Бедните да го духат! Случаят "Сидеров", пример за шарлатания и морален дебилизъм!
Последвайте ни в Google News Showcase
През май пак писах за Сидеров. Тези, които ме четат редовно, знаят, че непрекъснато пиша за него. Вече 7-8 години се опитвам да обяснявам, че в негово лице имаме среща с изявена политическа шарлатания и опасен морален дебилизъм. (Психологическите девиации, колкото и да са натрапчиви, все пак не са потвърдени от специалистите…) Всякак съм го казвал, и в проза, и в стих. Верно, не ви лъжа, и в стих:
Аз гласа си дадох в евровота
И архонтът стана депутат
Пак така ще си тече животът,
Само Волен ще е малко по-богат...
Ако се вярва на слуховете, не беше баш малко…
И това постоянство по темата ми дава свобода да не се чувствам част от ситуационната глутница, която се формира по повод „разкритията” за изключителния вкус на Сидеров към марковия живот. По тази тема съм коментирал толкова, че съм омръзвал дори и на себе си, а в отделни моменти съм се притеснявал, че получавам фиксации… Е, ако ме питате какво е последвало от това, с мъка ще си призная, че се чувствам като кучето, което облайва кервана…
През май написах, че това, което най-много ме учудва, е великодушието на електората на „Атака“. Изумяващо е колко много неща простиха на Сидеров неговите избиратели – откровени лъжи и демагогия, брутална семейственост, масова симония, непотизъм, търговия с влияние, ченгетата и педофили в листите му, грозни скандали, магистрални изстъпления, пирове по време на отчайваща бедност, воаяжи с Капка до Милано и с Деница до Париж, офшорките на Сейшелите, апартамента на Деница… И нито едно изпълнено обещание. Нямаше да ползват мерцедесите, щяха да даряват субсидиите на онкоболните, щяха да правят кухни за бедни, отряди за социален патронаж…
И затова днес не се чудя особено дали този електорат ще му прости циничния лукс на „Джордж Пети”, шампанското на „Канале Гранде”, плажа „Варадеро”. Електоратът на „Атака” не иска, или не може да разбере, че крякането на Сидеров не е като крякането на гъските. След 8 години на сцената би трябвало да е ясно, че „Атака“ е семеен (личен) проект на Сидеров, преследван арогантно и вулгарно, който няма нищо общо с „народните маси”…
Затова преди да говорим за моралния дебилизъм на Сидеров, трябва да направим един извод за себе си, за така наречения електорат. Глупаците сред нас са много повече, отколкото допускаме. Когато през 2005 г. Волен тръгна да прави партия и социолозите почнаха да му надуват процентите, написах: „Имам основание да смятам, че пълните идиоти в тая държава не са повече от 2%. Навремето във форума на „Монитор” 2% акламираха крайните възгледи на Волен, а останалите читатели му викаха Болен Лидеров.”
Грешката ми, оказва се, е закономерна. Онзи ден четох за петте закона на глупостта на италианския икономист и историк Карло Чипола. Първият му закон гласи: Винаги подценяваме броя на глупаците, които ни заобикалят. Защото объркваме категориите. Чипола твърди, че вероятността един човек да е глупав не зависи от останалите му качества – нито от културата, нито от образованието. Просто си е вродено… Ученият проучил пет групи хора: студенти, служители в офис, обслужващ персонал, администратори и преподаватели. Съотношението между умни и глупави хора се оказало едно и също както сред нискоквалифицираните, така и сред високообразованите.
Както и да е. Явно глупаците се оказаха много повече, отколкото предполагахме. Освен това те се оказаха и значително по-глупави, отколкото допускахме. На протагониста на популистката приказка не му трябва нищо повече от средна интелигентност и тенекиен сурат, за да ги насочи към урните. Въпреки многобройните доказателства, че прави политика на самозадоволяване, Волен продължава да събира електорат, достатъчен за парламентарно представителство.
А колкото до не-глупаците, още Платон е казал, че “хората, които са прекалено умни, за да се занимават с политика, са наказани да бъдат управлявани от глупци.”
Трябва обаче да му признаем на Сидеров, че е изкусен популист. И на идейно, и на лексикално и на металингвистично ниво той умело имитира сиромахомилска загриженост. Умее да играе на най-тънката струна на хилядите загубили се в прехода и загубили от прехода – снема всяка лична вина за неуспеха и я прехвърля върху политическата система. Виновни са тарикатите, а не смотаняците. И, естествено, обещава реванш след голямото раздаване, национализация на откраднатото… Популизмът съвсем не е невинна игра, безобидна приказка. Популизмът е приказка, разказвана с користна цел. Много користна. Отнася се не само за Сидеров, а и за Яне Янев, Бойко Борисов, Бареков. И затова ми се иска този текст да се чете и приема малко нещо като думам ти дъще, сещай се снахо… В момента става дума за Сидеров, наистина талантлив, но все пак само един от синовете на легендарния лейтенант, командира на „Очаков”… Бареков също вече даде първите доказателства за любовта си към луксозния живот – бодигардове, джипове, скъпо шампанско на още по-скъпи курорти…
Подозирам, че Сидеров се е досетил преди нас, че глупаците са много и са по-глупави от очакваното. И никак не е учудващо спокойствието, с което обяснява злепоставящите снимки: „Жертва съм на компроматна война”. Защото в грижата си за бедните и ограбваните той бил засегнал сериозни интереси с предложената такса от 20% за ВЕИ централите. На глупаците това им е напълно достатъчно. Доказано е в многогодишни експерименти. Е, в случая е малко трудно да приемем Капка Сидерова в ролята на енергиен олигарх, нещо като Богомил Манчев в пола… Защото няма съмнение, че снимките вероятно са изтекли от нея. Не че бих се учудил, ако Тетка Капка е завъдила някоя ВЕИ централа, но по-скоро съм склонен да вярвам, че мотивацията е друга, чисто лична и напълно женска.
Запечатаните на снимките щастливи мигове са от времето, когато Капка беше човекът до Сидеров и гребеше с парвенюшка жажда от благата, които кьоравият случай им беше отпуснал. И с лицемерие, достойно за съпругата на Сидеров, обясняваше пред „24 часа”: „Ние никога не сме живели нашироко. Ето, днес си изпържих две яйца и това ми е яденето.” Две яйца! Даже и малко лапад не е имала да им тури…
Между другото, ако отгърнете есето „Парвенюто” на Иван Хаджийски, ще прочетете: „Първата жертва на неговото презрение е собствената му жена, с която се е свързал, когато е бил нищо"...
Остава въпросът защо Капка е чакала толкова дълго и избра точно този момент, за да извади снимките. Отмъщението, както е известно, се сервира студено. Но, разбира се, една лека финансова гарнитура не би развалила вкуса на блюдото. Намеквам, че не бих се учудил, ако отмъщението е финансирано от някой крупен собственик на ВЕИ мощности. В крайна сметка говорим за Капка, съпругата на Волен.
„Труд”: „Сидеров посочи, че в самите снимки няма нищо компрометиращо, а вижда опит за очерняне в интерпретацията и внушенията, които се правят.”
Наистина е така. С изключение на фотошегата, дето пипа зърната на една гола женска статуя, другите снимки биха изглеждали съвсем прилично, ако се тифецнат. В смисъл да се изреже само фигурата на героя и да се махне обстановката… Сидеров по халат, Сидеров по пуловер, Сидеров по костюм… Само на Варадеро е малко по-разголен, но то на плаж така се ходи… Но фонът – Айфеловата кула, Канале Гранде, палмите, кофата с шампанско наистина създават неприлични внушения. Ако се изтягаш на балкон в подножието на Айфеловата кула, то е ясно, че това не е евтин балкон.
Като изключим служебното възмущение на ГЕРБ, другите парламентарни партии сякаш нито са учудени, нито са възмутени. Нека пръв хвърли камък… Пясъкът на луксозните испански курорти все още пази стъпките, вълните нашепват имената на десетките български герои, паднали по плажовете… Трябва да си много различен, за да видиш кое е осъдителното в поведението на народния трибун. Но там различни няма!
Неговият цинизъм по отношение на бедните и онеправданите не е по-различен от цинизма на богаташите в БСП. Всъщност, вероятно от тях е вземал пример…
А бедните? Бедните да видят още веднъж заглавието. И ако пак гласуват за Сидеров, значи просто им харесва…
Времето е умно, нека го оставим да работи и може би ще дочакаме да видим как днешният милионер се преквалифицира в домоуправител…
