ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Над 20 000 души преминават за броени часове край сергиите на неделния пазар в гръцкото градче Порто Лагос, близо 500 са търговците , които прииждат от цялата страна, за да изложат стоката си, коментират чести посетители на битака , разположен върух около 100 дка на територията на местното пристанище.
Над 20 000 души преминават за броени часове край сергиите на неделния пазар в гръцкото градче Порто Лагос, близо 500 са търговците , които прииждат от цялата страна, за да изложат стоката си, коментират чести посетители на битака , разположен върух около 100 дка на територията на местното пристанище.
Традицията има вече почти 3-десетилетна история, постъпленията от отстъпеното сергийно право е сред най-сериозното перо в местния бюджет. По 20 евро заплаща всеки търговец за квадрат от бетонната настилка, малцина са тези , които наемат под 10 квадрата. Предлага се всичко което може да му хрумне на човек: от плетени кошове за по 10 евро бройката, през бикини и сутиени с неясен /най-често чайна! / произход за по 2 евра; обувки от „престижни марки /от 5 до 30 евро за чифта/; мини зайци, кокошки, разсад, плодове, зеленчуци и разбира се цветето на изпечените неаполитански мафиоти – гарденията.
Официалният език е разбира се гръцкия, но през последните години почти 1/3 от сергиджиите са руснаци или поне рускоговорящи: грузинци, таджики, татари, украинци, а напоследък имало и беларуси, коментира 80-годишният Янис, който предлага току що извадена /по думите му!/ риба от морето.
Мъжът споделя, че напоследък пазарът се е превърнал в интернационален – май само разсадът и рибата били местни, останалите стоки идвали от складовете в съседна Турция или направо от контейнерите на Пирея.
Сериозно подбивали цените представителите на бежанците от Сирия и Ирак, уж бягали от войната, а всъщност въртели търговия , като нерядко вадели за продан и дадени им от ЕС помощи.
Сред търговците има и такива, които разказват, че понякога пропускат тукашния пазар, за да се пробват в Българско: в Димитровград, но там приоритет имали турските съседи, които така подбивали цените, че гърците се чудят къде им излиза сметката.
Отварянето на прохода Маказа преди няколко години и хубавият път от границата до Порто Лагос е докарало и българи, не само като купувачи и зяпачи, а и като търговци, коментират местните. Нашенците са разпознавали по това че не се пазарели за цената, за разлика от местните, които започват с двойно по-високата и да пет минути били готови да смъкнат до степен, която да размекне и най-пестеливият, смее се възрастна дама, дошла уж за китка магданоз, а изкупила цял чувал зарзават.
„Криза е, хората си стискат еврата, не е като едно време да купуват с широка ръка и да не броят стотинките си. Какви пазари ставаха тогава, ехеее…“, маха с ръка и предлагащият мини зайци от уж собствена ферма край Солун Георгиус. И не крие , че тъгува по времето , когато България е била в чакалнята на ЕС, а сънародниците му разпределяли предпресъединителните фондове.
