Последвайте ни в Google News Showcase
Решението третата ни изложба в Лувъра да бъде с артефакти от 16-18 век е взето още през 2016 г. Това заяви пред Би Ти Ви министърът на културата Боил Банов по повод на коментарите, че България ще бъде представена в Лувъра като "европейска Турция".
WINBET – забавление онлайн с над 2000 слот игри! (18+)
"Това са исканията на Лувъра", отбеляза Банов. По думите му, със сигурност, като говорим за 16-18 век, ще има много неща, свързани с исляма и не само. "Това са ценности, които се пазят в нашите библиотеки", музеи и църкви, добави той.
"Лувърът е институция. Лувърът се интересува от тенденции. От тенденции в изкуството. Ислямът е много интересна тема, от която не бива да се крием и бягаме, а трябва да анализираме", допълни Банов.
Както ПИК съобщи по-рано, грандиозен скандал започна да набира скорост по повод третата българска изложба в Лувъра, която ще се състои през лятото на 2020 г. Тя ще представи българското изкуство от XVI до XVIII век като повлияно от османското присъствие по нашите земи. За това алармира директорът на Института за изследване на изкуствата към БАН доц. д-р Емануил Мутафов в пространно изложение, озаглавено „Третата „българска“ изложба в Лувъра ни представя като европейска Турция”.
"Подобна концепция за изложба, представяща България в Лувъра, не може да бъде кауза на съвременната българска държава с нейните културни и научни институции, които са толерантни и плуралистични, но в рамките на историческата обективност и научната деонтология. Подобни изложби трябва да носят ясно послание не само към тясно специализираните гилдии, но и към широката общественост", отбеляза ученият.
Ситуацията президвика и острата реакция на депутата от ВМРО Александър Сиди. "Да правиш изложба с предмети от България със заглавие „Изкуство и култури в България (XVI – XVIII в.)“, но с идеята това да бъде представено през призмата на „взаимодействието“ между ислямското и християнското изкуство по нашите земи е все едно да направиш експозиция на площада на мястото на Бастилията за влиянието на Мария Антоанета върху народното творчество на Третото съсловие и „взаимодействието“ ѝ при написването на „Декларацията за правата на човека и гражданина“ във Франция през XVIII век. Гаврата е налице и в двата случая", заяви Сиди в специална декларация.
