Николай Слатински е един от водещите специалисти по проблемите на сигурността, отбраната, обществения ред, външната политика, контрола на конфликтни и кризисни ситуации и управлението на рисковете. Преподава във Военната академия "Г. С. Раковски", УНСС, СУ "Св. Климент Охридски" и НБУ. Слатински е доктор по математика и доцент по национална и международна сигурност. Автор е на пет книги и десетки научни публикации по проблемите на сигурността. Бивш народен представител и екссекретар по националната сигурност на президента Георги Първанов от 2002 до 2006 г.
-
Застрашена ли е националната сигурност на страната, господин Слатински? Посред бял ден гърмят по Златко Баретата пред Съдебната палата, пред стотици делагати на конференцията на ДПС направиха опит за атентат на Ахмед Доган...
- Националната сигурност е застрашена във всяка една държава, в която организираната престъпност вилнее безнаказано. Във всяка държава, за която въпросът не е дали организираната престъпност е във властта, а колко власт тя притежава. Стрелбата срещу Баретата има символен, знаков, метафоричен и с ярко послание смисъл. Тя става именно пред Съдебната палата като крещящо доказателство за импотентността на съдебната система и на системата за национална сигурност. Следващият път къде ще стане престрелката, за да отидат камерите навреме, пред коя от другите две власти – парламента или правителството?
- Не е ли прекалено дръзка такава теза?
- Нещата не вървят на добре. Прекалено е банално да се каже, но е твърде вярно. Рисковете, свързани с организираната престъпност, ескалират поради три причини. Първата от тях е, че има остро противопоставяне между група хора, които имат цялата сила на държавата и я използват срещу определени структури от организираната престъпност, за да им вземат бизнеса, да ги смажат физически, икономически и финансово.
Това насилие ще ражда контранасилие. Втората причина е, че една част от организираната престъпност прехвърли почти целия си бизнес в светлата сфера, в реалната икономика и прави милионите си главно чрез легитимна или узаконена вече дейност. Това поражда остра конфронтация в полето на организираната престъпност у нас – между останалата извън реалната икономика и наместилата се в реалната икономика. Това е люта битка без компромиси. Защото едните са бити, преследвани, съдени, изтласквани от бизнеса, а другите са любимци на властта, получават държавни протекции, държавни поръчки, еврофондове, участват в милозливи президентски кампании, наместват актуалните си любовници за водещи на тв предавания... Третата причина е свързана с битките вътре в останалата извън държавата и олигархията организирана престъпност. Нейното поле за действие е все повече ограничено, тя е изтласкана към мръсната работа и непечелившите „проекти”, няма свое лоби сред политиците, министрите, депутатите, магистратите и местната власт, поставена е на СРС-та, обявена е за лоша, подлежаща на унищожаване и изтребване. Това я ожесточава, тя започва вътрешновидови и междуособни войни, като битки на живот и смърт между изтласкани по периферията на прерията хищници, става мършоядна, но и ужасно злобна и мръсна.
- Защо се допусна този гаф на НСО по време на конференцията на ДПС?
- Не ми е ясно защо НСО трябва да охранява партиен форум. А и защо трябва да пази Ахмед Доган, който е един от 240 депутати и едиственият сред тях, който „не бръсне” парламента за нищо и нагло го игнорира като достойна за уважение институция! Провалът с охраната има много коренни причини. НСО е към президента, вместо към премиера - президентът няма нито административен капацитет, нито професионален капацитет да я управлява, контролира и администрира. В това се убедих окончателно, докато по време на първия мандат на Георги Първанов бях секретар по националната сигурност. Освен това, НСО работи без закон, на честна дума и едно постановление на МС отпреди много години. Тя продължава да бъде военизирана и е оставена на самотек, без граждански контрол – малка и хаотична държава в малката, но свърхлуксозна държава на политиците. На НСО се гледа като на “Ипон”, само че държавно, и затова й е сложено ръководство като за охранителна фирма, а не за ключова структура от системата за национална сигурност. Редовите служители в НСО, тези, които влачат черната работа там, имат много нисък материален статут и слаба защитеност – и от насилие, и от закона. Тези добри момчета са затънали в дългове и кредити, работят ненормирано, под пълен стрес и са абсолютно неуважавани от обгрижваните, които ги третират като слуги и прислужници. Как тогава ще имат стимул да жертват здраве и сили, камо ли пък живот за брутални политици, видни корупционери или в случая за алчен хидролог... Но трябва да се знае и още нещо много важно – в рисковото общество на серийно произвежданите несигурности няма пълна гаранция! Никаква НСО не може да гарантира 100% сигурност. НСО може само да управлява рисковете от атентати, което означава да се стреми да минимизира случването на атентати и да минимизира щетите, ако атентатите се случат. А политиците – те да му мислят, да помнят, че всичко си има цена и за много неща се плаща. Няма такъв филм, при който политиците с политиката си да рушат държавата и държавността, а да им се разминава всичко безнаказано.
- Ще запази ли ДПС ключовата си роля в политиката на България и след смяната на Доган?
- ДПС е вече анахронизъм и аномалия в българския политически живот.
Върхушката на партията постоянно, като своите патриотарски скачени съдове, акцентира върху това, което различава и разделя българските граждани, което ги противопоставя и опротивява едни към други.
България от това няма нужда. ДПС е енергиен вампир, който промива съзнанието на едни от най-почтените български граждани, третира ги като политическа рая, иска от тях да са като пеперуди, които на избори летят като хипнотизирани срещу свещта, макар че от пламъка й ще си изгорят крилете.
- Накъде върви българската политика? Защо се стигна до този куриоз Бойко Борисов да разсмива чуждите дипломати в "Шератон”?
- Между интелигентните и образованите хора в България е постигнат консенсус, че премиерът ни простее и плещи понякога нелепици, които нямат прецедент по елементарност в нашата история, като така опошлява самото схващане за политика и политическо! Властващите популисти си мислят, че какъвто народът ни, такъв трябва да бъде техният език. Те не си дават сметка, че какъвто е техният език, такъв става народът ни. Езикът на Борисов е чалга, издигната в политически новоговор.
У нас това често работи, чалгизираната и опростачена тълпа се кефи, когато заедно силиконовите Златки и властта говорят на един и същи език. Но пред чужденци, както стана в “Шератон”, се получава културен шок от допира с кръчмарския жаргон на хора с дипломи от престижни университети и с перспективен бизнес... Смесват се жанровете. То е все едно чалгата да се качи на сцената на Миланската скала...
- Необходим ли беше референдумът за Белене? След като Бойко Борисов каза, че каквито и да са резултатите от него, няма значение.
- Много съжалявам за грубата дума, но да кажеш като премиер, че за теб някакъв Джокович е по-важен от първия демократичен референдум в страната ти, е преднамерена демонстрация на простотия. Референдумът бе опорочен още при решаването как да бъде формулиран неговият въпрос. Докато у нас се разиграва предрешеният и профанизиран мач Борисов-Станишев, дотогава България ще бъде все последна в ЕС, колкото и държави да влязат там... Докато Станишев се пъчи за алтернатива на Борисов, Борисов ще ръси премиерските си безвкусици...
- Ще разберем ли някога истината за атентата на летището в Сарафово?
- Всичко е възможно, току-виж някъде, в нечие разследване на някоя чужда разузнавателна централа да изскочи насочваща следа и за този атентат, така че да стане ясно кой стои зад него. Атентатът в Сарафово е най-големият пробив в системата за националната ни сигурност и показа колко зле управлявана, слабо координирана и неефективно структурирана е тя. Никой не е застрахован от подобни терористични удари, но има нещо символично, че атентатът се случи именно при това управление, което гъмжи от хора, свързани със силовите структури от недемократичното ни минало и от първите, провалени по отношение на националната сигурност години на прехода. Атентатът показа, че за нас в политиката няма нищо свято – ние сме готови дори такива трагедии да използваме в надпреварата да сме най-близкият сателит на Големия брат и да се правим в негова угода на израелците на Балканите! Всъщност досега оставаме в историята с новия принос в борбата срещу тероризма – разследването на атентата се води не от вътрешното министерство, а от външното. То “знае” какво е станало, каква „Хизбула” е организатор, кои лоши хора пречат на близкоизточния мирен процес. Не е странно такова поведение, защото сивото вещество е изтикано в периферията на държавното управление и е заменено с идеологическа целесъобразност и политическа коректност. Още повече, че у нас всеки политик, министър, държавник, който различава „Хамас” от „Фатах” е специалист по Близкия Изток. Всеки, който различава Заркауи от Заухири е специалист по Ирак. Всеки, който различава Ирак от Иран е специалист по иранската ядрена програма. Всеки, който различава шиити от сунити е специалист по Исляма. Всеки, който различава Северна от Южна Корея, е специалист по тоталитарния режим в КНДР...
- Не мога да не ви попитам, като преподавател какво мислите за оставката на Сергей Игнатов?
- Това е особено болезнена тема за всички, които преподаваме в университети и се опитваме да правим наука в условията на най-реакционната и отрицателно настроена срещу българската наука и държавно висше образование власт. Като учен Сергей Игнатов е на добро национално равнище, но като министър той ще остане свързан с времето на тотална подкрепа на частното висше образование за сметка на държавните университети. С времето на погром на науката, на разбиването на цялата система за оценка на научните достижения.
