ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Вече две години българче живее в приемно семейство в Холандия, въпреки дългогодишните опити на баща му да го върне при себе си в България. С родителски права в полза на бащата у нас, но непризнати от съда в Холандия, детето остава да живее там дори след смъртта на майка си. Разтърсващата си история Николай разказа пред Нова телевизия.
"За последно видях детето през август 2013 година, като срещите ни са много трудни – не крие мъката си Николай. - В един момент загубих всякаква връзка с тях и се наложи да го обявя за общодържавно и по-късно и за международно издирване".
Историята, която Николай ни разказва, започва няколко месеца по-рано, с раздлялата между него и майката на сина му. Днес, 6 години по-късно, историята на мъжа, който опитва да върне сина си, все още не е приключила.
"6 месеца по-късно получих информация, че детето е локализирано и открито в Холандия – разказва Николай. - На първа инстанция съдът в Хага определи детето да бъде върнато в България. На втора инстанция, за голямо мое учудване, съдът отказа да върне детето".
Годината е 2014. В България тече дело за родителските права, а съдът решава, че ще ги получи Николай. Той разполага с родителски капацитет и финансови възможности, каквито, отново според съда, при майката не са открити. Налице били и данни за отвличане в чужбина, но въпреки това, детето не се завръща.
"Въпреки че направих екзекватура, т.е., признаване на това решение в Холандия, тяхната Закрила на детето си позволи да обжалва, но екзекватурата беше анулирана. Съдът определи за личността и имуществото на детето, да отговаря тяхната Закрила на детето” , заяви Николай.
„На едно място е социалната система, бащата и майката. Да кажем, че са на една права. И в един момент, когато те двамата имат конфикт, изпадат от правата и остава само социалната система. В България възприемаме детето по-скоро като наша собственост. Там, социалната система е толкова силна, че тя взима решение вместо родителтите, които видимо не са справят", анализира ситуацията експертът по семейно и международно право адвокат Йордана Бекирска.
Според адвокат Бекирска, в държави от Северозаподна Европа като Англия, Холандия, Германия или Норвегия, това е ежедневие.
"Те виждат едно дете - интелектуално добре развито и по някакъв начин, колкото и зловещо да звучи, си го харесват. Целта е това дете да бъде отнето от биологичните родители и евентуално да бъде дадено за осиновяване", категоричен е Николай.
От холандската служба за Защита на децата отказват да коментират случая с мотив, че нямат практика да правят подобна информация публично достояние. Препоръките си дават само в съда, в закрити заседания, за да предпазят децата. Колегите им от българската агенция за закрила на детето, също са изискали мотивите за взетото решение, както и информация дали междувременно за момчето се създават условия за запазване на българската му идентичност. До този момент обаче, отговор не са получили.
Историята на Николай обаче, не приключва така. Преди три години майката на сина му загива в катастрофа. Детето е поверено на нейна близка. Заради съмнения във финансови злоупотреби на гърба на момчето, година по-късно, социалните в Холандия го местят в приемно семейство.
Според адвокат Бекирска, заради различието в системите, случаят не е прецедент. И от гледна точка на международното право, няма нищо странно. Нарушени са обаче, казва, човешките права - и на бащата, и на сина.
"Липсата на какъвто и да било контакт помежду им, е нарушило много отдавна тяхната емоционално-доверителна връзка. В този случай смея да твърдя, че системата е тази, която му отнема тази възможност, защото международният стандарт изисква правото на семеен живот така, както то е защитено от Европейската конвенция за защита на правата на човека", каза още адвокатът.
Омагьосаният кръг, в който Николай се върти, се затваря преди две седмици. Решение на съда в Ротердам прекратява родителските му права. Според решението, бащата упражнява натиск върху детето, с цел връщането му в България, докато момчето само проявява желание да остане. Спомените от биологичния му баща, провокирали у него страх и безпокойство, а с приемните си бащи чувствал стабилност и привързаност, пише в решението.
Убедени в правотата си и холандската страна, и тази на Николай, са категорични, че правят най-добро за детето. Шанс за смяна на решението, ще има още веднъж. На обжалване през октомври.
