Бившият голям шампион във вдигането на тежести Ангел Генчев за възходите и паденията си в спорта и живота: Бях пожертван в голямата игра на интереси
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Все едно са откъснали нещо теб. Все едно да ти вземат детето. Не ми е било изобщо тежко, че някой ми е взел медала или техните тривиалности. Най-много ми е тежало това, че няма да вдигам щанги. Това разказа пред БТВ бившият роден тежкоатлет Ангел Генчев, чийто живот се свързва със затвори, грабежи и изнасилвания.
Убеден е, че в далечната 1988 година е похарчен в голямата игра на интереси, а хващането му с допинг е политическа поръчка. Тогава Генчев, който в момента е на 54 години, става олимпийски шампион, но само за няколко часа преди да бъде уличен в употреба на допинг и титлата му да бъде отнета.
"Не знам и аз какъв съм – разказва откровено Генчев. - Издържал съм няколко бури. 5-6 много сериозни със скорост над 300 км в час – помитат всичко. Изправял съм се пак, щом съм жив".
Сеул ’88 – оставя най-ярката диря в българската олимпийска история. Извоювани са рекорден брой титли – 10. Имаме и още една. На едно 21-годишно момче - Ангел Генчев. Олимпийски шампион, но за малко. Титлата е отнета, медалът е върнат. Причината – уличаване в допинг.
"След олимпийските игри доста жестоко се обърка животът ми, това салто направо се преобърна – спомня си Генчев. - Вече не съм обиден даже, все ми е тая. Тогава, като бях млад, не можех да го разбера защо го правят – една от тривиалните причини е за пари. 380 медала имах. Една голяма част съм подарил, други останаха в бившата ми жена. Аз не се впечатлявам много от дрънкулки. На олимпийските игри като погледнах медала си викам – той не е златен. После се наложи и да го скрия и след това зле тръгнахме с държавата – на изнудване."
След олимпийските игри, името на Ангел Генчев се свързва със затвори, грабежи и изнасилвания. Убеден, че в далечната 1988-а е похарчен в голямата игра на интереси, а хващането му с допинг е политическа поръчка.
"Направо ми отнеха всичко – не крие огорчението си Генчев. - Ти за какво мислиш, че ме вкараха в затвора... за изнасилване. Да се изгаврят тотално, поседях си и какво ли си викат – тоя го смачкахме. Първия път ме вкараха в затвора за изнасилване. Много странно, Майк Тайсън му дадоха 3 години и на мен ми дадоха. После за хиляди други глупости. По книга..., не знам. 8-9 ли са по тетрадки. Иначе да съм стоял не повече от 3-4 години на периоди. Водил съм се в затвора, но съм бил в залата. Е, не че ми е било лесно в затвора, особено в онези гладни години – сутрин и вечер бяла пържола. Демек сирене, в което няма мляко в него и сух хляб."
Днес щангистът живее скромно. В селце до родното му Търговище със съпругата си и 9-годишния си син. Работи във фабрика за зърнени култури.
"Ако не е тази фабрика, пак трябва да хващам пътя – признава Ангел Генчев. - За Германия ли, за къде ли, за нагоре ли или да сменям планетата. Какво да правя тука – да работя за 600 лева ли? От лъва не става мишка, лъвът предпочита да умре. Обидното е да стоиш далеч от детето и от съпругата си… от любимата си държава."
Редува титлите със затворите. Последният му престой зад решетките е през 2017 година в Разделна. Три дни след излизането си става световен шампион при ветераните в Барселона.
"Чувството беше поне наполовина, както беше като едно време – казва Генчев. - Защото човек сега вече емоционално е по-уравновесен и определено се зарадвах страшно много. Държал съм цяла България на крака. Едва ли някой толкова много ги е изправял след всичките световни титли. Всички от онова време, които са харесвали или не спорта, знаят кой е Ангел Генчев от онова време."
Откровенията на Ангел не са изповед, защото няма разкаяние. Има непреклонност, въпреки и заради всичко.
"1995 или 1996-а отивам на европейско. Вече бях абсолютно силен, бях се превърнал в супер сила. И дойде секретарката на Тамаш Аян (шеф на световната федерация по вдигане на тежести в продължение на 43 години), дойде, седна до мен и вика, ако участваш на състезанието,ще те хване на пробите – разказва Генчев. - Викам "как няма да участвам, няма да взема квота за олимпиадата". Това е идеята, иначе ще станеш олимпийски шампион. Един път си наказван, втори път ако те хванат – ще е до живот". Тогава съм мислил за убийство, за неговото, цяла нощ. И ако не се бях напил, може би щях да имам в досието си и убийство, щях да съм отървал световните щанги от един изключителен боклук".
Безкомпромисен – както в спорта, така и в живота. А, на въпрос къде е Ангел Генчев днес, отговори така?
"Всъщност ми е все едно къде съм, стига малкият Димитър да продължава да ме радва и жена ми да продължава да ме радва – все ми е едно къде съм – признава Генчев. - Докато не се променят нещата и не започна отново да се занимавам с щанги, ми е все едно къде съм. Досега не съм имал предизвикателство, с което не съм се справял. Едва ли това ще е първото, не мисля, че изобщо ще има такова. Най-голямото е, но то не ми е по силите – човечеството. Да живея по-добре и по-нормално, а един ден може и да се завърна на подиума. Само за да стана олимпийски шампион и да си взема премията, която ми дължат."
Първичен и открит. Въпреки бурния му характер не крие сълзите си, когато се сети за онази 1988-а. И така вече 33 години.
