ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Българската академия на науките чества 150 години от основаването си. Най-голямата научна организация у нас е правоприемник на учреденото на 12 октомври 1869 година в румънския град Браила Българско книжовно дружество.
"Широката общественост в България да разбере ползата от науката, защото без наука няма добро образование, здравеопазване, няма национална сигурност, конкурентноспособна икономика", коментира пред БНР председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски.
"Голяма част от изследванията, които се правят, имат нужда от съвременна инфраструктура, която е скъпа. Освен това тя после изисква поддръжка. За да се извършват някакви изследвания, са необходими определени материали, които също са скъпи. От друга страна е факторът заплащане на труда на учените“, отчете той.
Академикът подчерта, че началната средна заплата в БАН е ниска – от порядъка на 800 лв.: "Към нея се добавят докторските и прослуженото време. Базовите заплати не са високи. Има доста колеги, които работят по допълнителни проекти, откъдето е възможно да се повиши възнаграждението, но те са с определен период на действие“, съобщи той.
По думите му обаче в последните две години има подобрение в това отношение. "2018 г. беше първата година, в която имаме по-голям бюджет от 2009 г. 10 години имаше недофинансиране, което се отрази на БАН и в голяма степен демотивираше учените. Сега тенденцията се е обърнала. Усещаме разбиране от институциите, но това трябва да продължи със същите темпове“.
"БАН предлага трудът на учените да се обвърже със средната заплата, но засега няма индикации това да се случи. Затова в момента се борим за солидно увеличение по отношение на процентите, за да може трудът на учения също да бъде адекватно заплатен, каза акад. Ревалски. "Смятаме, че най-малко едно 20% би трябва да е увеличението на труда, за да се обере недофинансирането през годините“, уточни исканията той.
