюнктурни причини) реални ползи от тези инициативи ще са трудни за намиране, а иронично големият и най-реалният дипломатически успех на Борисов ще изскочи от най-турбулентния и хаотичен дипломатически проект последните години – Балкански поток.
Балкански поток е наследник на проваления проект Южен Поток, който падна жертва преди всичко на дипломацията – тогавашният президент на САЩ приоритизира Украйна като енергиен център пред възможността руските доставки на газ за Европа да преминат през една членка на ЕС и НАТО – каквато е България. Българската дипломация по времето на Орешарски остана твърдоглава и неумела да намери естествени съюзници в Брюксел, а напротив – скарахме се с тях по повод изпълнение на газовите директиви и разпределението на „баницата“ от строителството на тръбата.
Неслучайно Борисов се опита да разграничи максимално Балкански поток от Южен поток – за да спечели първо Европа на своя страна и едва тогава с целия съюз зад гърба си да седне на тежките преговори с Тръмп. Защото престрелките и танковете в Украйна гасят лампите на европейските домакинства и поточните линии на европейските заводи, докато манхатънските небостъргачи и гига завода на "Тесла" в Невада са чак през един океан. Убеждавайки Юнкер, че Балкански поток и Хъб "Балкан" са интегрирана част от европейската газова мрежа и инструмент, а не местна далавера, България да изпълни европейските изисквания за енергийна либерализация, Борисов успя да седне на преговори с Тръмп от позицията на целия Европейски съюз, а не на местна България, въртяща сделки в собствен миниатюрен интерес.
Българският премиер извади донякъде и късмет с визията на Тръмп, че руските афери са си руски афери и не е работа на САЩ да прекроява европейските национални граници, енергийни интереси и политически пристрастия, за да ги спира в далечни краища на планетата. Разбира се, американската политика е дългосрочна и трудно мени курса си, но дори лека корекция в светогледа на американския президент даде достатъчно свободен промеждутък, за да успее България с умела дипломация да вклини собствения си, а и европейски интерес. Борисов вероятно е успял да аргументира пред Тръмп, че газовия хъб и Балкански поток са инструмент за намаляване на зависимостта от руския монопол, тъй като колкото и голям играч да бъдат руснаците на този пазар, те вече ще са само един от многото играчи – юридически и икономически равнопоставени най-малкото с американския и арабския втечнен газ.
От друга страна, Украйна е далеч по-приоритетно да бъде укрепена в отбранително отношение, та чак после да се мисли за независима и успешна икономика. Защото дори и в украинския държавен бюджет да църцорят $1-2 милиарда от транзитни такси, това няма да им помогне срещу тежко въоръжените спецназове, вършеещи из полета и паланки. И прагматично мислещият Тръмп направи именно това – за разлика от Обама веднага подписа доставката на смъртоносно военно оборудване за Украйна и даде мълчалива зелена светлина за откъсването на България от руския газов монопол чрез Балкански поток и хъб "Балкан".
Всъщност, интересен е контрастът между наближаващия пуск Балкански поток и заораващия все по-дълбоко в американски санкции и лабиринт от европейска бюрюкрация "Северен поток" 2. Аргументът на Германия за „енергийна сигурност“, използван и от БСП за неуспешна защита на Южен Поток пред американците, удари на камък. И логично – нито на Тръмп, нито на европейските избиратели им му пука колко сигурни са газовите доставки за която и да било европейска държава. Но на американския президент му пука дали един руски газов монопол остава бетониран или се пропуква лека-полека – именно каквато беше и аргументацията на Борисов.
Разбира се, отварянето на бутилките с шампанско за Балкански поток и хъб „Балкан“ би било твърде преждевременно. Защото дипломацията и изграждането му са напълно в личния контрол, компетентност и усилия на българския премиер, но успешното функциониране ще зависи от частните инвеститори, търговци и индустрия – сфера, където както България, така и всъщност по-голямата част от Европа има много още да работи.
Според изследователи от Института за енергийни проучвания на университета Оксфорд, в Европа има само два развити газови хъба – британският NBP и холандският TTF:
Учените класифицират хъбовете според 5 индикатора – брой на пазарни участници, брой на търгувани продукти, търгувани обеми, ликвидност и съотношението между търгуван обем и транзитен обем.
Липсата на равномерно разпределено газово потребление, тежките финансови регулации, неблагоприятните условия за индустриално предприемачество и упоритостта на правителствата да поддържат контрол и монопол в газовия сектор създава горната неблагоприятна картинка – след Брекзит, британският хъб всъщност ще напусне Европейския съюз и единственият развит хъб в съюза ще е холандският.
Българският газов хъб ще се сблъска със същите проблеми. Безнадеждно остарялата регулация за търговия на финансови инструменти в България ще направи търговията им на хъб „Балкан“ не просто безсмислена, но и рискова (неслучайно оборотът на БФБ е колкото на хипермаркета за детски играчки Джъмбо). По-малкото участници ще намали ликвидността и ще отвори риска за държавна доминация върху търговията – още един сигнал, който ще отблъсне потенциални търговци и инвеститори и дори има риск да създаде неприятности с Брюксел. Търгуваните обеми за местно и регионално потребление пък ще са подтиснати поради липсата на добра свързаност с газопреносните мрежи на съседните държави и като цяло слабото национално и регионално потребление на газ.
Някои от тези проблеми са трудно решими – нито Турция, нито Румъния ще се „юрнат“ да купуват и търгуват газ на хъб „Балкан“, поради свои собствени политически и икономически специфики. Други проблеми, обаче, са решими – регулациите за създаване и търговия на финансови инструменти в България могат да бъдат подобрени и облекчени, стига премиерът да намери някой, който реално разбира от тази материя и я е работил. Защото инвеститорите, търговците и спекулантите трябва да имат причина да изберат търговията в България пред търговията в холандския, италианския или австрийския хъб – и купчината родни административни, бюрократични и законови пречки не играят в наша полза.
Създаването на реални стимули за газификация на българската индустрия също е по силите на родното правителство, така че на хъб „Балкан“ да се появят повече играчи с местно газово потребление. Агенция „ПИК“ вече писа, че най-бързият клъстър проекти в тази насока е гарантиращият нашата енергийната сигурност Маришкият басейн – държавната и двете частни централи там могат в рамките на Зелената сделка да бъдат трансформирани в гъвкави и нискоемисионни централи, ползващи комбинирано производство на електроенергия от газ, зелен водород и възобновяеми енергийни източници.
Имайки предвид мощта на американските финансови институции зад двете чужди централи и опцията държавната централа да потърси финансиране и инвестиции на конкурентен принцип от Китай, Корея, Европа и САЩ, в басейна може още през следващата година да се започне реализирането на инвестиции от порядъка на $3 милиарда. При подходяща инвестиционна среда, могат да бъдат намерени инвестиции и за останалите топлоцентрали, включително да се разшири мрежата и битовото потребление на газ в София, Пловдив и Варна. При масирано потребление и изграждане на подходяща газова инфраструктура за енергийния сектор, със сигурност ще се създадат и стимули за по-масирано газифициране на индустрията – при протеклите преговори за завод на Volkswagen, достъпът до силно развита газова инфраструктура определено бе една от проблематичние точки за България в сравнение с Турция, Румъния и Полша.
Или казано накратко – изграждането и пускането в експлоатация на "Балкански поток" ще бъде най-значимият и всепризнат дипломатически успех след влизането на страната ни в Европейския съюз. Но този дипломатически триумф ще трябва да се надгради и с реални икономически политики и стимули, тъй като международната дипломация означава и международна икономическа конкуренция – а при търговията на газови продукти, българският хъб ще мери сили директно с австрийския, италианския, германския, холандския и британския.
