Бившият правосъден министър Антон Станков: Отстраняването на Гешев с мотивите на Надежда Йорданова е другарски съд без последствия
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
След решението на Конституционния съд, че правосъдния министър може да иска отстраняването на главния прокурор от Висшия съдебен съвет, без да бъдат определени правила за процедурата на този акт, това няма юридическа стойност и е другарски съд, познат от комунистическото минало, който цели дискредитиране на конкретна неудобна личност.
Това твърди бившият правосъден министър в правителството на Симеон Сакскобурготски Антон Станков. Той заемаше поста, когато България стана член на ЕС.
Станков е категоричен, че трябва да бъдат определени правила, по които отстраняването на главния прокурор трябва да е легитимно. Тъй като това не засяга само сегашния Иван Гешев, а всеки следващ, както и шефовете на ВКС и ВАС в този момент и за в бъдеще.
В четвъртък, когато Надежда Йорданова - бившата секретарка на Христо Иванов и сегашна правосъдна министърка, внесе двусмисленото си искане за оставката на Гешев с предатирана бланка от юли миналата година, внесена от тогавашния служебен правосъден министър Янаки Стоилов по мотиви на тогавашния служебен вътрешен министър Бойко Рашков, тя обяви, че няма да предложи никакви правила, по които да стане въпросното отстраняване. И хвърли топката на терена на парламентарната правна комисия.
Липсата на правила бе и мотивът за отлагането на заседанието на ВСС по темата за отстраняването на Гешев, който настояваше този въпрос да се разгледа час по-скоро.
Според Станков трябва да има ясно разписани правила за отстраняването на когото и да било от "тримата големи" и яснота как ще се докаже тяхната виновност най-малкото заради презумпцията за невинност в европейското правораздаване, каквото е и нашето. Както и кой орган ще разследва обвиненията срещу тях, тъй като ВСС няма разследващи функции.
Станков смята, че за въпросните правила трябва да се произнесе Конституционният съд, тъй като е дал зелена светлина за такива искания, а въпросната процедура не е разписана в Конституцията и някой трябва да сезира висшите магистрати по казуса, за да се произнесат.
Станков обясни това в свой пост във Фейсбук. Ето и пълния му текст:
КС публикуването на решението на Конституционния съд дело № 17 от 2021 г. относно правомощията на министъра на правосъдието по чл. 130в, т. 3 от Конституцията, мислех че въпросът, изведен като основен проблем на съдебната реформа в Република България, а именно недосегаем ли е главният прокурор, е намерил положително решение. С тълкуванието си КС дава възможност орган на изпълнителната власт да поиска отговорност и освобождаване на главния прокурор и председателите на двата върховни съда.
Член 122 от Конституцията изрично посочва, че гражданите и юридическите лица имат право на защита във всички стадии на процеса. Алинея 2 сочи, че редът за упражняване на правото на защита се определя със закон.
Решението на Висшия съдебен съвет от четвъртък, 10 март, за създаване на процедурни правила, според мен повдига някои основни въпроси, свързани най-вече с реализиране на правото на защита в подобна процедура. КС е приел, че „тримата големи“ са особен вид магистрати, поради което се назначават и освобождават по предложение на ВСС от президента на републиката.
Вероятно заради тази особеност има огромна празнота в закона относно начина на реализирането на подобен вид отговорност. Законът и конституцията не дават ясна дефиниция дали това е особен вид дисциплинарна отговорност или е нещо друго, например производство по АПК.
Най-близка по аналогия, конкретно за главния прокурор, е аналогията с дисциплинарната отговорност на прокурорите, а за председателите на ВАС и ВКС – дисциплинарната отговорност на съдия. В правната теория е достатъчно добре развит въпросът кога е допустима аналогия. Личното ми мнение е, че в такава процедура всякакъв вид аналогия е недопустима. Следователно не е налице възможност за преодоляване на тази празнота в закона.
В дисциплинарните правила, приети от колегиите на ВСС, се описва начинът на събиране на доказателства и способите за тяхната проверка. Тези процедури са приети на основание чл. 13 от АПК, който изисква такива правила да са приети „своевременно“ и известни преди искане за реализиране на подобен вид отговорност, тъй като това ще гарантира тяхната обективност и безпристрастност. Това пряко е свързано с правото на защита на дисциплинарно обвиненото лице.
Връщайки се на решението на ВСС за създаване на правила след вече постъпило искане на министъра на правосъдието, те всъщност са две, намирам, че правото на защита ще бъде сериозно нарушено.
Без да влизам по същество в тематиката, мисля, че ако пред ВСС са представени „доказателства“, събрани с търсачката Гугъл, те трябва да бъдат сведени до традиционните за нашето право доказателствени средства и съответно следва да бъдат проверени с цел преценка на тяхната обективност. Включително, ако има гласни такива, лицата да бъдат предупредени за съответната наказателна отговорност за лъжесвидетелстване. Ако са експертни, експертите да бъдат предупредени за отговорността на експерта и т.н.
В крайна сметка, приемането на такива правила на този етап няма да е докрай законосъобразно решение, а ще постави още въпроси като например пред колко инстанции ще подлежи на обжалване взетото от ВСС решение, защото за редовите магистрати е предвидено двуинстанционно обжалване по дисциплинарни дела, докато административните актове на ВСС подлежат на обжалване пред една инстанция.
По моя преценка, проблемът следва да бъде решен на законодателно ниво с промени в Закона за съдебната власт или с умело подготвено питане до КС относно процедурите. В противен случай, тази дейност на ВСС ще бъде сведена до давате на оценки, но не и до произнасяне на актове с юридическа стойност. Като в другарския съд от миналото.
