Бареков емоционално: Защо обичам Альоша. И нещо за "по-тъпите, като Манол"
Последвайте ни в Google News Showcase
Израснах на пъпа на Пловдив в семейство на антикомунисти и "евроатлантици" от истинските.
Вечерно време, като заспивах в аристократичната къща на прадядо ми Никола Пренчев между църквите Света Петка и Свети Лудвиг на улица "Васил Хаджитанев", през нощния прозорец виждах светещото червено знаме да плющи над Партийния дом, покрива на Тримона с неговия огромен неонов надпис, осветеното Сахат тепе, греещия Альоша на Бунарджика и Античния театър.
Стаятата ми светеше в полунощ като ден от сиянията на града отвън. Всеки час чувах на този фон звуците от часовника на Католическата черква.
Приказка от Андерсен.
Единственото нещо, което не се вписваше в този прекрасен ансамбъл, беше червеното партийно знаме.
Знаете ли защо пловдивчани обичаме Альоша? Не само заради младостта ни и абитуренските изгреви, когато задължително завършвахме купона с неговото изкачване. Не.
Предполагам отговорът на всички от моето поколение ще бъде идентичен.
Обичам Альоша, защото баба ми, която не можеше да понася и мразеше комунистите, ми разказваше всяка вечер, че Альоша е руският войник, освободил България и нас от турците и от тяхното Турско робство. Същото ми казваше и майка ми, и дядо ми, само баща ми има малко по-особено мнение за Альоша, защото не обичаше да му стърчи над главата в Операта.
Но под Альоша беше най-добрият ресторант в Пловдив, в който мина младостта ми - Малкия Бунарджик на братовчед ни Божидар Данаилов.
Затова Пловдив обича Альоша - това е Руско-украинският войник, който ни освободи от турците през 1878 година и затова ни изглежда толкова голям, могъщ и добър. Иначе отдалеч Альоша изглежда мъничък, ние си го представяхме само голям.
Пловдив е град на 10 000 години. Преживял е родовообщинната епоха с траките и гърците, епохата на робовладелците с Римската империя и Византия, феодализма, Ренесанса, Просвещението, капитализъм, монархия, комунизъм и пак либерален фашизъм...Исляма, християнството и Античността...
Пловдив е преживял цялата човешка история и цялата кръв на човечеството е текла и тече в този космоплитен и древен град с Римски стадион и величествен Античен театър. Нашият Стар град е най-красивият стар град в света заедно с колумбийската Картагена.
Пловдив е бил средище на четири империи - Македонската, Римската, Византийската и Османската. Империите ги няма. Пловдив стои и пази паметниците им и вечния спомен за тях. Альоша не е наш гост. Альоша е като нас, пловдивчанин, една майна от филибето с руско-украинска кръв, роден и израснал на пъпа - на Бунарджика.
Альоша иде от Изток, но крачи на Запад, а всъщност гледа пак на Изток и със свалена пушка, което издава самовглъбеност, примирение със смъртта и неизбежното, тъга по загубения мир, смирение и респект към подвига на падналите от двете страни на фронта и липса на агресия, глупаци...
Пловдив е град на Света. Град на кръстопътя между Изтока и Запада. Градът, който пази паметниците и историята си. Няма истински пловдивчанин, който иска да бута Альоша или някакъв друг паметник - турски, римски или древногръцки.
Сега вдигат шум десетина човека, чийто рода идват от околните села и още не са станали пловдивчани. Спокойно, Пловдив превъзпитава всички селяни, стъпили някога в него. Просто отнема по няколко години. А за по-тъпите като Манол - понякога отнема цял един живот.
