БИТКАТА ЗА СЛЕДВАЩИЯ ПРЕЗИДЕНТ: Ще играят ли заедно ГЕРБ и ППДБ, или отново ще търпим команди от Москва
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Дебатите около изборите за президент вече започнаха и покрай тях изплуваха два въпроса, които си струва да получат отговор. Първият е защо за президентските избори догодина се заговори толкова рано? Вторият е по същество - възможно ли е обединена кандидатура на ГЕРБ и ППДБ да спечели тези избори?
Първият въпрос има отговор. Тази битка започва сравнително рано, защото в последните години партиите разбраха огромното значение, което има българският президент в политическия живот на страната. Както се видя от президентството на Радев, той може да направи поразии, ако срещу себе си няма силна изпълнителна и законодателна власт, коментира за "Фактор" Димитър Попов. Президент с властен и отмъстителен характер, безскрупулен и решителен, не може да бъде спрян дори от конституцията, от правосъдието и от парламента. Той сваля и качва правителства, като накрая концентрира толкова голяма еднолична власт в ръцете си, че заприлича на диктатор
Всяко правителство и парламент в бъдеще трябва да имат опита с Румен Радев като обеца на ухото си. Струва ми се че партиите осъзнаха заплахата и отрано започват дебата за кандидатите и техните качества, за да не се повтори случаят с Радев отново.
В същото време стана обществено известно още нещо - българският президент е символ на страната пред международните ни партньори и съюзници, което поставя на преден план неговата геополитическа ориентация. Румен Радев беше един проруски президент, който повлия много зле на отношенията ни и в НАТО, а и в Европа. Той беше и първият демократично избран президент, неприкрито обслужващ руската политика в България. Неслучайно Радев стана черна овца в ЕС - не го канеха на никакви международни срещи, а имаше и държави като Полша, които изобщо не искаха да го виждат на своите граници. Борисов, който добре преценя всяка ситуация, особено международната, е осъзнал какви проблеми ще има България, ако и догодина избере някой като Румен Радев за президент. Разбират го и партиите, които се числят към проевропейското статукво. Ето защо е логично, че дебатът за президентството започва рано и вероятно ще става все по-интензивен в следващите месеци, особено на външно политически теми.
Вторият въпрос – възможен ли е общ кандидат за президент на ГЕРБ и ППДБ вече е по същество и от неговия отговор зависи до голяма степен краят на политическата криза в страната.
След 2020 година българското политическо пространство е разделено на три големи, но неравни части. В първата са умерените, прагматични български избиратели, които предпочитат ГЕРБ и ДПС – центристки партии, съобразяващи политиката си според ситуацията и прагматизма, а не според заклета идеология. Макар и вдясно от политическия център, тези партии не прекаляват, не са радикални, държат на Европа и НАТО, държат на икономическия растеж и са умерени в отстояването на либералните ценности. В периоди на геополитически кризи техните лидери се снишават, както е логично според българската народопсихология. По тази причина Борисов и Пеевски са еманация на масовото българско съзнание и имат най-голяма електорална подкрепа, което пък гарантира, че ГЕРБ ще е основен играч на президентските избори. Техният кандидат вероятно ще има поне 25% партийна подкрепа, и ако ДПС не издигне свой собствен кандидат за президент, тази подкрепа може да се удвои.
Във втората част на политическото пространство са демократичните, проевропейските избиратели, които са вписани изцяло в европейското статукво. Те са носители на либералните ценности и представляват либералния елит, който в момента управлява в Брюксел. По тази причина някои от тях те са леко вляво на политическия спектър, склонни са към зелени политики, към защита на човешките права, толерантни са към имигрантите, имат леви икономически възгледи и са антируски настроени. Понякога сами се наричат градска десница, друг път демократична общност, но така или иначе са избиратели, представени от коалицията ППДБ. Социологията им приписва около 13%, но тези проценти, макар и недостатъчни за техен собствен кандидат, ще са важни за избора на бъдещ президент и е естествено да клонят към ГЕРБ, с който изповядват почти същите европейски ценности.
В третата част на политическото пространство се намират консервативно настроените избиратели, патриотите както се наричат сами. Те са скептични към Европа и нашето членство в НАТО, а някои от тях са направо русофили със силно тежнение да обслужват руски интереси в България. Тази общност е представена от суверенистки, националистически, а в българския случай и проруски партии. Емблемата им сега е Възраждане, но силната фигура, която ги представляваше в последните години, беше Румен Радев. По социологически прогнози тази общност е между 25 и 30% и е достатъчно сплотена да изведе свой кандидат на балотаж.
Битката за бъдещия президент ще се решава от тези три големи групи избиратели.
Въпросът е как ще се развият отношенията между партиите, които ги представляват и възможен ли е съюз, който да предреши изборите още на първи тур. Борисов и догодина ще бъде най силната политическа фигура в страната, затова от него ще зависи схемата, по която тези отношения ще се развият.
Той в момента има две опции – да се съюзи с ППДБ и да изберат заедно проевропейски президент; или да се съюзи с Възраждане и да изберат пак някой като Румен Радев, който ще ни закове за трети мандат на Изток. Международната ситуация е такава, че България не може да си позволи в президентството човек на Москва, както стана през 2016 година. Проруските хора като Радев са напълно зависими от Кремъл и просто изпълняват руския дневен ред без да се съобразяват с българските интереси. Повторение на такъв сценарий ще е катастрофа за страната и Борисов го разбира отлично.
Ето защо той вече публично заговори за съюз с ППДБ за изборите догодина, и дори определи профила на общия кандидат - разпознаваем за нашите съюзници в НАТО и в Европа, с достатъчно високо доверие от тяхна страна. Първият отговор от ППДБ беше очаквано смразяващ – общ кандидат с ГЕРБ е абсолютно невъзможен. Те обикновено така правят – първо казват никога! После, макар и много трудно, им идва обичайния за нашите ширини втори акъл, както стана при сглобката. Идва, ама не винаги, и както казва мъдрецът Тръмп – „може да дойде, може и да не дойде…ще видим“!
Борисов обаче няма да им гледа сеира. Той ще направи всичко възможно и невъзможно за да осигури кандидат, който демократичната общност около ППДБ ще хареса. Вече се говори за Росен Желязков, вероятно ще има и други имена, приемливи за тези избиратели. Борисов е доказал, че когато поиска да има някого за съюзник, намира начин да го привлече на своя страна. За него е жизнено важно да прати в президентството свой човек, когото в Европа ще приемат с отворени обятия, и който ще е припознат от демократичната общност в България. А за това му е нужна коалицията ППДБ, която с основание или не си лепна етикета на политическа сила, през която минават връзките с Европа.
Големият проблем пред общата кандидатура ще са лидерите на ППДБ. Те все още нямат отговор на един важен въпрос – Борисов враг ли е, те могат ли да работят с него, или предпочитат пак да са съюзник с някой като Радев. ПП и ДБ са разделени по този въпрос, както и по въпроса за Пеевски и неговото място в политиката. Догодина например, ако ДПС – Ново начало не издигнат свой кандидат и гласуват за човека на ГЕРБ, ППДБ ще чертаят ли пак червени линии, щом и Пеевски ще е в същото корито?
Има и друг проблем в предстоящата година – ще оцелее ли коалицията? ПП и ДБ без друго не се понасят вече, сигналите от двете партии са лоши, а взаимодействието им след напускането на Кирил Петков е в мъртва точка. За Борисов и това ще е проблем. За него е най добре ППДБ непременно да оцелеят до изборите и още на първия тур да договорят обща президентска двойка с ГЕРБ. Така ППДБ могат да получат свой вицепрезидент например. Ако не го направят, на балотажа срещу ГЕРБ ще отиде човека на Възраждане, или още по-лошо - общ кандидат на проруските парти.
Тогава ППДБ няма да имат друг шанс, освен да гласуват с „отвращение“ за двойката на ГЕРБ, но без да имат вицепрезидент. Ще стане както в българските пародийни приказки – хем ще изядат солта, хем тоягите! Без друго на тях все това им се случва напоследък!
До изборите има още доста време, много неща може да се объркат, но политическата логика изисква да има обща кандидатура на демократичната общност - в името на онези 67% българи, които твърдо отстояват нашето място в Европа. След годините на Радев, България е длъжна да избере нормален президент, който няма да получава нареждания от Москва. Така че сега големият въпрос е ще надделее ли логиката, или нечий емоционален импулс пак ще развали иначе хубавата българска работа…
