Необясними чудеса стават в Лопушанския храм, където Иван Вазов писал безсмъртния си роман
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Необясними чудеса стават в Лопушанския манастир, където Иван Вазов е писал безсмъртния си роман „Под игото“. Навремето храмът се е свързвал с борбите за освобождение на България. Днес славата на святото място се връща от две чудотворни икони на Света Богородица.
Лопушанският манастир "Свети Йоан Кръстител" е сгушен в северозападния ъгъл на България. В този мъченически край са клани жестоко въстаници и мирно население покрай Чипровското въстание от 1688 г. По време на Септемврийското въстание от 1923 г. пък в близкото село Лопуш (днешно Георги Дамяново) настава голяма трагедия, възпята в романа "Хоро" на Антон Страшимиров.
„Цялата ни история тука е мъченическа. Много души на невинно избити българи бродят по нашите гори. Навремето турците са ни клали, а после и правителствените копои при Септемврийското въстание. Затова сега Света Богородичка ни помага за всичко. Ако не е тя, сме жив зян“, нарежда баба Петруна от едно берковишко село. Възрастната жена разказа, че в манастира се пазят две свръхсилни икони, които сега защитават този край на България. Едната е от XIX в., а другата - открита наскоро, на възраст поне 300-350 години.
Божия благодат
Старицата обясни, че се обърнала за помощ към тях, защото снаха й нямала деца. Изследвали се младите и се оказало, че здравословни проблеми имат и двамата.
„Тази радиация от чернобилската авария, дето ни наяде едното време, сега удря малко и голямо точно в слабините“, мъдро обобщава възрастната жена. Тя дошла през 2015 г., донесла нови бельо и потници да се докоснат до иконите. После ги изпратила до далечна Испания, където младото семейство живее от 5 години. Не минали и три месеца, и чудото се случило. Наскоро се родили близначетата Наталка и Иванчо.
“Да си живи и здрави“, нарежда през сълзи 67-годишната жена, че е дочакала внуци.
„Самото място е пълно с енергия, а когато застанеш пред иконата на Божията майка, дъхът ти спира. После често ми се явява насън за опора и успокоение“, възхвалява млада жена храмовата икона, нарисувана от Станислав Доспевски през XIX в. Светинята вече има десетки деца, чието раждане родителите им определят като чудо. Възрастна жена например измолила благословията за роднини, живеещи чак в САЩ, при доказан стерилитет на бащата.
Братя монаси, живели в началото на миналия век, станали свидетели на едно потресаващо знамение. Малко преди Септемврийското въстание иконата заплакала с миро. То нямало нито цвят, нито мирис. Появило се малко преди кървавото потушаване на бунта в близкото село Георги Дамяново. Преданията разказват, че заради някогашните страдания днес краят бил благословен свише.
Семейството от Монтана ...
Целият материал четете в Retro.bg
