ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган поиска мандат, за да прекрои политическата система на страната и да получи по-голяма власт. В неделя турските избиратели отговориха с "не", пише в свой коментар агенция "Блумбърг".
Предварителните резултати показват, че управляващата ПСР, която Ердоган води повече от десетилетие, преди да стане президент, остана на крачка от еднопартийното управление, което щеше да позволи президентска система и разширяване на правомощията на бившия й ръководител. Резултатите са удар за Ердоган, който превърна вота в референдум за своето управление, и знак, че най-влиятелният политик на нацията може да е достигнал своя връх. Опозиционният вестник "Sozcu" излезе с първа страница, озаглавена "Колапс".
Акциите се сринаха и лирата потъна до рекордно ниско равнище. "Това е голяма загуба, както за Ердоган, така и за ПСР", каза Йозер Сенкар ръководител на центъра за стратегически и социални изследвания MetroPOLL. Това ясен знак, че властта му е в упадък", заяви той от Анкара. В своята предизборна кампания Ердоган казваше, че силната президентска институция в Турция е необходима за нареждането на страната сред десетте най-добри икономики в света до 2023 г. , когато ще се отпразнува 100-годишнината от създаването на съвременна републиканска Турция.
Критиците обаче смятат, че едноличните му наклонности са във вреда на най-голямата икономика от Близкия изток и ключов съюзник на НАТО. Откакто през август стана първият президент, избран чрез преки избори в Турция, Ердоган преустрои традиционната церемониална роля на президента в нов център за контрол, който понякога го изправя в противоречие със собствения му премиер Ахмет Давутоглу.
На няколко пъти Ердоган се нахвърли върху Централната банка, че не намалява достатъчни лихвените проценти, за да стимулира икономиката. "Неговият провал на изборите означава, че банката ще има повече свобода да действа независимо", каза Яркин Джебеджи, икономист от JPMorgan Chase & Co. в Истанбул. "Невъзможността да консолидира властта може да се превърне в истински проблем за президента", смята Антъни Скинър, ръководител "Анализи" за Близкия изток в базираната във Великобритания компания за прогнозиране "Verisk Maplecroft". Въпреки това опонентите на Ердоган ще чакат, защото той не е заплашен от президентски избори до 2019 г.
В същото време възможността за "объркване" при съставянето на ново правителство предоставя на Ердоган още една възможност да изпълни плана си. "Ясни са сериозното поражение и спадът в подкрепата за Ердоган след интензивната кампания", каза Халук Йоздемир от катедрата по "Международни отношения" в университета "Kirikkale". Според него Ердоган със сигурност ще използва тази политическа несигурност като аргумент за създаване на президентска система, която според него, ще премахне риска от коалиционни правителства и политическа нестабилност. "Ако до 45 дни не бъде сформирано коалиционно правителство, ще има нови избори, на които Ердоган може да се бори за победа", смята Сенкар.
Спадът в подкрепа на Ердоган се случи много по-бързо, отколкото някои очакваха след поредица от обвинения в корупция от страна на правителството, смята той. Според него забавящата се икономика на Турция също може да е изиграла своята роля. След десетилетие на растеж, средно с 5 на сто, икономиката загуби инерция, а безработицата достигна най-високото си ниво за последните пет години. Лирата отбеляза най-големият спад от октомври 2008 г. Основният индекс Borsa Istanbul 100 отчете спад от над 6%, а турската лира се обезцени спрямо долара и еврото. "Икономиката не е в криза, но тя вече не расте толкова бързо", заяви Сенкар от MetroPOLL. "Инфлацията се покачва, безработицата е висока. Всичко това изигра важна роля за упадъка на Ердоган", заяви експертът.
