ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
На 20 февруари се навърши една година от оставката на кабинета „Борисов”. Как лети времето! Напълно безсмислено лети… Нищо не се променя, даже да не става и по-зле. Подозирах, че магьосниците от БСП-ДПС са способни всякак да изкривят времето и пространството. Но не съм предполагал, че са чак толкова способни, че да направят така, че да започна да се чудя дали не изпитвам носталгия по някои аспекти на управлението на Бойко Борисов. (По цялото управление не бих могъл…) За това, не мога да не го кажа, се иска голям майсторлък. Като ги видях Станишев и Лютвито как се прегърнаха и целунаха, без да искам ги оприличих на приказните антагонисти Хитър Петър и Насрадин ходжа, които се помиряват и решават, вместо да се лъжат помежду си, да обединят способностите си и да лъжат и българи, и турци, та и европейците дори…
Кои аспекти от управлението на Борисов имаме предвид и какви са поуките от тях.
На първо място Бойко показа, че класикът е бил прав, наистина всяка готвачка може да управлява държавата… С всички рискове на едно кулинарно управление, разбира се… И затова народът му отдаде заслуженото приживе. Имам предвид политическо приживе. Щото физически е жив. Макар че то какъв живот е да гледаш отстрани как Станишев и Местан мърлят великото изкуство на управлението… Ракиджиите от Капатово, воглаве кмета си Огнян Куков, кръстиха ракия на Бойко. И Ройтерс ни разнасяше по целия свят като новинарски куриоз… В Пазарджик произведоха специална лимонада лайт „Борисов”. Животновъдите, по-точно свиневъдите го нарекоха „Кръстник”. Други некои го обявиха за личност на XXI в., ако и векът да е още в началото си и само един Господ знае колко по-велики българи ще се родят до края му, да не повярваш… Трети го обявиха за най-красивия българин, независимо, че той откровено си призна, че главата му е „крива и ръбеста”. В Добрич продадоха гащите му на благотворителен търг за 1 500 лв. без даже да им минат една вода… До утре мога да изреждам доказателствата за народната любов. И в това няма нищо за чудене. „Масата, пише Чехов, винаги e склонна към антропоморфизъм в религията и морала, боготвори тъкмо ония кумири, които имат нейните слабости.”
Тези, които ни четат от по-преди, знаят, че ние не харесвахме правителството на Борисов от ембрионалната му възраст още. Намирахме го за некомпетентно. Но именно в тази некомпетентност, колкото и да е парадоксално, беше най-голямото му достойнство. Поради липса на увереност в действията си, то отстъпваше пред всеки трима души накуп. И народът бавно и полека се научи, че ако протестира, може и да постигне нещо. Щото дотогава бяхме свикнали, че колкото и да протестираме, те си правят каквото си искат. То ние протестирахме главно наум, де…
Много демократи се изредиха да ни управляват, но накрая един милиционер с тоталитарен рефлекс даде небивал тласък на гражданското общество (ГО). Историята обича да си прави такива иронии. При управлението на Борисов ГО се разви и укрепна до степен, че да е способно на такъв масов и продължителен протест, какъвто наблюдавахме срещу назначението на Пеевски за шеф на ДАНС.
А когато през февруари наелектризирани тълпи окупираха центъра на столицата, Борисов постъпи като истински демократ: "Не мога да гледам окървавен Орлов мост. Всяка капчица кръв за нас е петно. Аз не мога да гледам парламент ограден с ограда. Нито ни е цел властта, нито ни е изгода, ако трябва да се пазим от народа."
Както и да се омаловажава този акт, а то има много начини, народът го запомни. Е, не му въздаде, но така е у нас. Един пълен мандат в български условия не дава шанс за остатъчна популярност. Но то навсякъде е така. Джеръми Паксмън пише, че Тачър била „изхвърлена от собствената си партия само заради усещането, че е омръзнала на електората”. Електоралната любов се уморява бързо…
Понеже споменахме Паксмън. Той цитира едно изследване на британските премиери от 1809 до 1937 година. От всичките 24 премиери, управлявали в този период, 15 са останали без единия или и двамата си родители още в детска възраст. Това, вика Паксмън, не е случайно. Можем да добавим и един наш случай: „На мен, сирака, кой ми е помогнал или толерирал, за да вляза в политиката, а след това да стана кмет и премиер?" Разбира се премиерът е загубил майка си когато е бил на 38 г., но пък от друга страна, кой може да каже кога свършва детската възраст?! То е индивидуално…
Иначе и ние често сме си задавали въпроса на него кой му помогна. Кой помогна да изтикаме точно него точно до там?! Защото както обичаме да казваме, по-просто нещо на по-видно място дотогава не бяхме поставяли…
И по това най-просто нещо сега едва ли не да изпитваме носталгия…
Но да продължим с поуките. Бойко показа и доказа, че с такъв народ толкова може да се постигне. Той взе чисто нови хора от недрата на народа, някои от най-дълбоките недра, и ги тури да управляват. „Цецо съм го взел като човек, който разнасяше папките.” Тетка я измъкна от общината в Плевен. Великата юристка Мая Фидосова, извинете, Искра Фидосова, взе от Монтана… Докара ги от села и паланки. А една министърка я беше намерил на кръстовището край Търново… Верно, че Цветанов ги беше избирал по свой образ и подобие, но това само доказва колко много хора у нас приличат на Цветанов… Само помислете какво значи Цецо да ти е дясната ръка! Голям мурафет се изисква да управляваш тази по съществото си чисто биологична сила.
Бойко показа, че политикът може да е откровен с хората. Той не им даваше напразни илюзии. Помните ли как се обърна към младежите в девненското с. Падина и им каза какво ги чака: "Ако си активен, винаги ще си намериш мястото. Има безработни, да, но ето, търсят се толкова много овчари. Агнешко месо и зеленчуци се купуват и навън…"
Във времето, когато децата по света се раждат с джойстик в ръка, българският премиер не се побоя да им посочи гегата…
Борисов говореше на народа по нов начин, просто, даже много просто. „Вие сте прости и аз съм прост, затова се разбираме”. А не да им дрънка врели-некипели като Лютвито… „Не смятам за необходимо да обслужа проблематичната ви рецептивност”. Каза го на журналистите, дето това им е работата. А Бойко обслужваше проблематичната, много проблематичната, рецептивност на целия народ.
Имало е моменти, когато лично ние сме се съмнявал дали е толкова прост, колкото се прави. Все пак е бил отличник, златен медалист, кандидат на науките, ръководител на катедра… Вестниците писаха, че веднъж в НС Нинова го провокирала на латински: Verba volant, scripta manent. И той на момента ѝ отговорил: Veritas odium parit. Не се кълна, че е истина. Нинова едва ли знае латински... Няма да е пресилено, ако кажем, че Борисов безнаказано издигна простите и простотията (в добрия смисъл) в култ. “Е, какво ме интересуват умните, те са толкова малко, на мен другите са ми важни”…
Никой не е създавал такава илюзия за прозрачност, каквато имаше при Борисов. Стенограмите на МС редовно се публикуваха. На тези заседания премиерът говореше директно на народа. Каквото и да направеше правителството, вечерта премиерът го обясняваше най-малко по две телевизии, на другия ден по всички вестници… А сега какво е? Сега не знаем какво става в държавата. И хората го усетиха веднага след смяната на караула. Даже Райчев беше принуден да признае: „Това, което виждат социолозите - че популярността на Борисов расте, се дължи на простия факт, че на хората им липсва гласът, който им формира света".
Няма го гласът! Орешарски не ходи никъде, където няма поне два тайни изхода. Заместниците му и министрите мълчат като риби! Няма кой да ни формира едно мнение. И ние сме принудени да си мислим глупости…
Разбира се, Борисов, като всеки българин, не се свенеше и да поизлъже, когато се налага. А понякога и без да се налага… При това лъжите му бяха с толкова ниска резолюция, че човек само да не го мързи и веднага ще ги разгадае… Но повечето хора ги мързи. Само разни интелектуалци се забавляваха из мрежата да му викат «хвърчилъжи», щото изхарчил горивото на цялата ни авиация, за да обикаля родината и да лъже народа за светло бъдеще. Но народът му вярваше. Същият народ, дето вика, че на лъжата краката са къси… Къси, ама когато пътува Par Avion не личи…
И никой не разбра, че за Борисов управлението беше факултативно занимание. Други неща ангажираха вниманието му. Но само тук-там се появиха недоказани твърдения колко е разбогатял…
И понеже Станишев се напъва да докаже, че едва ли не Борисов прееба демокрацията у нас, та ще кажа накрая, че това не е вярно. Като по-първичен човек, той просто я разголи. Самият той е рожба на тази демокрация. И най-лошото е, че тя продължава да ражда…
