Близо 29 хил. са лекарите на трудов договор, най-много са общопрактикуващите
Последвайте ни в Google News Showcase
Към 31 декември 2014 година в страната функционират 349 заведения за болнична помощ с 51 505 легла, от които 323 болници с 48 680 легла. Заведенията за извънболнична помощ са 1 931 с 956 легла, а другите лечебни и здравни заведения - 145 с 3 160 легла. Данните са на Националния статистически институт (НСИ) относно лечебните заведения за болнична и извънболнична помощ и в здравни заведения към края на миналата година.
Заведенията за болнична помощ включват болници, центрове за кожно-венерически заболявания, центрове за психично здраве и комплексни онкологични центрове. В сравнение с 2013 г. нараства и броят на тези заведения (със 7), и легловият им фонд (с 1 983 легла, или 4.0%). Съгласно Закона за лечебните заведения болниците са многопрофилни и специализирани. Към 31 декември 2014 г. многопрофилните болници са 176 с 34 543 легла, или в 54.5% от болниците е съсредоточен 71.0% от легловия фонд на всички болници в страната. Легловият фонд в тези заведения варира в широки граници - от 15 до 1 395. Най-голям е делът на многопрофилните болници, които към края на годината разполагат с до 99 легла - 39.8%.
От 100 до 299 легла има в 27.3% от многопрофилните болници. С над 500 легла са 7.4% от този вид лечебни заведения. Специализираните болници са 147 с 14 137 легла. Разпределението им: за активно лечение - 86 с 5 130 легла; за долекуване и продължително лечение - 4 с 402 легла; за долекуване, продължително лечение и рехабилитация - 18 с 1 987 легла; за рехабилитация - 27 с 4 225 легла; държавни психиатрични болници - 12 с 2 393 легла. Към заведенията за болнична помощ се отнасят и центровете със стационар (бивши диспансери), които при регистрацията си като основна дейност са посочили болнична дейност.
В края на 2014 г. те са: центрове за кожно-венерически заболявания - 7 заведения със 70 легла; комплексни онкологични центрове - 7 с 1 249 легла; центрове за психично здраве - 12 с 1 506 легла. Осигуреността на населението с болнични легла в края на 2014 година е 715.1 на 100 000 души от населението. Най-високи са стойностите на показателя в областите Пловдив (917.1 на 100 000 души от населението), Габрово (848.3), Ловеч (830.6) и Стара Загора (826.8), а най-ниски са в областите Ямбол (346.0) и Перник (375.4). Заведенията за извънболнична помощ в страната са 1 931 с 956 легла за краткосрочно наблюдение и престой. В сравнение с 2013 г. броят на тези заведения се увеличава с 2.4%, а броят на леглата в тях намалява с 3.0%. Към други лечебни и здравни заведения се отнасят центровете за спешна медицинска помощ, регионалните здравни инспекции, домовете за медико-социални грижи за деца, хосписите, националните центрове без легла, диализните центрове, както и центровете за трансфузионна хематология. В края на 2014 г. тези заведения са 145 с 3 160 легла, като най-голям е броят на хосписите - 45 с 959 легла.
В края на 2014 г. на основен трудов договор в лечебните и здравните заведения в страната практикуват 28 842 лекари. Лекарите по дентална медицина са 7 013, като 6 244 от тях имат сключен договор с НЗОК. Медицинските специалисти по здравни грижи, които работят на основен трудов договор в лечебните заведения, са 48 158, от които 31 772 медицински сестри и 3 263 акушерки. В заведенията за болнична помощ (болници и центрове със стационар) практикуват 16 103 лекари и 59 лекари по дентална медицина. Медицинските специалисти по здравни грижи са 29 156, от които 20 723 - медицински сестри. В заведенията за извънболнична помощ на основен трудов договор работят 10 380 лекари и 6 600 лекари по дентална медицина.
Тук се включват и всички лекари (7 194) и лекари по дентална медицина (6 244), които работят в индивидуални и групови практики по договор с НЗОК. От другите заведения за доболнична помощ най-голям е делът на лекарите, работещи на основен трудов договор в диагностично-консултативните центрове (1 426) и медицинските центрове (1 407). В други лечебни и здравни заведения (вкл. детски ясли и кабинети в училища) към 31.12.2014 г. на основен трудов договор работят 2 359 лекари и 354 лекари по дентална медицина. Практикуващите лекари мъже са 12 827 (44.5%), а жени - 16 015 (55.5%). Най-голям е делът на лекарите във възрастовата група 45 - 54 години - 10 301, или 35.7%. Младите практикуващи лекари на възраст до 35 години са 2 356, или 8.2%, а най-възрастните (на 65 и повече години) - 3 557, или 12.3%.
В структурата на лекарите по специалности най-голям е делът на общопрактикуващите лекари - 4 525, или 15.7% от всички лекари в страната, следвани от: Анестезиология и интензивно лечение - 1 548 (5.4%), Педиатрия - 1 459 (5.1%), Акушерство и гинекология - 1 449 (5.0%), и Хирургия - 1 426 (4.9%). Осигуреността с лекари в края на 2014 г. общо за страната е 40.0 на 10 000 души от населението, а с лекари по дентална медицина - 9.7 на 10 000 души от населението. Осигуреността на населението с лекари по области варира от 26.0 до 52.9 на 10 000 души, като най-висока е тя в областите, в чиито центрове има медицински университети и университетски болници.
Стойности над този за страната има показателят в областите Плевен (52.9 на 10 000 души от населението), София (47.3), Пловдив (47.1), Варна (46.4), Стара Загора (43.2) и Ловеч (41.2). Най-нисък е показателят за областите Разград (26.0 на 10 000 души от населението), Силистра (26.9), Добрич (27.2) и Перник (27.6). Осигуреността с общопрактикуващи лекари за страната е 6.3 на 10 000 души от населението. Най-висок е показателят за областите Плевен (8.0 на 10 000 души), Видин (7.7), Добрич (7.3), Монтана (7.2) и Стара Загора (7.1). Най-ниска е осигуреността на населението с общопрактикуващи лекари в областите Разград (4.3 на 10 000 души от населението), Кърджали (4.4) и Търговище (4.6).
