Бившият играч на ЦСКА Томи Костадинов пред ПИК: Стойчо Младенов не ми каза в очите защо не ми дава шанс

Благодаря на Гриша Ганчев, един ден ще се върна в отбора на сърцето ми

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

Интервю на Ивайло Крачунов

- Томи, какво се случи след като се върна в ЦСКА от „Литекс”?

 - Върнах се в ЦСКА, за да тренирам с отбора и желанието ми беше да остана, защото бях сигурен, че клубът ще го има. Близки и приятели ми казваха, че съм луд, че всичко с тима е свършено, но аз бях убеден в решението си. Няма как да няма ЦСКА, това е все едно да няма вода, ЦСКА е кауза, любов.. начин на живот....

 - Защо Стойчо Младенов те освободи от отбора?

 - Не знам защо г-н Младенов не ми даде възможност, дори не ми каза лично мъжки, защо ме освобождава, какво не съм направил или какво съм направил, а прати Сашо Борисов да ми съобщи решението му. Попитах дали мога да тренирам, докато си намеря отбор, но ми беше отказано. Г-н Младенов не ме познава и не знам как само за два дни е преценил качествата ми, но съм сигурен, че на този етап можех и заслужавах да помогна на отбора, най-малкото защото съм израсъл тук. И все пак, има едно клише живота продължава, живи и здрави да сме всички, това е най-важното. Рано или късно аз се надявам да се върна в ЦСКА, където е сърцето ми

Пожелавам успех на ЦСКА. Вярвам, че клубът ще се оправи, защото има прекрасна публика и се надявам новото ръководство да направи най-доброто за отбора. 

 - Преди около година и половина ти отново се раздели с „червените”. Каква беше причината?

 - Не си тръгнах, защото мразя отбора или клуба, аз съм израснал тук, живота ми е минал на Червено знаме и Българска армия. Тръгнах си защото миналото ръководство, не го интересуваше грам какво се случва с мен, никой не ме броеше за жив. Големи обещания, мениджъри хора в клуба и нищо. В България, когато си на 20 – 22 си прекалено млад и не заслужаваш шанс, когато си на 28 си стар.

 - Вярно ли е, че сам си си плащал разходите около лечението на контузията ти?

 - Когато се контузих, нямаше кой да ме прегледа като хората, камо ли пари за резонанс, ултразвук или нещо друго. В същото време на колегите ми от чужбина бяха отпуснати средства за лечение. С това не искам да кажа нищо против тях, радвам се, че поне за тях е имало. Когато направих операцията, никой не ми помогна за възстановяването ми, единствено, хората от агенцията на мениджъра ми, това е може би единственото по-значително нещо, което направиха за мен и то защото и Лъчо Танев беше разбрал. Имаше един човек от агенцията, който вярваше в мен и ми се обаждаше постоянно, на него мога да кажа, че съм признателен. Сам си платих резонанса ( след няколко месеца си получих парите), сам си платих и възстановяването, което не е евтино, при може би най-добрия рехабилитатор, когото познавам Петър Панчев. Искам да благодаря на Емил Костадинов, че говори с господин Стойне Манолов и ми направиха фактура и ми върнаха парите.

 - Защо според теб не получи шанс за изява след като се възстанови? 

 - Оправих се в края на март но Милен Радуканов така и не ми даде шанс повече от 15 мин срещу "Академик" в последния кръг, окей може би не съм бил готов... Но през лятото, когато бях готов Радуканов отново не ми даде шанс дори и в контролите, а мисля, че заслужавах... Тогава наистина имаше много добри футболисти, които много уважавах и смятам, че и повечето от тях ме уважаваха. Всички наистина бяха прекрасни, но как един футболист на 20 години може да пробие в първия състав, ако не му дадат шанс дори в контролните мачове, камо ли в първенството. Дори когато стана въпрос за моето преотстъпване, казах на Радуканов, че искам да отида да играя и той ми отговори да по-добре е за теб, сега трудно ще имаш шанс. Да може би наистина нямаше да имам шанс, но кога може да има шанс един футболист, който е в първия отбор от 2 години, преотстъпван и пускан за по 15 минути. Поискаха ме в Етрополе, знаех къде отивам, но знаех и защо отивам, за да играя. Направих нещо добро и никой не го оцени, дори един мач не ме гледаха. Благодарен съм на всички там на треньорът, който ме взе, президентът, съотборниците ми най-вече и на всички останали, дори и хората от града, които наистина ме подкрепяха и уважаваха.

 - Как си обясняваш, че след като вкара 8 гола за Етрополе в рамките на полусезона и стана голмайстор на Б-група, от ЦСКА не те поискаха отново?

 - Прибрах се в София и никой не ме потърси след сезона, наложи се аз да звъня в мениджърската агенцията, която ме представляваше, те казаха, че ЦСКА не са решили дали ще ме взимат за подготовка и стоях в неведение. Относно парите ( 5 месеца не бях взимал) не съм питал казаха, че щели да ми ги изплатят. Чаках няколко дни, след това отново се свързах с „мениджърите ми” и те отново казаха, че няма яснота, чакало се Дуци да реши, почаках още малко и станаха 2 седмици и нищо. Няколко дни преди да разтрогна, ми се обадиха от агенцията и ми казаха, че Дуци искал да ме види в контрола със "Сливнишки герой", с които играх цял сезон. Вече бях на 2 седмици почивка, през която лекувах контузия в глезена, може би бях здрав, но това вече беше прекалено, ако искаше да ме види щеше да каже ела януари месец и на подготовката да прецени, а това беше някаква имитация колкото за пред хората, която ме убеди, че просто не съм нужен.

 - Правилно ли беше решението ти да подпишеш с „Литекс”?

 - Когато си на 20 и искаш да се развиваш и да направиш нещо в този живот, трябва да вземеш решение. Дали беше правилно дали не, не мога да кажа, единственото, което исках и продължавам да искам е да играя футбол и да се развивам, да отида някъде където ще ме поискат и ще имам възможност да се развивам. Стана каквото стана и след това се заговори как щели да ме върнат как ме поканили да тренирам, а всъщност никой лично не ми се обади от ръководството. Имах мечта, която се раздели на две, а трябваше да е една. Да стана футболист и да играя за любимия си клуб ЦСКА, избрах да се опитам да спася кариерата си. Не казвам, че направих кой знае какво, но реших, че така трябва да стане, човек никога не знае какво може да му се случи в живота. Съжалявам, че нямах повече възможност да радвам великата публика на ЦСКА, защото съм бил част от нея и знам какво е. Смея да кажа, че хората наистина ме подкрепяха и съм горд с това. В Литекс.. явно не уцелих момента, казаха се много неща в очите най-вече, очаквания, обещания, но като идваха мачовете не ме пускаха. Явно просто не съм бил симпатичен на някого и за това и си тръгнах. Иначе можех да си стоя в Ловеч и да си тренирам за здраве. Там плащат редовно и какво, но това ли е животът? Искам да играя да се развивам, надявам се да получа някъде тази възможност. Съжалявам, че не показах всичко, което мога и че нямах шанса да го покажа, но няма какво да се сърдя такъв е живота, тежък. Благодаря на Гриша Ганчев, че ми помогна в този труден момент, на съотборниците ми, целия лекарски щаб и хората, които ме подкрепяха в Ловеч.