Бездействие на Шишков загробва 1,2 млрд. лева! Брюксел иска да върнем парите за магистрала "Струма", ако до два месеца не започне строителство
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Институтът за пътна безопасност сезира главния прокурор Иван Гешев за действията и бездействията на служебния регионален министър Иван Шишков и назначения от него Управителен съвет на Агенция “Пътна инфраструктура” (АПИ).
Щети за бюджета, които впоследствие ще излязат от джобовете на данъкоплатците, могат да достигнат милиарди левове заради липсата на напредък по изграждането на магистралите “Струма”, “Хемус” и “Европа”, забавените плащания, невъвеждането в експлоатация на готови изградени отсечки и заобикаляне на Закона за обществените поръчки, “безразборно и субективно плащане” на дейности по договорите за зимно поддържане на шосета, категорични са от организацията.
Служебният строителен министър Иван Шишков не е направил по време на двата си мандата на поста абсолютно нищо за решаване на проблемите на инфраструктурния проект за лот 3.2. на трасето “Крупник-Кресна” на магистрала “Струма”, въпреки че има зелена светлина за това.
Още в началото на ноември 2022 г. Върховният административен съд (ВАС) уважи жалба, заведена от пътната агенция, с която се оспорваше скандално решение на бившия екоминистър от кабинета “Петков” Борислав Сандов за спиране на ОВОС-а на бъдещата магистрала “Струма” през Кресненското дефиле. Така се провали опитът на Сандов изцяло да спре избрания “източен вариант” за преминаване през Кресненското дефиле, който предвижда движението в посока Кулата на магистрала “Струма” да е по съществуващия път в дефилето, който ще се рехабилитира след изграждане на втората част от магистралата - ново трасе в посока София, източно от дефилето.
Националният съвет по биоразнообразие към Министерство на околната среда и водите малко преди това, през октомври 2022 г., прие общи, приоритетни, специфични и подробни природозащитни цели за защитена зона “Кресна-Илинденци” и защитена зона “Кресна”, каквито бяха и изискванията на Европейската комисия. Именно липсата им бе използвана от Сандов като повод за блокиране на проекта с риск страната ни да изгуби над 3 млрд. лв. от Брюксел за вече изградените отсечки на магистралата, финансирани с евросредства, както и за недоизградената към момента. Според европравилата обаче, не стартира ли изграждането и на последната отсечка на магистрала “Струма” и не бъде ли тя завършена в срок до края на настоящия програмен период през 2027 г. (по правилото n+3 реалното строителство трябва да приключи до 2030 г.), страната ни трябва да върне абсолютно всички усвоени за изграждане на магистрала средства. С други думи над 1,2 млрд. лв., получени към момента.
След приемане на природозащитните цели реално работата по проекта можеше да започне, още повече че ОВОС на отсечката през Кресненското дефиле изтича през май тази година. Необходимо бе единствено да се направи анализ дали одобреният вариант за довършване на магистрала “Струма” отговаря на приетите от Националния съвет по биоразнообразие цели. И да се подпишат договори с двамата избрани изпълнители на трасето, които с търг бяха определени съответно през 2019 г. и 2020 г. Новата отсечка от източния вариант от Кресна до Крупник с обща дължина от 24 км бе разделена на два участъка. Конкурсът за 3.2.1 спечели ДЗЗД “АПП ЛОТ 3.2.1”, в което влизат компаниите “Грома Холд” ЕООД, “Европейски пътища” АД, “Водно строителство - Благоевград” АД, “Пътпроект” ЕООД и “Вахостав-СК”. За Лот 3.2.2 на първо място бе класирана офертата на ДЗЗД “АМ СТРУМА - 3.2.2.”, в което участват “ГБС-Инфраструктурно строителство” АД, “ЕПОС-Емпреза Португеза де Обрас Субтеранеас” АД и “Главболгарстрой Интернешънъл” АД. Офертите тогава бяха съответно 500 млн. лв. без ДДС и 475 млн. лв. без ДДС, но предвид инфлацията оттогава насам, поскъпването на строителните материали двойно и тройно, увеличените разходи за труд и горива, вероятно сумите трябва да бъдат актуализирани заради забавянето и опитите на еколозите да блокират проекта.
Договорите за изграждане на двете отсечки от “източния вариант” на магистрала “Струма” през Кресненското дефиле могат да бъдат подписани веднага, след като приключи изготвянето на анализ на Решението по ОВОС и оценка за съвместимост на проекта спрямо специфичните цели за опазване на биоразнообразието в защитените зони “Кресна” и “Кресна-Илинденци” и бъде осигурено нужното финансиране за строителството, отговориха от Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) кога ще бъдат подписани контрактите с изпълнителите и ще започне изграждането на отсечките от аутобана, пише в. "Труд".
Служебният регионален министър Иван Шишков не е одобрил финансовата рамка и поименния списък на обектите, изграждани от пътната агенция, като с това “индиректно е позволил безразборно и субективно плащане от страна на УС на АПИ”, се казва в сигнала на Института за пътна безопасност. От организацията настояват главният прокурор Иван Гешев да се сезира за действията и бездействията на министъра, в резултат на които хазната може да бъде ощетена с милиарди.
“Въпреки рекордния за годините бюджет за поддържане на републиканската пътна мрежа, няма данни през 2022 г. министър Шишков да е упражнил контрол и така е допуснал неправилно разпределение и възлагане на наличния финансов ресурс на АПИ, като резултат от това е налице дефицит в размер на около 1,5 млрд. лв.”, смятат от Института за пътна безопасност.
В сигнала е записано и, че не е известно Шишков да е предприел действия да администрира авансово преведените по времето на правителството на ГЕРБ публични средства в размер около 200 млн. лв. за укрепване на свлачища и срутища, като по този начин преминаването по подобни пътни участъци продължава да създава опасност за възникване на тежки инциденти.
От института твърдят, че Шишков е заобиколил Закона за обществени поръчки (ЗОП) и Закона за държавния бюджет, с което се позволило да бъдат завършени над 100 незаконни обекта.
По изграждането на магистрала “Хемус” има минимален напредък в резултат на бездействие, твърдят от Института за пътна безопасност. Пътна отсечка от пътя Калотина-Ихтиман още не е въведена в експлоатация, което показва “бездействие на министър Шишков и УС на АПИ”. Напредък нямало и по отсечка от АМ “Европа”, а проблеми с плащане на аванси, за които министърът е отговорен, според Института има и за пътя Русе-Велико Търново.
Според злите езици още при неколкократните обжалвания на избора на трасе и спъване на строителството на магистрала “Струма” се заговори, че най-запалените екоактивисти като Тома Белев, Петко Ковачев и Петко Петков (бащата на Кирил Петков) получават финансиране за своите зелени проекти от швейцарски организации. Неслучайно бившият премиер повери на баща си решенията за строителството на магистрала “Струма” и се съветваше единствено с него относно бъдещето на аутобана, въпреки че разполагаше с експерти и помощта на инженери, строители, геодезисти, независими еколози.
