Отборът още не е стигнал дъното, ще става и по-зле
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
След трудна и мъчителна есен привържениците на „Левски“ изживяха още по-голямо разочарование тази пролет. Причина за това са не толкова поредицата загуби от червения отбор, колкото проблемите, които все повече се трупат и като че ли вече изглеждат нерешими. Най-лошото е, че вече рефлектират и върху доскоро единната публика на клуба.
Очевадно е делението на про и антибатковисти, на про и антисираковисти, на София-запад и не е ясно какви още, на левскари-софиянци и такива от провинцията. Стогодишният юбилей надали ще стопли сърцата на някого, най-много Батков, Сираков и сие да бъдат освиркани и унижени публично. Най-страшното е, че отборът сякаш все още не е ударил дъното, усещането е, че може да бъде и още по-зле. Батков продължава с някаква типично шопска упоритост да се изживява като едноличен собственик на нещо, за което непрекъснато твърди, че е на народа. Никой не му отрича, че през годините е издържал отбора, че е вадил пари от джоба си, но рано или късно идва време за промяна. По-добре да се оттегли сам и навреме, с достойнство, отколкото сред всеобща омраза и ненавист. За пример историята с Христолов – бившия пловдивски футболен президент, който фалира отбора си, доведе го до дъното и беше премахнат след всеобща ненавист. Нека Батков да последва примера на Сираков и да си тръгне, за да не пречи, след като не може повече да е полезен. Сега Гонзо се очаква като някакъв Месия, но всички знаем, че не след дълго той отново ще бъде изгонен, за да дойде следващият. И така до безкрай.
По колко пъти могат да бъдат връщани и гонени Стоилов, Боримиров, Велев, Йовов, Гонзо, Илиев, Здравков и кой ли не още. Ще останат ли въобще левскари, които да работят в любимия си клуб. Или ще започнем да привикваме доскорошни врагове, които ритуално да разсъбличаме и гоним от стадиона. Единственият светъл лъч в този кошмарен сезон са четирите момчета от юношите, които заиграха с хъс в отбора: братята Цоневи, Мисяк и Мики Орачев. Те са и единствените, на които им пука, единствените, чиито фланелки не бяха съблечени, които плакаха след поредното унижение. Това е и пътят. Старокин, Д. Димов, Гаджев, Пламен Крумов, вратарите и юношите на отбора – ето я основата на един бъдещ „Левски”. За чужденците няма смисъл да се говори – на тях и гащите трябва да им свалят преди да бъдат позорно изгонени от Герена.
Иван Асенов, София
