Хвърковатият войвода от Априлското въстание владеел 7 езика и трябвало да подпали Цариград
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Георги Бенковски, всепризнатият лидер на Априлското въстание, е една от на най-драматичните личности в нашата история. Роденият на 21 септември 1843 г. в Копривщица герой икога не е бил забравен, но често е бил оспорван - най-вече заради нетрадиционния си за онази патриархална епоха личен живот. Хвърковатият войвода владеел 7 езика, търгувал с опиум и имал наложница арменка.
Истинското име на Георги Бенковски е Гаврил Груев Хлътев. Роден е в Копривщица на 21 септември 1843 г. Има тежко детство, баща му Грую Хлътев, дребен и почтен търговец, умира през 1848 г. и това принуждава Гаврил да учи само до 3-ти клас в основното копривщенско училище. След това майка му го дава да учи занаят - терзийство. По-късно, неудовлетворен от тази перспектива, Гаврил става абаджийски чирак, после се отделя от майстора си и сам се залавя с търговия.
Младежът обикаля големите пазари в Цариград и в Анадола. Има голям успех, печели и харчи много, но преживява внезапни обрати, които променят мисленето му и отношението му към живота и пътя, който трябва да следва като човек. Според неговите собствени думи пред Захари Стоянов, човек трябва да умее да лъже, за да бъде успешен търговец.
В продължение на десет години Гаврил живее на различни места в Ориента - Измир, Цариград, Анадола, Александрия, работейки всевъзможни неща. Една година е бил гавазин на персийския консул и носел такава хубава униформа, че хората го взимали за самия консул. Междувременно научил седем езика - български, турски, гръцки, италиански, полски, румънски и персийски. Там той се държи, казано по съвременному, като истински плейбой. Част е от местната "златна младеж" другарува със синовете на местните турски бейове и богаташи - нещо, което по-късно неговите съвременници, общо взето, премълчават. Търгува с афион - опиумен мак, и има платена любовница арменка. Eдинствената му запазена снимка e от Цариград. Тя е направена през 1862-ра, когато е на 19 години. Това вече е истински мъж, с огнен поглед, с извити като гайтани вежди и плътна, чувствена уста. Облечен е по последната мода. Носел гиздава копривщенска риза "смахрама" и два елека "от джанфес и кадифе с огнена бродерия от синци и цветни орнаменти". Към всичко това прибавял още и кон с голяма златна монета - пендар, сред мощна гръд. А на пендара личал юнашки надпис: "Машалла (слава) на ездача!"
Това дразни неговите съвременници и биографи, а някои, за да запазят ореола му, отричат тези факти, като неговият братовчед, видният наш следосвобожденски политик и журналист Михаил Маджаров.
В един момент обаче Хлътов зарязва този разгулен живот и заминава за Букурещ. Там се запознава със Стоян Заимов и се запалва по революционното дело. През лятото на 1875 г. той е включен в групата революционери, които трябва да подпалят Цариград. Целта на терористичния акт е била да се предизвика смут в Османската империя. Групата пристига в султанската столица, но получава указания от Христо Ботев да прекъсне изпълнението на мисията, тъй като с нея би се компрометирало българското освободително движение. Тук Гавраил се снабдява с паспорта на полския емигрант - Антон Бенковски, като заменя Антон с Георги.
Цялата работа става срещу 5 турски лири. Името Бенковски действително принадлежи на един полски патриот, заточен от руското правителство на остров Сахалин. Тоя поляк сполучил да избяга от каторгите и стъпил в Япония. Френският посланик в Едо го взел по своя защита, защото французите и до днес не са отказали още да дават своето покровителство на нещастните поляци. Той дал на поляка френски паспорт, в който се бележело и името му - Антон Бенковски, за да се върне с него в Европа.
„Антон Бенковски си избрал за местожителство Турция, така също гореща покровителка на неговите съотечественици, и тръгнал за Цариград“, пише Захари Стоянов. „В паспорта му се говорело открито, че той е полски емигрантин. Като пристигнал в Диарбекир, срещнал се случайно със Стояна Заимова. Тоя последният така също заточеник от турското правителство, бил турил вече намерение да избяга. Като си разправил хала на Антон Бенковски, предложил му, ако желае, да отстъпи нему френския паспорт, а той да си извади турско тескере. Бенковски склонил и продал паспорта на Заимова за 5 лири. С тоя паспорт Заимов сполучил да избяга в Румъния през 1875 година. Когато нашият Бенковски тръгвал за Цариград през същата година, за да го пали, то Заимов му дал паспорта на Антон Бенковски и така нашият Гаврил Хлътев бил принуден да замести своята българска фамилия с поляшка."
Бенковски е избран за помощник-апостол на Панайот Волов в Четвърти революционен окръг. Но неговите лидерски качества са толкова явни, че Волов доброволно му отстъпва мястото си на главен апостол.
Учителката, която ушива знамето на Априлското въстание – Райна Княгиня, наистина е била влюбена в своенравния хъш. Среща го за първи път една вечер през март 1876-а на сбирка на участници в подготовката на въстанието. Когато го пита кого има честта да види и откъде е родом, непознатият отговаря: "Положително да ти кажа за това не мога, но приблизително - аз съм този, който знае всичко, и не знае нищо, който бива навсякъде и никъде, говори за всичко и за нищо, т. е. аз просто съм бунтовник, а ако искаш, и апостол, който проповядва на народа да се подготвя, защото скоро ще настъпи денят, когато турците ще ни нападнат неочаквано и ще ни изколят като овци." После Райна го пита с какво може тя като жена да бъде полезна на въстаниците и той отсича: "На теб се възлага длъжността да ушиеш знаме за българските юнаци!"
Бенковски често посещава дома на Райна. Веднъж в стаята остават само тя и той. Войводата вади кандилото, слага до него кръст, изправя сабята и казва: "Аз ще говоря клетва, а ти ще повтаряш!" И започва: "Райна се задължава да изпълнява всички заповеди на комитета - да пази тайната, да проповядва въстанието и да ушие знамето."
По време на обявяването на Априлското въстание на 20 април 1876 година в Копривщица Бенковски е в Панагюрище заедно с повечето други апостоли. Когато разбира, че в Копривщица вече се бият, той обявява въстанието и в Панагюрище, след което бързо сформира легендарната Хвърковата чета и тръгва да вдига на бунт околните села. С нея той неуморно обикаля целия регион и успява да мобилизира и мотивира много въстаници, играе централна роля във военните действия на въстанието. Тънък психолог, Бенковски разбира, че не бива да се оставят никакви мостове за отстъпление. И кара въстаниците да убиват общо взето невинни цигани или турци и да палят къщите си. А от друга страна, успява за тези десетина дни да организира цялата символика на една суверена държава - с ритуалите по вдигане и сваляне на знамето, с ескортите и т.н.
След жестокото потушаване на бунта в Панагюрския регион Бенковски и четата му се отправят към Тетевенския балкан. Там на 12 май, след предателство, на мостчето на река Костина той пада, пронизан от куршума на баш-потеряджията Рюзгяр Хаджи Ахмед ага. Главата му е пратена в Ботевград, а след това в София. Всички тези събития са документирани от Захари Стоянов в "Записки по българските въстания".
