ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Американски учени от университета “Джонс Хопкинс“ тестваха оцеляването на бактерията Deinococcus radiodurans, известна като Конан. Този микроорганизъм може да издържи на радиация, екстремен студ и суша, а сега експертите са открили, че може да издържи и на екстремно налягане, подобно на удар от метеорит, съобщава La Repubblica .
“Очаквахме бактериите да умрат. Но те се оказаха невероятно устойчиви“, казва изследователката Лили Джао.
Никой микроорганизъм не беше оцелявал при подобни условия преди. Какво минава през главата на учен, който смачква бактерия с налягане, 30 000 пъти по-високо от това на земната атмосфера. И каква ще бъде реакцията му, когато види, че три от пет микроорганизма оцеляват след обработката. Ако въпросната бактерия е Deinococcus radiodurans, червената нишка на разсъждението става веднага ясна. И ни отвежда директно на Марс.
Пред тях учените от Университета Джонс Хопкинс, които са измислили екстремния тест, всъщност не са имали обикновена бактерия. Deinococcus radiodurans е практически неразрушима бактерия, не случайно наречена Конан. Тя е била открита в перфектно здраве сред руините на Чернобил: името radiodurans показва именно способността ѝ да понася радиация, способна да убие всяко друго живо същество. Тя оцелява при екстремни студове и при липса на вода влиза в състояние на покой, което я прави още по-устойчива на радиация.
В миналото други учени са го бомбардирали с радиоактивни дози, 28 000 пъти по-високи от тези, които убиват човек, и той е издържал теста. През 2015 г. астронавтите са го държали в продължение на една година извън Международната космическа станция, изложен на опасни космически лъчения, и Конан не е мигнал. Друго от неговите местообитания е Чили, където се намира най-сухата пустиня на планетата.
Ако днес американските учени са добавили доказателството за смачкването (с резултатите, публикувани в списанието Pnas Nexus), то е защото са си представили сценарий, който би могъл да обясни как животът е дошъл на Земята.
Всъщност способността да оцелява в радиоактивни и безводни среди може да е позволила на Deinococcus radiodurans да пристигне на нашата планета от космоса след дълго пътуване.
Сред възможните места на произход основният кандидат е Марс. В миналото Червената планета е имала вода (и днес са открити подземни океани), а на повърхността й са намерени сложни органични молекули, за които не се изключва биологичен произход.
Но как бактерия, родена на Марс, е успяла да пътува в космоса и да стигне до Земята? Учените от Джонс Хопкинс имат една хипотеза: сблъсък с метеорит.
Налягането от 2,4 гигапаскала, на което са подложили Конан в лабораторията си за микросекунда (в Марианската падина се достига една десета от гигапаскала), е приблизително равно на това, което Deinococcus radiodurans би могъл да претърпи, ако беше ударен и изхвърлен в космоса от метеорит. Възможно е да е пътувал на борда на парче скала до близка планета: именно Земята.
Парченцата от пъзела, които очертават този сценарий, все още са малко, за да се получи убедителна картина. Но те са последователни. Хипотезата, че животът на нашата планета е дошъл от небето на борда на скала, наречена литопанспермия, се потвърждава и от откриването на сложни органични молекули на астероиди и останки от марсиански метеорити, паднали на Земята.
