ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Цели седем години директорът на клон на банка от градчето Форни ди Сопра в Североизточна Италия - Джилберто Баскиера го играл без грешка Робин Худ.
Защото точел пари от сметките на имотните си съграждани и ги внасял в тези на бедни и нуждаещи се хора. Обикновено това били пенсионери, които нямали средства за лекарства, млади хора, на които им трябвали пари, за да учат или за да започнат някакъв бизнес, безработни с големи семейства. Като за седемте години на началническото място – от 2009 до 2017 г. - банкерът бил раздал като помощи близо 1 млн. евро, при това без някой да го усети.
Но също като Робин Худ най-накрая Джилберто бил изловен от властите в лицето на италианската финансова гвардия и изправен на съд. Магистратите обаче му дали само две години условна присъда, защото щателната проверка на сметките в подопечния му банков клон и разпитите на свидетели паказали, че той не бил прибрал в собствения си джоб дори и цент. Освен това когато разбрал, че заверата му е разкрита, директорът позвънил на всички онези негови съграждани, в чиито сметки бил бъркал, за да им се извини и за да им каже, че той самият ще върне взетите пари. За негова радост доста от имотните хора опростили прегрешението му и дори направили постъпки, за да го защитят в съда. Нещо, което за жалост сторили много малко от облагодетелстваните лица и то поради страх да не се орезилят.
Разбира се, освен условната присъда, последвали още две други наказания за 49 годишния Джилберто - той бил уволнен, а домът му бил иззет в полза на държавата. Независимо от това обаче ексбанкерът не се покаял и заявил пред медии от областния град Удине, че ако съдбата му предостави друга възможност да помага като банкер на бедни хора за сметка на богати, пак ще действа като Робин Худ. Просто защото според него банковата система в Италия се била роботозирала до такава степен, че при оценката на кредитните възможности на клиентите човешкият фактор бил напълно елеминиран. Така напрактика без пари оставали най-нуждаещите се италианци и на първо място младите хора, които малко или много са реалният икономически потенциал на страната.
