ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Благоевград почете паметта на революционера Георги Измирлиев, изрекъл паметните думи: „Колко сладко е да се умре за свободата на Отечеството”.
С полагане на цветя пред бюст-паметника на Георги Измирлиев-Македончето благоевградската общественост отбеляза днес две годишнини-165 от рождението и 140 от смъртта на революционера.
Георги Измирлиев е роден на 21 април 1851 г. в гр. Джумая, в многолюдно българско семейство със седем. Бащата на Георги – Димитър Измирлиев е почитан и уважаван търговец, активен участник в обществения и политически живот на гр. Джумая. Той е един от щедрите спомоществуватели и дарители за построяването на местната църква и училището. Майката на Георги – Тона Икономова, произхожда от известен бунтовен род от гр. Берово, тя е сестра на видния възрожденски деец и участник в черковно-просветните и национално-освободителни борби на българския народ – Димитър Икономов-Рибнишкия поп. Корава и твърда българка, силна и винаги бодра, Тона създава уютна семейна среда и подхранва в многолюдната си челяд силни човешки добродетели. Първите чувства, които Георги ще изпита в себе си са повлияни именно от нея – чувството на милост и любов към хората, съпричастност към страданията на другите, чувството на безкрайна човечност. Да се прави добро, да бъдеш справедлив се превръща у Георги Измирлиев в най-висш принцип, който съпътства младия родолюбец до последния дъх.
Началното си образование Георги получава в родния град Джумая, където завършва с отличие четирите класа /1858 - 1862г./ на местното училище. От 1864 до 1867г. Измирлиев учи в прогимназията в гр. Сяр/Днес Серес/. Тук за първи път влиза по обстойно в допир с тайните на науката и човешкото познание. В прогимназиалното си обучение в гр. Сяр Георги проявява пословичните си качества - съвестност и трудолюбие, склонност към самодисциплина, изключителна скромност, стремеж към самоусъвършенстване и натрупване на нови знания. Младият Георги се увлича по историята и математиката, които се превръщат в негови любими учебни предмети, а извън учебните занимания чете със страст книги, доставяни от местния книжар Иван Драгостинов. Посредством Драгостинов жадния за знания млад човек се запознава и с поемата на Георги Раковски - „Горски пътник”, превърнала се в настолна книга за всеки по-буден българин. След Сяр, Измирлиев продължава образованието си в Цариград.
След много усилия, молби и ходатайства ръководен от благородния порив да бъде полезен на род и Родина през 1873г.Георги заминава за Одеса и постъпва във Военното пехотно училище. В края на 1874г. след успешно взети годишни изпити Георги Измирлиев преминава във втори курс и получава звание „юнкер” на Одеското военно училище. На военен стаж е зачислен в 59 Любенски пехотен полк. Във военното училище Георги Измирлиев учи до срещата си с Христо Ботев през 1875г., който е натоварен от БРЦК със задачата да набави средства за оръжие и да привлече военни кадри за предстоящото в България въстание. Измирлиев приема с пълна готовност отправената покана от пламенния поет и революционер да участва във военната подготовка и провеждането на самото въстание.
През 1875г. Георги Измирлиев напуска Военното училище в Одеса, за да помогне на отечеството си в един от най-съдбоносните за него мигове. В писмо до Георги Обретенов Измирлиев разкрива своя дълг и призвание: „Мисъл имам такваз: да помогна, или по-добре да кажа, да принеса пред народний си жертвеник длъжната си част”.
Георги Измирлиев заминава за Румъния, където се поставя на разположение на ръководителите на българската революционна емиграция, а именно Панайот Волов, Стоян Заимов, Никола Обретенов, Никола Славков, Георги Бенковски, Стефан Стамболов и др. В Гюргево участва пряко в заседанията на Централния революционен комитет, който взема историческото решение за вдигане въстание в България през пролетта на 1876г. Гюргевският комитет разделя българската територия на революционни окръзи и избира апостоли за всеки организационен район. Георги Измирлиев е определен за военен ръководител и помощник-апостол на I-ви Търновски революционен окръг, с главен апостол Стефан Стамболов.
Вестта за преждевременно обявеното въстание в ІV-и революционен окръг пристига и в Горна Оряховица. Тук на 25 април се провежда окръжно събрание, на което присъстващите апостоли решават на 28 април да последват панагюрци. Георги Измирлиев разработва оперативно-стратегическия план за действие. Основен момент в него е сформирането на две чети, които да блокират Шипченския и Твърдишкия проходи и отрежат достъпа на турските войски от Южна към Северна България. За главни войводи на четите са избрани Георги Измирлиев и поп Харитон.
На 13 януари 1876г. Измирлиев преминава през заледения Дунав при гр. Русе, престоява няколко дни в дома на баба Тонка Обретенова, снабдява се от местния комитет с турско тескере и преоблечен като търговец на кожи, се насочва към определения район и пристига в Търново. Междувременно по организационни и стратегически съображения за главен център на Първи революционен окръг е определен гр. Горна Оряховица.
В продължение на три месеца, Георги Измирлиев развива голяма организаторска дейност в Търновско, Горнооряховско и в други райони на Първи революционен окръг. Основава нови революционни комитети, възстановява и укрепва старите още от времето на Васил Левски, привлича съмишленици за освободителното дело, прилага на практика големите си познания във военното дело, обучава на стрелба с оръжие съзаклятниците, прави оглед на района и набелязва стратегически удобни места за водене на военни действия.
Голямото желание на Георги Измирлиев-Македончето да се сражава с оръжие в ръка срещу вековния поробител не се осъществява. В разгара на трескавата подготовка за предстоящото въстание, след предателство революционната мрежа в района е разкрита.
По предварително разработения от апостолите план една част от въстаниците, предвождани от Георги Измирлиев се събират в къщата на баба Панталейца. Тук обличат въстанически дрехи и развяват знамето.
На 27 април къщата на баба Панталейца е обсадена от турски части и започва бой. Георги успява да изведе хората от обкръжението и да се укрият в съседните къщи. Георги Измирлиев и Иван Панов се настаняват в дома на баба Кирияка, но и тук са открити и обсадени. Турците нахълтват в дома и залавят Измирлиев и Панов. Оковани във вериги те са закарани в Търновския затвор, а после съдени от извънреден турски съд. Пред съда Измирлиев се държи доблестно и мъжествено и категорично отказва да сътрудничи на турската власт.
Поради това турският съд го осъжда като един от главните организатори на бунта, на смърт чрез обесване.
На 28 май 1876г. в гр. Горна Оряховица присъдата е изпълнена. Притежаващ изключително самообладание и присъствие на духа, дори и в тези съдбоносни минути, Георги Измирлиев сам си слага въжето на шията с думите: „Колко сладко е да се умре за свободата на Отечеството”.
На лобното място на героя, по-късно е издигнат паметник. На 18 октомври 1891г. е положен основния камък на паметника, построен от жителите на гр. Горна Оряховица в чест на Георги Измирлиев-Македончето, пожертвал живота си за свободата на Отечеството. Паметникът, в чийто основи са положени тленните останки на благородния апостол е окончателно завършен и открит на 6 септември 1910г.
