ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Събранието на академиците избра днес нови член-кореспонденти в областите “Физически науки“, “Химически науки“ и “Науки за земята“ в отделение по природоматематически науки.
В направление “Физически науки“ е избран член-кореспондент дфн Александър Александров Драйшу. Той е роден през 1961 година. Водещ учен в областта на фотониката (нелинейна оптика, сингулярна оптика и оптика на свръхкъсите фемтосекундни импулси). Създава първата в България научна група по сингулярна оптика и школа по сингулярна и фемтосекундна фотоника. Ръководи катедрата по квантова електроника във Физическия факултет на Софийския университет. Дфн (2001 г.), професор (2004 г.).
В направление “Химически науки“ новоизбран член-кореспондент е дхн Евелина Павлова Славчева.
Тя е родена през 1961 г. Изявен специалист в извънредно актуалната научна област “съхранение на водород и използване на водородна енергия“. Научните изследвания и приноси на Евелина Славчева са в областта на електрохимията и електрохимичното материалознание и по-специално водородните електрохимични технологии и системи, в които е направила пионерни разработки. Работи в Института по електрохимия и енергийни системи на БАН. Професор е от 2011 г.
В същото направление е избран и член-кореспондент дхн Владимир Божинов Божинов. Роден е през 1956 г. Утвърден в световен мащаб учен в проектирането и синтеза на флуоресцентни съединения с програмирани свойства на молекулно равнище и тяхното приложение във високите технологии. Реализирал е редица разработки, свързани с получаване на: неконвенционални, фотостабилни емитиращи материали от принципно нов тип с оптично-сензорни характеристики спрямо силно токсични и патогенни обекти. Работи в Химикотехнологичен и металургичен университет – София. Професор е от 2007 г.
За направление “Науки за земята“ също са избрани двама член-кореспонденти. Станислав Василев Василев е роден през 1959 г. Работи в Института по минералогия и кристалография на БАН. Научните интереси на Станислав Василев са в областите на минералогията и геохимията на въглищата, кокса, техните отпадни продукти и биомаси, както и на екологосъобразното използване на тези материали и продукти в промишленоста.
Неговата научна продукция има един от най-високите стойности на индекса на Хирш изобщо регистрирани в БАН – 37, а 33 от публикациите му са между най-високо цитираните 10 % в съответните научни области в света.
Член-кореспондент дгн Кристалина Христова Стойкова е родена през 1959 г. Работи в Геологическия институт на БАН. Научните интереси са в областите на палеонтологията, стратиграфията, седиментологията, палеогеографията и регионалната геология. Тя е пионер в българската микропалеонтология с въвеждането за първи път на таксономните и биостратиграфските изследвания върху много перспективната група на варовитите нанофосили, както и за установяването на нови видове амонити за науката.
Изследванията на Кристалина Стойкова имат решаващо значение за важни открития в регионалната геология на Балканския полуостров, Пиринейския п-ов и Антарктика. Чрез тях са получени принципно нови знания и са доказани нови концепции, които са използвани при съставянето на нови геологически карти и служат като основа за търсенето и проучването на минерални и енергийни суровини.
Изборът на нови член-кореспонденти на БАН продължава на 2 ноември.
