ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Коланите са символ на българската бойна чест, а изображенията на металната тока (най-често животно) е тотем на рода, към който принадлежи боецът. Това каза директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров във връзка с откриването на изложбата „Аристократи и войни пред агенция „Фокус".
Сребърните колани на българите, VII-VIII век”. „Коланите са били кожени с метална тока от мед, сребро и злато, обковани с апликации от същия метал във формата на розети или палмети. Според византийския император Константин Багренородний, металът, от който е направена токата е символ на обществено положение.
Той пише в книгата си „За церемониите”, че при българите медни токи носят обикновените бойци, наричани багатури. Боилите, които са средната и висшата аристокрация, имат колани от сребро, а само царят, в езическите времена канът, имат златни токи и апликации по колана”, обясни проф. Димитров.
По думите му, Българската армия е изградена на принципа „въоръжен народ”. „Всеки от 18 до 50 години е служел в армията. При пенсиониране, в началото пенсионираният баща е предавал колана на най-големия си син или на този, който е навършил 18 години. Това е ставало на пищни тържества. В един момент, към епохата на хан Крум, когато видели, че войниците тежко преживяват извеждането си от списъците на армията поради възраст, са решили да оставят коланите им, като са ги записвали в списъци за охранителни стражи на крепости”, допълни проф. Димитров. По думите му, българинът е оставал войник до края на живота си.
„Нещо повече, това е било утвърдено със закон, че той няма право да излиза от военните списъци. Имаме много сведения в тази насока. Св. Климент, който е бил офицер в българската армия, когато остарял много, отишъл при цар Симеон и поискал да бъде пенсиониран. Цар Симеон според житиеписци изпаднал в голяма тревога. Уплашил се и казал, че така ще се наруши кодексът на честта на българския войник”, разказа проф. Димитров. Той посочи, че личен пример е дал и цар Борис I.
„Той е бил на 92 години, когато Преслав бил обсъден през 893 година. Българската армия била под стените на Константинопол начело със сина му цар Симеон. Преслав е бил отбраняван само от стари войници и от съвсем невръстни младежи – 14-15-годишни, които още не са били призовани в армията. Моментът е бил много драматичен. Тогава цар Борис I излязъл от манастира, облякъл бойните доспехи и препасъл бойния колан. Той повел армията в атака и избил 20 000 унгарци”, допълни проф. Димитров.
По думите му, коланът е символ на войнската чест. „И сега, когато арестуват борец, и го вкарат в ареста или затвора, първата работа е да му вземат колана. Същото е и с военнопленниците”, добави проф. Димитров.
Той заяви, че последните години са били намерени колани на различни места в България и тъй като те не са показвани, са решили тези съкровища да бъдат показани и то събрани на едно място .
