ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Вноските на Австралия и Белгия в Зелените фондове, съответно 166 милиона и 63 милиона щатски долара, позволиха този механизъм за помощ на развиващите се страни да преодолее във вторник символичния праг от 10 млрд. долара.
Тези съобщения бяха възприети благоприятно в Лима, където до края на седмицата се водят преговори за изготвяне на многостранно споразумение (за края на 2015 г.) за ограничаване на глобалното затопляне, пише БГНЕС, позовавайки се на АФП.
Помощите за страните от Юга, най-силно изложени на въздействието на изменението на климата и с ограничени средства за тяхното решаване, е един от най-противоречивите въпроси в преговорите.
"Зелените фондове" е само един от механизмите, които трябва да допринесат за достигане на тези 100 милиарда годишна помощ от 2020 г., но има предимството, че е вече оперативен и разбираем за всички.
Този фонд, захранван от дарения или заеми, ще финансира действия за намаляване на емисиите на парникови газове, включително борбата срещу обезлесяването и проектите, за да се адаптират към неизбежните последици от изменението на климата, като например нарастващото равнище на океаните.
На този механизъм, обещан през 2009 г. в Копенхаген от богатите страни, му трябваше много време да се задейства. Първата вноска в него бе направена на 20 ноември.
Обещаните 10 млрд трябва да осигурят средствата за фондовете между 2015 и 2018 г. Нови вноски може да бъдат обявени в Лима, където до 12 декември продължава годишната конференция на ООН за климата.
Развиващите се страни настояваха общите вноски да достигнат 10 милиарда долара преди Лима, за да могат така богатите страни да покажат своята ангажираност към обещанието си.
Петнадесетина страни вече са внесли средства. Сред тях са Япония и Съединените американски щати (по 1,5 милиарда щатски долара всяка), Франция и Германия (1 милиард), Швейцария и Южна Корея (100 милиона), Дания (70 милиона), Норвегия (33 милиона), Чехия (5,5 милиона).
Останалата част от финансирането, което би трябвало да позволи годишната помощ да достигне 100 милиарда до 2020 г. остава неясно и е в основата на разгорещените дискусии в Лима.
