Бивш министър на отбраната за сделката с изтребителите: Купуваме най-добрата машина, която можем да си позволим
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Бившият министър на отбраната проф. Тодор Тагарев и експерта по военна сигурност полк. Славчо Велков влязоха в спор пред Нова телевизия за това доколко изгодна за България е сделката за американските изтребители Ф-16.
„Допълнителни плащания? Ще има мита по сделката с изтребителите, ако държавата реши да има мита върху сумата по сделката- анализира проф. Тагарев. - Те са въпрос на вътрешно законодателство. 20 процента ДДС или мито. Те могат да се прехвърлят в бюджета и да се отчетат, но си остават в бюджета. При транспорта винаги има риск да се загуби пратка, да се унищожи или развали. По-скъпите пратки се застраховат подобаващо.
Ще опитам да ви дам един пример. Отивате да си купите лек автомобил, смятате, че ще го ползвате 20 години. Едва ли тогава ще си купите допълнително резервни части още при покупката. Купувате колата март месец. Знаете, че ще ви трябват зимни гуми, ще ги купите ли тогава? Повечето хора – едва ли. Когато му дойде времето за зимните гуми, хората ще си ги купят и сменят. Когато наближи времето за нужда от съответните боеприпаси, ще си ги купим. Предполагам, че това, което производителят ни е предложил действа нявсякъде по света. То не е спецално за тази сделка.
Това е е най-добрият изтребител, който можем да си позволим. От ценова гледна точка, трудно се правят сравнения. Направих си труда да се поразровя и мога да кажа, че близкият до изтребителя Ф-16, който купуваме, като характаристите е модел „Е” и „Ф” на „Грипен”, който не е произведен. Там има догтовор с Бразилия за 4,8 млрд. долара. Цената излиза напълно сравнима. Колкото да летищата в България, където ще могат да функционират самолетите , това са тези на базите в Граф Игнатиево и Безмер. В Афганистан Холандия оперираше с Ф-16 от база, която не е американска. За мен притеснително е, ако президента наложи вето, което доведе до забавяне на транша на средствата за самолетите. Хората, които критикуват този договор, наблягат на забавянето, по-късното доставяне на самолетите. Няколко са сроковете. В сайта на Министерството на отбраната има отговори на 19 въпроса, свързани с темата. Там много неща се изясняват. Вижда се, че е по-изгодно в момента е да платим наведнъж сумата. Парите отиват във федерална банка в САЩ, която няма как да фалира”.
„Когато става дума за допълнителни плащания около сделката, не мога да ги нарека скрити разходи, а по-скоро – допълнителни, съпътстващи – коментира експертът по сигурността полк. Славчо Велков. - Те ще бъдат заплащани в момента на сключване на сделката и в последствие. Бих ги определил и като неясни разходи. Какво имаме върху тези 2,2 млрд. долара? Никъде не се говори за митата, които трябва да се платят. Те приблизително ще са около 4 млн. лв. Разходи за транспортирането. Ако нещо се случи, според договора, България поема всички разходи. Имаше работна група, която е посочила над 30 неясноти, че става дума за неизгодни договори. Става дума за националната сигурност. Въпросът е дали не може да се спестят някои разходи и те да отидат за други неща. Да, най-добрият самолет, който България може да си позволи е Ф-16. Това е така. Трябва да се има предвид и приспособяването, обучението на летците. В договора пише, че изпълнението на мисиите, които ще изпълняват тези самолети, ще зависи от американците. Ако самолетът отиде на мисия в Афганистан, той не може да пребивава в друга база, освен на американска. Не може да правиш разходи за нещо, което увеличава разходите си с времето. Този самолет не може да функционира другаде у нас извън Граф Игнатиево. Реално четири-пет години отсега оставаме със същите оперативни способности. Това е притеснително. Ако на 31 юли не се открие сметката по изплащането на самолетите, договорът може да се срине. Нужно е да се приеме до тогава актуализация на бюджета. Даваме 2,2 млрд. в американска банка и след четири години получаваме продукта. А какво ще прави американската държава с тези пари през тези години не е ясно”.
