Последвайте ни в Google News Showcase
Лятото на 2017 г., краят на август – софийски пазар. Домати, розови, от Македония. Ябълки от Полша. Праскови и дини от Гърция. Зрял лук – огромни глави, почти мутанти от Полша. Да не пропуснем и картофите с фина бяла кожичка от Франция. За китайския чесън да не говорим. Няколко стръкчета магданоз, копър, джоджен и чубрица са наше производство. Даже и лютите чушлета са вносни. Къде са българските стоки.
Лятото отминава, ако досега не са се появили, това няма как и да стане. Навремето Нери Терзиева почти със сълзи на очи обяви: „Върнаха ни я. Земята. Най-после“. Така започна новинарската емисия в онази паметна вечер. Върнаха ни земята, но ние не се върнахме при нея. И нямаше как това да се случи след 40 години отчуждение. Ако може да се степенуват греховете на комунистите, то този е сред първите. Защото отучиха хората от любов към земята. Защото принизиха селския труд, внушиха, че е второстепенен, непрестижен. И затова сега, когато пътуваш из България, виждаш километри плодородна земя, обрасла с шубраци, тъжна, необработвана. А ние тъпчем вносните боклуци и завиждаме, когато минем покрай някое подредено селско дворче, в което се е изсипал рогът на изобилието.
WINBET – персонални бонуси всеки ден! (18+)
Илиян Стойчев, София
