Березовски пред "Форбс" преди самоубийството си: Не ми се живее

Олигархът Борис Березовски се самоуби вчера та 68-годишна възраст. Година преди това той приема среща с интервю на руското издание на сп. "Форбс". Това се случва след загубеното дело срещу бившия му съдружник Роман Абрамович. Борис Березовски е сменил телефона си, не отговаря на писма и не дава интервюта. Разговорът му с журналиста на "Форбс" не е записан с диктофон. След новината за смъртта на милиардера, списанието решава да публикува разказа на журналиста Иля Жегулев с Березовски. Срещата ни беше насрочена за предния ден, но Березовски ми се обади, извини се, каза, че се е поболял. „Простудих се”, едва изрече той. Ден по-късно сам ме потърси и ме покани на среща. В ресторанта на хотел „Four Seasons” беше шумно. Свиреше роял. Някакви арабски предприемачи преговаряха в съседство. - Как сте – попитах го аз. - Благодаря, добре. А защо питате? – малко нервно се поинтересува Березовски. Изглеждаше зле. С протрита черна фланелка, набързо вързан шал и сако. Гледаше ме изпитателно, под вежди. Държеше да изключа всякакъв зрукозапис, да водим прост разговор, а не интервю. Пробвах да го заговоря за бизнеса, но скоро разбрах, че бизнесът отдавна не е сред интересите му. - Аз не управлявах бизнеса. Когато постъпиха парите от ОРТ и Сибнефт, ги дадох на Бадри (Бадри Патркацишвили, дългогодишен бизнеспартньор на Березовски, починал през 2008г.). Вземах, колкото ми трябваше за моите политически проекти, а другото беше негова грижа.   - Сиреч, Бадри ви е изпързалял? - Винаги съм бъркал в преценката си за хората, за човешките им качества. Винаги съм оценявал правилно само ума и смелостта им. В случая с Бадри също се бях заблудил. - Но нали той беше сред най-близките ви приятели? - Аз и днес го възприемам като приятел. Но нито с Абрамович, нито с Бадри имах благоразумието да оформя документно договорките ни. - Нали още приживе спрямо Бадри предприехте бизнес-развод? - Когато нарасна политическият риск, двамата с Бадри обявихме, че предприемаме процедура по бизнес-развод. Това беше вид защита на общите ни активи. Разводът не беше реален. С него нямахме точно партньорски отношения. Партньорите обмислят всякакви екстремни ситуации. Березовски направи пауза и леко се усмихна. - Просто не очаквах Бадри да ме изревари на оня свят. - Липсва ли ви Русия? - Да се върна в Русия… Това е най-голямото ми желание. Даже, когато заведоха наказателно дело срещу мен, исках да се върна. Дори тогава! Въздържа ме само съветът на Елена Бонер (вдовицата на акад. Сахаров - бел. ред.). Недооцених доколко скъпа ми е Русия и това, че не мога да бъда емигрант. Много мои оценки се измениха. Включително относно самия мен. Относно Русия и Запада. Навремето имах идеалистична представа относно това що е демокрация в центъра на Европа. Недооценявах инертността на Русия и силно надценявах Запада. Всичко това се случваше постепенно. Промених представата си за пътя на Русия… Не трябваше да напускам Русия. - Но ако бяхте останал там, може би щяхте да лежите в затвора? - Като гледам какво преживях през всичките тези години в Лондон… Березовски зарея поглед пред себе си и притисна треморната си ръка към гърдите. После се обърна към мен и ме погледна в очите. Накрая рече: - Сега нямам отговор на този въпрос. Ходорковски съхрани себе си. Тук Березовски погледна към краката си, после хвърли поглед към мен и заговори бързо, сякаш се оправдаваше: - Това не значи, че съм загубил себе си. Но преживях много преоценки и разочарования. А Ходорковски – по-малко. Аз загубих смисъла. - Смисъла на живота? - Смисъла на живота. Вече не искам да се занимавам с политика. - А какво искате да правите? - Знам ли. Сега съм на 67. И не знам какво да правя нататък. Березовски дълго ме гледа в очите. Сетне най-могъщият някога бизнесмен и политик в Русия заговаря колко щастлив би бил да се върне към науката и да се занимава с изследванията си в Русия, където някога е бил действителен член на Академията на науките. Когато го моля да поговорим по-подробно за научните му планове, Березовски губи интерес към темата. Изглежда сам не вярваше в завръщането си в Русия или към науката. За да го ободря, му обещавам следващия път да се срещнем в Москва, в Академията на науките. Березовски мрачно ми се усмихна: - Хубаво уточнение. "Солидарна България"