ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Около 900 000 са българите, които нито работят, нито учат, каза директорът на Дирекция "Заетост, труд и социални въпроси" в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) Стефано Скарпета, съобщава БТА.
Едва около 20% от хората, които нито работят, нито учат, са регистрирани в Агенцията по заетостта, което е изключително малко в сравнение с данните от други държави.
Експертите констатират, че основната причина броят на безработните да бъде толкова голям е защото значителна част от тях са с ниско образование и малко умения, подходящи за пазара на труда.
Какви са причините, поради които не работят?
Анализът на данните в доклада показва, че по-голямата част от неактивните и безработните в България принадлежат към една или няколко уязвими групи:
- Млади хора под 30 години, които нито работят, нито учат – около 170 000 души;
- Представители на етнически малцинства, особено ромите и турската общност - 350 000 души;
- Хора, които не работят, защото имат семейни ангажименти като грижи за малки деца или по-възрастни членове на семейството - 290 000 души;
- Предимно жени, трайно болни хора/хора с увреждания - 190 000 души;
Възрастни, близо до пенсионна възраст - 340 000 души.
- Синдикати и работодатели прогнозират ръст с до 30% на основни храни
Как социалното министерство планира да намали безработицата?
Министърът на труда и социалната политика Георги Гьоковт обяви, че се предвиждат няколко важни законодателни промени за решаване на проблемите с безработицата:
- Реформа в ТЕЛК, като целта е от оценка на неработоспособността да се премине към оценка на работоспособността и да се включат хората с увреждания на пазара на труда;
- Промени за по-добра връзка между образование и заетост, като учебните програми трябва да бъдат съобразени с търсенето на пазара на труда;
- Промени в Закона за насърчаване на заетостта - по-лесна възможност за регистрация в Бюрата по труда, както и максимално ползване на електронни услуги, които улесняват неактивните;
По отношение на групата със семейни ангажименти се мисли за транспониране на европейската директива за съвместяване на личния и професионалния живот.
Гьоков е категоричен, че хората трябва да бъдат подкрепяни с адекватни обезщетения, но и да има мерки за подходяща заетост и обучения, съобразени с индивидуалните нужди, които ще ги върнат на пазара на труда.
Основните проблеми, които влияят на безработицата?
„През последните 10 години, преди COVID-19 кризата, България постигна сериозен напредък на пазара на труда - нивото на безработица е относително ниско за ЕС. Отбелязва се и повишаване на броя на наетите, като нивата на заетост нараснаха от под 60% сред 15-64-годишните преди 10 години до 68,5% в края на 2021 г.“, каза Стефано Скарпета.
По думите му България е изправена пред редица предизвикателства на пазара на труда - има демографска криза, като населението намалява драстично, много по-бързо в сравнение с други държави, което е сериозен риск, защото потенциалната работна ръка намалява постоянно. В страната ни има и изключително много хора в риск от бедност и социално изключване.
Препоръки за подобрение на нивата на безработицата
Трябва да се засили сътрудничеството между Агенцията по заетостта и образователните институции, с неправителствени организации, с данъчните служби, за да се разбере как работата с тези хора по места може да бъде подобрена, включително чрез използване на медиатори, препоръчват експертите на ОИСР.
ОИСР препоръчва още по-балансирани политики на пазара на труда с ударение повишаване на уменията и по-ефективна оценка на различните програми, за да се използват по-ефективно наличните ресурси.
