ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
През изминалото десетилетие германската политика беше относително скучно нещо, като Ангела Меркел доминираше на национално ниво, а основните партии имаха разбирателство по всички основни въпроси – от спасяванията на еврозоната и бежанците, до отказването от ядрената енергия, пише Ройтерс. Това обаче може да се промени пред 2016 г., когато пет от 16-те провинции в Германия ще имат местни избори, подготвяйки се за федералния вот година по-късно. Не само че канцлерът Меркел изглежда по-уязвима от когато и да е било заради позицията й по приемането на стотиците хиляди мигранти, бягащи от войни в Близкия изток, но и възходът на антиимиграционната партия „Алтернатива за Германия“ (АГ) добавя нов елемент на изненада в политическия пейзаж. Като се добави към това безпрецедентното разделяне на електората, което означава, че 6 партии имат реален шанс да влязат в повечето провинциални парламенти, германската обикновено удобна и единна политика започва да изглежда по-малко предвидима и потенциално по-разединена. Непредвидимият фактор е заплахата от нападение на ислямистки екстремисти на германска територия – риск, който се прояви на Нова година, когато властите получиха предупреждение, че иракчани и сирийци готвят самоубийствен атентат на гара в Мюнхен. Според официални лица в Берлин за Меркел може да бъде фатално, ако подобна атака бъде извършена успешно от хора, влезли в Европа с потока от мигранти, какъвто беше случаят с двама от мъжете, замесени в атентатите от 13 ноември в Париж. Дори и ако на Германия й бъде спестен този ужас, бежанската криза ще продължи да доминира в политическия дебат тази година, поляризирайки избирателите и давайки сили на опонентите на Меркел в ляво и дясно. Досега ударът, нанесъл най-много щети, дойде от консервативната сестринска партия на християндемократите - баварският Християн-социален съюз (ХСС). “Ако не видим успех в намаляването на прилива на бежанци, може да имаме масов политически трус в Германия“, каза висшестоящ правителствен служител, пожелал анонимност. Засилването на АГ В момента АГ има между 8 и 10 процента подкрепа, което е близо два пъти повече от нейните 4,7%, които получи на последните федерални избори през 2013 г. Тогава тя за малко не успя да премине 5-процентната бариера за влизане в Бундестага. Това може да изглежда и относително безобидно, като се сравнят резултатите й с тези на други сходни партии из Европа като „Националния фронт“ във Франция, Партията на свободата в Австрия или Датската народна партия, които се радват на близо двойна подкрепа. Но възходът на АГ изглежда по-значителен, когато се вземе предвид, че се появява на фон на междуособици и финансови проблеми в партията, които биха могли да я пречупят. През изминалата половин година партията беше закалена от напускането на нейния основател, срамни обиди за африканските репродуктивни навици на един от водещите й политици и правителствен закон за финансирането на партиите, който заплашва да изпразни хазната й. В отговор на новия закон АГ поиска от своите привърженици да й помогнат с дарения като успя да събере близо 2 млн. евро само за три седмици - доказателство за способностите й да привлича привърженици. В три провинциални вота, които трябва да се проведат през март, новооткритата сила на АГ ще се покаже ясно. Партията е на път да спечели 7% в западните провинции Баден-Вюртенберг и Ринланд-Пфалц, както и почти двойно на това в Саксония-Анхалт на изток. „При всеки един от тези избори, представянето на АГ ще бъде ключово за определянето на възможното положение на нещата“, написа миналата седмица Торстен Кройел в редакционна статия за германското издание „Ди Велт“. Още по-фрагментирано Възходът на АГ и зараждащото се завръщане на Свободната демократическа партия – настроената приятелски към бизнеса социално-либерална партия, която беше определяща за германската политика десетилетия наред преди срива на последните федерални избори, означава, че в момента има три дясно-центристки партии в Германия, в това число и консервативният блок на Меркел. Като към това се добавят трите основни леви партии – Социалдемократическата партия (СДП), Зелените и крайнолевите „Ди Линке“ германската политика изглежда все по-фрагментирана от когато и да е било след обединението й през 1990 г. Меркел може да излезе като големия губещ от новия германски политически пейзаж, ако се окаже неспособна да задържи притока на бежанци през идващите месеци. Ако тя успее, може би нейният коалиционен партньор СДП ще пострада най-много. Възходът на АГ и завръщането на Свободната демократическа партия биха направили по-трудно за СДП формирането на лявоориентирано мнозинство на провинциално или федерално ниво, давайки й статут на второстепенна сила в предвидимото бъдеще. Тази слабост би могла да превърне СДП в по-конфронтираща се партия и в непредвидим партньор за Меркел с приближаването на следващите федерални избори през 2017 г.
