Въоръжени с чукове, кирки и лостове, грабителите разрушиха сградите и военните блокове, властта не си мръдна пръста
Последвайте ни в Google News Showcase
В последните месеци усилено в общественото пространство се дебатира въпросът трябва ли да се възстанови наборната военна служба. Това става още по-актуално като тема с оглед на външнополитическата обстановка през последната година. Новият военен министър Красимир Каракачанов пък открито заяви, че ще работи в тази посока, пише „Черноморски фар”.
В обществото хората са на различни мнения, но по-голямата част от тях са за връщане на задължителната казарма. Тя беше премахната окончателно преди малко повече от 10 години, като сега в България армията е професионална, а нейният числен състав значително редуциран. В същото време някои от коментаторите казват, че връщането на наборната служба ще струва скъпо на държавата. Ще са нужни много средства за издръжка на войската, както и за построяване на нови казармени помещения.
Едва ли обаче има достатъчно висока цена, когато националната сигурност е застрашена. Що се отнася до състоянието на бившите казарми, това е наистина актуална и интересна тема.
Един поглед на военната база на територията на Бургаски регион сочи, че голяма част от помещенията са унищожени. В самия град Бургас на мястото на бившата дивизия в комплекс „Изгрев“ вече се изгражда спортна зала - „Арена Бургас“. Край „Кроношпан“ все още функционира, но със затихващи функции, едно поделение. На „Капчето“ има помещения, но реално дейност няма.
Поделенията в Лозово и край пътя Бургас – кв. „Ветрен“ се охраняват, но и там няма действащи подразделения. Край град Черноморец има още едно действащо поделение на ракетни войски.
Изключително тежко е състоянието на авиобазата в Равнец. Тя започва да се използва през 1953 година. Дълги години там е 15-и летателен полк. През 1989 година в базата са въведени изтребители МИГ-29. Летището е едно от най-големите в страната. То е и със стратегическо значение. След 2001 година обаче е изоставено с оглед новите реалности и военни доктрини. Сега е вече една голяма развалина.
Преди няколко месеца бе взето решение целият терен да бъде даден на Община Бургас, която ще го превърне в нова индустриална зона. Как ще проработи този план, ще се разбере в следващите години. Базата като военен обект обаче реално не съществува.
Изключително е тежко положението и относно бившите казарми в Средец. Този град беше от стратегическо значение преди 1989 година. Там бяха концентрирани няколко бойни поделения. Те просъществуваха до първите години на новия век, а след това бяха закрити. В един определен момент се чуха и скандали с продажби на бойна техника, горива и имущество, но и те затихнаха. Постепенно сградите и базата станаха обект на невиждано плячкосване от страна на местните роми. За няколко години казармите бяха сринати до основи и сега представляват тъжна картинка.
Въоръжени с чукове, кирки и лостове, грабителите започват да разрушават бившите казарми и военни блокове, властта не си мръдна пръста. Керемидите и тухлите се сортират и товарят на каруци и се изнасят от района. После се продават. Дървените каси, греди, дограми и дюшемета се разбиват и трошат за дървен материал. Най-голям е интересът към металите. Каруци, натоварени с желязо, допълнително влачат арматура от колоните и сноват непрестанно между казармите и пунктовете за изкупуване на вторични суровини. Грабят се и останали одеяла, кубинки, дрехи, шинели. Опустошаването е страховито. Сега вече в Средец няма казарми, няма помещения. Не е останала тухла върху тухла.
И отново никой не е отговорен, никой няма наказан. Подобно отношение от страна на държавата и конкретно Военното министерство е меко казано възмутително. Как така техника и активи за десетки милиони бяха оставени?! И то само в Средец. В национален мащаб щетите са за над милиард. Всичко е изоставено на произвола на съдбата. Поделенията са закрити, хангарите с техниката са опразнени, военното имущество е бракувано и унищожено, за да не може да се използва.
Положението в Звездец не се различава съществено от това в Средец. Напротив, дори е по-зле. Селцето е било военно преди години. Тук са живеели много офицери, старшини и служещи със своите семейства. Сега техните блокове са в руини. Поделението също е съсипано. Руините и на двете места олицетворяват напълно състоянието на нашата армия в последните години.
В Дебелт дълги години имаше поделение на вътрешни войски. Сега и там сградите са изпотрошени, ограбени, разрушени. Не е останало почти нищо. Разрухата продължава. Ракетното поделение в Русокастро също е затворено и забравено. Там преди години държавата е разполагала с отлична защитна техника. Ракетите са имали обсег над 100 километра и са били като надежден щит за родината ни. Отдавна те са нарязани или продадени, а бойното звено не съществува.
На север от Бургас нещата също не са много по-различни. Сградите на бившите поделения на изток от Банево са разбити. Все пак самите постройки все още са цели, което си е истинско постижение. Може би защото наблизо няма кой да граби така интензивно. Преди няколко години тези помещения бяха спрягани като бъдещи общежития за бежанци. Това не се случи, но бившите казарми продължават да се рушат.
