"БАРОМЕТЪР" С ГОРЕЩ АНАЛИЗ ЗА ПИК: Кой отива на балотаж в София - има трима кандидати с изравнени сили... Голяма интрига и за общинския съвет
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В разгара на кампанията и с наближаване на изборния ден, една от най-интересните и непредсказуеми битки ще бъде за София. Първият въпрос без ясен отговор за момента е кой ще седне в кметския стол.
Това пише в свой анализ за ПИК социологът от агенция ”Барометър” Николай Николов.
Според последните социологически проучвания единственото сигурно е, че ще има балотаж. Не и кой ще участва в него, защото има трима кандидати с почти изравнени сили. В зависимост от това кой ще се озове на балотаж, крайният резултат става трудно предвидим, защото кандидатите имат различен потенциал да привлекат или отблъснат финалния вот за тях. Втората въпросителна е какво ще е разпределението на следващия общински съвет, коя политическа сила какво влияние ще има в него и дали и доколко е възможна нова „сглобка“ или не.
От гледна точка на послания и групи избиратели, които кандидатите за София и формациите, които са ги издигнали, се опитват да привлекат, се наблюдават някои интересни диспропорции. От една страна има силно изразено раздробяване на вота вдясно. На практика почти всички кандидати в кампанията - фаворити или не според медии и социолози - се целят към десните избиратели. Заявено е, че Васил Терзиев и Антон Хекимян, издигнати съответно от ППДБ и ГЕРБ, са десни кандидати.
Неслучайно партиите, които ги подкрепят, се скъсват да се надпреварват кой е по-по-най- десен и евроатлантически ориентиран през последните години. В тази кампания се опитаха да прокарат някои малко по-социални идеи, но някак не им се получи, още повече че и двамата кандидати се сблъскват с някои проблеми при позиционирането си пред техните собствени избиратели. Кандидатът на ВМРО Карлос Контрера също се фокусира върху десни, консервативни избиратели с патриотични разбирания. А Вили Лилков беше издигнат и отстоява позицията на „автентичния десен кандидат“. Това неминуемо ще доведе до разпиляване на вота на първи тур, като избирателите ще се фокусират върху отделни положителни или отрицателни черти на всеки кандидат, посланията и идеите му, за да направят своя избор. И именно аргументите „за“ или „против“ може да се окажат разковничето дали цели групи десни избиратели ще подкрепят при балотаж даден десен кандидат или по стара българска традиция ще отидат за гъби, риба или спа – в зависимост от сезона.
Донякъде фокусът върху десните избиратели е разбираем, като се има предвид че те доминират в общинските избори в София през последните 30+ години. Причината, обаче, не е липсата на леви избиратели, а че те за дълъг период просто отказваха да стигнат до урните и то по доста обективни причини – сред тях неубедителните кандидати, послания и вътрешни брожения в левицата, заради които лявото на практика липсваше като опция за избор. В тези избори обаче левицата поднесе някои изненади – както в избора на кандидат, така и в цялостния фокус на кампанията. Ако дясното пространство на София е силно фрагментирано, то лявото е съсредоточено в една единствена кандидатура – на Ваня Григорова, като се изключи кандидата на „Възраждане“, които се позиционират вляво, но са по-скоро русофили и имат много по-ограничен потенциал за „пробуждане“ на левия вот. Струва си да се припомни, че при изборите преди две години левите формации също издигнаха и подкрепиха кандидат, който не идва от партийните им редици, и Румен Радев спечели гласовете на ок. четвърт милион избиратели в столицата още на първи тур.
Рядко се анализира и т.нар. патриотичен вот в София – като там опциите са две - Карлос Контрера от ВМРО, който се позиционира по-скоро вдясно и има предимството, че от години е запознат и активен в София с работата си на общински съветник. Освен това ВМРО запазват познаваемостта и подкрепата си в столицата, особено в северните квартали, чиито проблеми остават далечни за много други кандидати. Алтернативата е предложението на „Възраждане“, които пък залагат на русофилски вот – т.е. целта е по-различен сегмент избиратели, а негатив е, че кандидатът им е съвсем ново лице за софиянци и не демонстрира никакво познаване на специфичните проблеми и предизвикателства пред столицата.
Що се отнася до кампанията на отделните кандидати, има няколко точки, които си струва да се отбележат. Двама от кандидатите – Васил Терзиев и Антон Хекимян са почти идентични от гледна точка на изказ, представяне, идеи и поведение. Васил Терзиев започна първи кампанията и още тогава направи впечатление, че не говори по същество, не предлага ясни решения, твърди, че ще постигне всичко, но не обещава нищо. Посланията му са рекламни, но не по същество и почти накрая на кампанията нищо не се е променило. Предвид станалата широко позната негова семейна история не е много сигурно колко от десните избиратели го възприемат, като най-добрия за тях кандидат.
Хекимян влезе в кампанията със заявката да е „силният“, неочакван избор на ГЕРБ, но към момента не блести по никакъв начин, присъствието му в различни изяви е по-скоро безлично. Не му помага и фактът, че макар ГЕРБ да са фокусирани изцяло върху десните послания, ГЕРБ са дясна партия толкова, доколкото Бойко Борисов ги позиционира като такава. Всъщност в продължение на десетилетие те привличаха подкрепа от избиратели с доста разнородни политически убеждения, привлечени от харизмата на политическия лидер на партията.
Антон Хекимян е далеч от такава подкрепа лично към него, като кандидат, спорно е и дали и доколко, ако той не се добере до балотаж, избирателите на ГЕРБ ще пренасочат вота си по инерция към десен кандидат или ще поднесат изненада. От своя страна Ваня Григорова е намерила своята ниша, в която е почти без конкуренция. Като любопитен момент, няма как да не се забележи, че тя разчита на професионална кампания, която изисква много финансови ресурси – донякъде в разрез с посланията към по-бедните избиратели, които отправя.
Масовите медии изцяло са се фокусирали върху кандидатите, определени от социологическите проучвания като заемащи първите три места, при това тази кампания в София се отличава и с малък брой публично оповестени проучвания. Донякъде извън масовите медии остават кандидати, които дори и да не са спрягани за фаворити от масовите социолози, реализират успешна кампания, използващи комбинация от модерни инструменти, като социалните медии и класически средства, като срещи с избиратели и работа на място, очи в очи. Активен в това отношение е Карлос Контрера, който успешно достига до публиката с познанията си за София и конкретните идеи и решения, които предлага. Вили Лилков, който също остава малко извън светлината на прожекторите, демонстрира много активна кампания.
Без претенции за представителност, интересен показател е и колко потребители следват кандидатите в социалните мрежи – т.е. очакват да прочетат новини от тях, докато преглеждат Facebook-а си сутрин с чаша кафе. Ваня Григорова има най-много последователи (34 000), следвана от изравнения резултат на Васил Терзиев и Карлос Контрера с по 16 000. Вили Лилков е следващ в класацията с ок. 10000 последователи. Останалите кандидати изостават далеч назад, което е странно предвид познаваемостта на Антон Хекимян и обичайната активност на привържениците на „Възраждане“ в интернет, която би трябвало да осигури по-висок интерес към кандидата им.
