Последвайте ни в Google News Showcase
Телеграма 7120 от 3 февруари 2010 г., лист с отпечатъци и снимка на български турчин, изплъзнал се от службите, са пратени на полицията в Шумен и Бургас, а после и в цяла България. Търси се Мустафа Шакир, висок над 175 см, с очи пъстри и коса кестенява. Разбира български и турски. На 48 г. е, но изглежда по-млад. Прякорът му е Саантима (идва от думата сантим - дребна монета, стотинка - бел.ред.). Шакир не е намерен на адреса му в разградското село Владимировци, нито в Шумен и Ножарово, където е живеял с любимата си Икбалие Кямил. Засечен е в чужбина, но въпреки молбите за помощ до Интерпол и международната организация Евроджъст още не е докаран с белезници у нас. Издирват го по дело за трафик на хероин, на което Шакир получава 16 г. затвор, разказва "24 часа".
Присъдата е най-суровата, издавана от спецсъда. Наложени са наказания и на още трима. Румен Йосифов, сочен за шеф на наркогрупата, влиза за 4 г. в затвора в Бобов дол след споразумение с прокуратурата. Излежава част от присъдата и е пуснат на свобода. Сделка прави и Юлкер Ибрям и се отървава с 3 г. затвор. Четвъртият подсъдим Назиф Назифов е пратен за 6 г. в килия, но решава да си я спести и се покрива по примера на Братя Галеви. Тази снимка и европейската заповед за арест на Мустафа Шакир е изпратена до властите в Германия.
Шакир духва пръв още когато преди 7 г. полицаи разкриват канал за дрога от Турция през България и Сърбия за Западна Европа и залавят наркомуле от Каолиново. Според справка на МВР той минава границата на 25 ноември 2009 г., за да избегне арест и обвинение за контрабанда на хероин. “Чух, че е избягал, но къде - не знам”, казва съселянин на Шакир. Близките му твърдят, че е отишъл на гурбет в Западен Берлин, където са се заселили братята му. Възможно е и да се е покрил във Франция, където е живял и аверът му Назиф.
Животът на бегълците се вгорчава в 15 ч на 7 октомври 2009 г., когато Назиф и приятелят му Сезгин идват от Турция на ГКПП Малко Търново с вектра. Там е необичайно спокойно и пусто. “А, то няма коли!”, казва Назиф, но го побиват тръпки. На смяна са 2-ма митничари. Паспортната проверка минава гладко, но в последния миг един от митничарите се вторачва в два сака на задната седалка. Оказват се пълни с пакети. Хероинът за над 1,78 млн. лв. е открит от митничари на ГКПП - Малко Търново в “Опел Вектра”. Той бил в правоъгълни пакети. За разлика от други пратки някои имали синя лента - маркировка, по която в наркосредите се познава чия е дрогата. “Какво е това?”, пита той шофьора Сезгин. “Не знам, багажът е на Назиф”, отвръща онзи. Идват още митничари. Единият взема пакет, дупчи го с върха на ножа и изкарва малко светлокафяв прах. Веднага разбира, че е наркотик, и дава знак да отведат мъжете. Експертиза потвърждава, че в пакетите има 27,415 кг хероин. Всеки е добре пресован, овалян с червен пипер и омотан с индиго и кафяво тиксо, за да няма отпечатъци. Има и пликове със синя лента - маркировка, за която знаят малцина. Чрез нея в наркосредите се обозначава чия е дрогата. Заловеният хероин струва 1 781 975 лв. по цени на съдебната система. На улицата е в пъти по-скъп. “Не съм и предполагал, че Назиф може да носи такива работи, познавам го от години”, кълне се Сезгин пред полицията. На сутринта го пускат, но Назиф остава с белезници задълго.
Назифов е от Каолиново. Около 2 г. преди да го задържат е купил 50-ина машини от Франция, за да прави шивашки цех. Наел сграда, но бизнесът не потръгнал. Трябвали му още 120 машини. Назиф се обръща за помощ към Юлкер, чиято майка е от Каолиново. Юлкер му предлага да спечели 7000 евро, като пренесе “някакви пакети”. Свързва го с човек, който поръчва да “прогони” (провери) маршрута за Турция. Назиф моли Сезгин да го закара в Истанбул уж да търси пазар за шевните машини. Двамата се знаят от 6-7 г. покрай жената на брата на Сезгин, далечна роднина на Назиф.
Сезгин често пътува до Турция при роднини. Вози и земляци. Съгласява се да откара и върне Назиф срещу 100 евро и на 2 октомври 2009 г. двамата тръгват. В центъра на Истанбул се разделят с уговорка да се срещнат на същото място на другия ден. На връщане Назиф казва, че “почти намерил пазар за машините”. Щял да ги продаде по 500-700 лв. Двамата се разделят в Каолиново. Назиф обаче е разколебан и споменава пред Юлкер, че иска да се откаже. Но му е казано, че “децата му или брат му ще имат проблеми”, ако не вземе пакетите. Според обвинителния акт така се бил заканил Мустафа Саантима. В съда обаче Назиф заявява, че Юлкер го заплашил, че “ще ликвидират брат му и един от синовете му”, ако не свърши работата. И той обещал да пренесе пратката.
На 5 октомври 2009 г. с Назиф се свързва Румен Йосифов и му казва да тръгне за Турция. Като мине границата, да сложи турска симкарта в джиесема си. През нощта Назиф минава границата със Сезгин. Към 7,30 ч мъж, който говори на смесица от турски, сръбски и български, му съобщава мястото на срещата - автобусната спирка до джамията в истанбулския кв. “Авджълар”. Споменява фаянс, но има предвид дрога. Назиф записва телефонния му номер под името Лепа. Нощува при роднини в Чорлу и на сутринта отива в Истанбул. В уречения час - 8,15, на 7 октомври, до джамията в “Авджълар” спира такси. От него слиза 35-годишен мъж, висок 180 см, с черна коса, дънки и синьо яке. Той дава на Назиф 2 сака и го предупреждава по пътя да не ползва джиесема си. Казва му, че трябва да дойде пак за друга пратка и му дава още един телефон, в случай че предният номер не отговаря. Към 8,45 ч пристига Сезгин и поздравява на турски. “Как е?”, обръща се той към непознатия, но повече не пита нищо.
На път за България Назиф нервно пали цигари. Уговорката му с Юлкер е да се прибере с чантите вкъщи и да му звънне от чисто нова симкарта. Но Назиф не се обажда. Юлкер, Румен и Шакир изпадат в паника - не знаят дали Назиф е минал границата, или е хванат. Тримата следят съобщенията в интернет. На 9 октомври прочитат във вестник за 2-ма заловени с хероин на Малко Търново. Румен проучва чрез свой човек в Истанбул дали на пакетите е имало синьо тиксо, както пише в медиите. Започва търсене на адвокати, които да разберат дали Назиф е проговорил, да го успокоят и да попречат останалите в схемата да бъдат разкрити. Притеснени, аверите изясняват причините за станалото по телефоните си, без да подозират, че ченгетата ги подслушват.
Юлкер е нарочен като отговорен за провала, защото изборът му на муле бил неудачен и той не “проконтролирал колата”. В наркосредите дори се обсъжда да бъде наказан, но се намесва Саантима и го спасява. Българското трасе от канала е провалено Според спецслужбите двама наркобосове, пред които вероятно Румен Йосифов се е отчитал, заминават за Сърбия, търсейки как да избият милионната загуба и да запазят доверието на чуждите си партньори. Двамата обаче не се обвиняеми поради липса на достатъчно улики. Румен и Мустафа пък се заемат да търсят друго муле и кола с тайници, за да прекарват нова пратка с хероин през Калотина.
Полицията обаче не бърза с арестите, за да освети канала. Стига до оперативна информация, че се подготвя доставка на наркотици за Испания, и незабавно я предава на властите там. В резултат в Мадрид са задържани 5-има души, сред тях и Румен Йосифов. (Виж карето долу.) Вероятно тогава Мустафа Шакир е решил да бяга. Според полицаи още докато бил в България, Румен посъветвал Мустафа да се покрие, за да не бъде уличен, че е вербувал Ибрям и Назиф да участват в наркотрафика. Мустафа минава границата през Дунав мост и е обвинен по делото задочно на 2 февруари 2010 г. Първото потвърждение, че е в Германия, се появява на 22 август 2012 г. Тогава негова адвокатка заявява, че е говорила с Мустафа по телефона и му е съобщила за обвиненията. Но Мустафа отказва да се върне от страх, че наложената му задочно мярка “задържане под стража” няма да бъде отменена и после “може да обуслови негативна присъда”. Графологична експертиза потвърждава, че пълномощното на адвокатката е подписано от Шакир. Пред нея той твърдял, че не е виновен и с нищо не е нарушил законите на България. Делото се отлага многократно с надеждата, че Мустафа може да се върне или да бъде открит. Но това не става и на 14 юни 2010 г. съдия Пламен Панайотов издава европейска заповед за арест (ЕЗА) на беглеца. Тя е пратена в Германия, но Шакир не е намерен. Съдят го по 2 обвинения, поддържани от прокурора Милко Първанов. Едното е, че Шакир е подбудил Юлкер да намери човек, който да вземе хероина от Истанбул. А другото - че е участвал в група за трафик, действала от 1 януари 2006 г. до 6 ноември 2009 г. Шакир получава 16 г. затвор и 200 000 лв. глоба заради тежестта на престъпленията, съдебното си минало и поведението си на процеса. (Виж карето) Назиф е осъден на първа инстанция на 9 г. затвор, после присъдата е намалена на 6 г. Местонахождението на беглеца Мустафа още не е установено. По данни на МВР до март 2012 г. са регистрирани 50 негови преминавания през ГКПП, но не е ясно защо не е задържан.
Роднините на Шакир твърдят, че през 2010 г. си намерил работа по строежи в Германия. Братята му Ахмед и Светослав живеели от години в Берлин. Единият бил бръснар, а другият работел в ресторант. Проверка показа, че никой от осъдените по наркоделото не е в затвора. Юлкер Ибрям е пуснат условно предсрочно, след като е излежал 2 г., 1 месец и 23 дни. Аверът му Румен Йосифов е освободен през август 2014 г. Той също излиза по-рано на свобода заради примерно поведение в затвора в Бобов дол. Приспаднати са и дните, които е прекарал в ареста.
Спогодбите с двамата са одобрени от 4-и състав на съда, после делото е прехвърлено на друг състав, осъдил строго Шакир. Назифов е търсен във Франция, но не е открит. Прокуратурата ще пусне ново запитване до нашите и чуждите служби за него и за изчезналия Шакир. Босът на групата заловен в Испания Румен Йосифов е задържан в Мадрид на 6 ноември 2009 г. в момент на сключване на сделка за продажбата на 15 кг хероин. С него са арестувани още трима българи и португалецът Мигел Морейра, заподозрян като купувач на дрогата, скрита във фолксваген костенурка. На 25 октомври 2011 г. съдът в испанския град Алкала де Енарес пуска Йосифов срещу 10 хил. евро гаранция. Налага му забрана да напуска Испания и нарежда да си предаде паспорта. Йосифов остава на свобода до делото за екстрадиция. Върнат е под конвой у нас на 7 ноември 2011 г. Според европейската заповед за арест, пратена от бургаски прокурор до испанските власти, Йосифов е контролирал дейността на Мустафа Шакир и Юлкер Ибрям. Двамата набирали мулета за контрабанда на хероин. Румен поддържал връзката с доставчиците на наркотика. Определял времето и мястото на срещите в Турция и давал указания за трасето до България. Първоначално Йосифов не се признава за виновен.
Преживява трудно дните в ареста. По молба на адвокатите и негови близки му е назначена съдебнопсихиатрична експертиза. При изготвянето ѝ става ясно, че докато служил войник в Пазарджик, Румен паднал от вишката по време на пост, получил черепно-мозъчна травма и почнал да получава епилептични припадъци. Уволнили го от казармата по болест. Заключението на лекарите обаче е, че той е психично здрав. Юлкер на инжекции - детето му не го познало Докато лежи в ареста, Юлкер Ибрям се поболява. Твърди, че не може да си стои на краката заради дископатия.
Здравословните му проблеми датират от 2005 г., когато при катастрофа той чупи 3-и поясен прешлен. В съда Юлкер моли да го пуснат, жалва се: “Изтръпват ми краката, постоянно чувствам болки в кръста. 5 минути ако лежа, трябва да стана. От болницата ми казаха, че имам дата за ядрено-магнитен резонанс, но изследването трябвало да е в специална клиника. Готов съм да си плащам, да се види къде трябва да ме оперират. Прешлен не може да се лекува, не ми дават и лекарства.” Повикани от съда лекари стигат до заключението, че въпреки оплакванията, Юлкер може да стои в ареста, но препоръчват операция. Той изпада в тежка криза, налага се да му бият инжекции в затворническата болница след свиждане с 2-годишното му дете. То не го познало и попитало: “Кой е този чичко?” На делото Юлкер и Румен Йосифов се оплакват от статута си в бургаския затвор. “Проблемът е в буферната рота. Водят ни чужда делегация и не можеш да си вземеш нищо от лавката, да се обадиш по телефона и да имаш свиждане. И най-големият престъпник не е така изолиран”, казва Йосифов в съда. В досието си Юлкер Ибрям има 2-годишна условна присъда от съда в Разград за държане на таблетки екстази и амфетамин през февруари 2005 г. Единствен Назиф Назифов е с чисто минало до хващането му на пункта в Малко Търново. Издирваният Шакир e съден за дрога и през 2006 г. Присъдата от 16 г. затвор за Шакир е третата в кариерата му. За първи път той има досег с правосъдието като непълнолетен. Дават му 4 месеца условно за това, че от май до 20 юни 1985 г. в съучастие с още двама е отнел кола. Впоследствие е реабилитиран.
Втората му присъда е по дело от 2006 г. за държане на 8 пакета с хероин. Мустафа е осъден от съда в София на 2 г. и 8 месеца. Вкаран е в затвора на 3 ноември 2006 г. На 5 септември 2008 г. е пуснат условно предсрочно, преди да изтърпи още 5 месеца и 23 дни от присъдата. Засега българските власти нямат потвърждение той да е осъждан в Германия. Според спецапелативния съд анализът на доказателствата за саковете с хероина сочи, че Шакир не е контактувал пряко с Назиф, не го е вербувал и плашил, а е поддържал връзки само с Юлкер и с шефа на групата, с когото се запознал през есента на 2008 г.
© www.24chasa.bg
