ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Във връзка с приетите от Народното събрание промени в Закона за здравното осигуряване, от цялата страна бяха изпратени редица запитвания и беше изразено недоволство от заложения текст, който априори създава предпоставка за напрежение между лекари и пациенти, съобщават от БЛС.
С въвеждането на условия за санкции, въз основа на субективни усещания и налагане на термина "неудовлетвореност" като условие за прекратяване на договорните отношения между изпълнители на медицинска помощ и НЗОК, поставя закона в правото му да погазва договорния процес по НРД. Още преди първо четене, Българският лекарски съюз внесе становище и категорично несъгласие с предложените текстове.
Днес отново ще бъдат изпратени доводите на съсловието до Парламентарната комисия по здравеопазване и до министър Петър Москов. В позицията се казва, че "Текстът вменява задължение на управителя на НЗОК да проучва удовлетвореността на пациентите от оказаната медицинска помощ, от лекарствените продукти, даже и от медицинските изделия.
По нататък – в чл. 59, с императивна разпоредба, се задължава директорът на съответната РЗОК да санкционира лечебно заведение, което е "прегрешило", според субективното мнение на няколко пациенти, и това прегрешение се е превърнало в " системна неудовлетвореност" - и то по методика, която към момента не е известна и се предвижда да бъде приета с подзаконов нормативен акт." Неудовлетвореността, като субективна категория, не може да се използва като нормативна база за санкция.
Напълно е възможно тя да бъде и преднамерена, повлияна или стимулирана от различни външни фактори – напр. от конкуренцията. Освен,че пациентите не са страна по договорите на ИМП с НЗОК/РЗОК и е възможната злоупотреба с правото им на жалба, е недопустимо субективната неудовлетвореност на пациентите да се определя като единствен критерий и метод за оценка качеството и изпълнението на медицинската дейност, се казва още в становището на БЛС.
