Бивш посланик на България в Скопие: Сигурно е, че вътрешното напрежение в Северна Македония ще расте
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Абсолютно сигурно е, че вътрешнополитическото напрежение в Република Северна Македония ще нараства, след като страната не получи покана за начало на преговори за присъединяване към ЕС. Това заяви пред БНР бившият посланик на България в Скопие и Белград проф. Ангел Димитров.
„Смятам, че опозицията ще използва абсолютно всички възможни средства, за да засилва вътрешното напрежение – анализира Димитров. – Не изключвам да има напрежение и в самата управляваща партия. Там има различни крила и тенденции. Затова смятам, че нашата млада съседка Република Северна Македония влиза в един период на засилено вътрешно напрежение“.
Според проф. Ангел Димитров напрежение ще има и защото се отваря много голямо пространство за действие на други държави, които имат интереси в региона.
„Става въпрос за Русия, икономически – Китай, но те чрез икономиката търсят и политическо влияние, разбира се, Турция, да не говорим за някои от съседите“, продължи проф. Димитров.
По думите му политическото говорене в Северна Македония, а и в медиите бе внушавано, че страната ще получи покана за начало на преговори за присъединяване към ЕС въпреки предупредителните сигнали, че това няма да стане толкова лесно.
„Масовото разочарование е разбираемо, но това не означава, че всичко трябва да рефлектира върху премиера Заев и неговото правителство, защото през последните две години те наистина правят сериозни усилия да защитят желаната евроинтеграция“, каза проф. Ангел Димитров.
Той не смята, че премиерът Зоран Заев ще подаде оставка.
„Достатъчни са само окуражителните сигнали, които идват от европейски политици, включително от българския премиер Бойко Борисов. Смятам, че те трябва да осъзнаят необходимото увеличаване на скоростта и ефективността на реформите, които страната трябва да извършва“, каза проф. Димитров.
Според него ако правителството и премиерът Заев бъдат стоици при очертаващото се политическо напрежение не би трябвало да им промяна в посоката на развитие на Северна Македония.
„Опозицията декларира, че също се интересува от евроинтеграцията и евроатлантическото развитие на страната, макар че досега не показа как вижда как може да се стигне до тези желани точки“, посочи той.
Проф. Димитров не смята, че предсрочните избори чукат на вратата.
„Проблемът обаче, който стои малко встрани, но е важен, е икономическото състояние на страната, защото гражданите там се вълнуват от тези големи проблеми за външнополитическата посока, в която се движи страната. Но много повече се вълнуват като че ли от това, което получават и това, което осигурява ежедневието им“, каза той.
Проф. Ангел Димитров, който в момента е съпредседател на съвместната комисия със Северна Македония по историческите и образователни въпроси, каза, че не очаква при създавала се ситуация и атмосфера „бърза и видима промяна в готовността на македонските си колеги за постигане на такова съгласие в интерпретацията на миналото, което да е близо до научната истина и да бъде приемливо за двете страни“.
„Не очаквам това, защото сигналите, които постоянно идват от лятото насам, говорят за едно поставяне под съмнение на смисъла дори на тази клауза от договора за приятелство и добросъседство, която регулира появата и работата на съвместната комисия“, мотивира се той.
Проф. Димитров посочи, че не е една направена и крачка напред в обсъждането на личността и делото на Гоце Делчев на заседанието в Охрид. Но докато резултатът от предишната среща е бил нула, сега е имало минимална стъпчица нагоре.
„Това, което успяхме да направим, е да приемем протокол за предишната безрезултатна среща. Това е важно, защото трябва да има доказателство за начина, по който се работи в комисията. Успяхме да направим и стъпка напред в този проточил се повече от година преглед на учебниците, посветени на Средновековието. Но и там не успяхме да завършим поради нежеланието на част от нашите колеги да се работи пълноценно и извън бюрократично приеманото време до 17:00 ч“, обясни проф. Димитров.
Той изрази едно желание за по-отговорно отношение на редките срещи на комисията – 8 за година и половина, както по формалната част от работата, но и към същинското ѝ измерение.
Следващата договорена среща на комисията е в края на ноември в България.
