ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Бившият зам.-председател на Комисията за финансов надзор (КФН) и доскорошен президентски съветник Димана Ранкова е завела дело срещу прокуратурата по Закона за отговорността на държавата. От Софийския градски съд потвърдиха за иска и обясниха, че е за 48 000 лв. с лихвите, тъй като срещу нея е водено дело, което е било прекратено. В исковата си молба Ранкова твърди, че името й е опетнено с незаконното обвинение, пише вестник "Сега".
На 25 февруари 2010 г. Ранкова е привлечена като обвиняема за длъжностно престъпление по разследване, водено от 2006 г., научи "Сега" от магистрати. Обвинението твърди, че на 9 юни 2006 г., като зам.-председател на КФН, с цел да набави облага на трети лица тя е дала писмени указания по прилагане и тълкуване на закона при две борсови сделки с акции на търговски дружества в нарушение на Закона за КФН. След като години наред прокуратурата не внася обвинителен акт срещу Ранкова, м.г. тя се възползва от правото си да поиска процесът да влезе в съда или да бъде прекратен.
През май 2014 г. е прекратен и Ранкова получава правото да търси обезщетение от прокуратурата. Гражданското й дело, заведено през октомври м.г., е насрочено за 27 април. Изданието уточнява, че са потърсили информация по казуса и от прокуратурата, но тя отказа да отговори. Това не е първото дело за обезщетение, което Ранкова води. През февруари Софийският административен съд разгледа иска й срещу комисията за конфликт на интереси. Следващото заседание по казуса ще е на 30 април. Сблъсъкът на Ранкова с комисията започва на 8 февруари 2012 г., когато Стоян Мавродиев, шеф на КФН, подава сигнал срещу нея. По това време тя работи в президентството.
Комисията, ръководена от Филип Златанов, заседава чак след 9 месеца, като времето на произнасянето й съвпада с номинацията на Ранкова за Управителния съвет на БНБ. През септември 2012 г. с две особени мнения комисията установява конфликт на интереси - за търговска реклама на изложение в Лондон за представяне на българската икономика и приватизацията на държавните дялове в Е.ON, EVN и CEZ и контрол по одобряване на проспект на облигации, издадени от Българска банка за развитие, в чиято управа Ранкова е била по-рано. На 21 септември 2012 г. решението е публикувано в сайта на комисията за няколко часа, след което е свалено.
Информация за него обаче се появява във всекидневник, а Ранкова не е номинирана за БНБ. Златанов е писал в прословутото си тефтерче: "Ранкова - незабавно да се извади", "в 17.30 да се публикува решението за Ранкова без президента в заглавието", "В понеделник Ранкова да се даде за подпис; качено е на сайта на КПУКИ на 21 септ. в 17.30", "Д.Р. - реш. е било на сайта 4 часа. Сигурно е видяно - да се провери отзвука в интернет - реакция на журналистите", "Р. - не се качва; - чака се" и др.
След като решението е свалено от сайта на комисията, Ранкова не е уведомена за него повече от половин година. След настоятелните й опити да го получи, това се случва едва на 1 април следващата година. Тя веднага обжалва и две инстанции отменят решението за конфликт на интереси като несъстоятелно. Неуведомяването й е част от обвинението срещу Златанов, по което на две инстанции той вече беше признат за виновен и осъден на 3 години и половина затвор. В момента се чака последната дума на Върховния касационен съд.
