ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Трудно ми е да сравня цялата нелепост на сегашната ситуация с друг период от новата ни история. Може би с инфлацията през късната есен на 1996 г., последвала убийството на Андрей Луканов. Тогава поръчвахме по две бири наведнъж, защото благодарение на инфлацията, докато изпиеш една бира, нейната цена се вдига. Днес подобна инфлация има за предизборните прогнози — кога ще има предсрочни избори, ще има ли задължително гласуване, какво управление ще изберем, ще се стабилизира ли държавата. Каквото и да кажеш, след няколко часа е остаряло.
Началото постави онази партия, на която като кажеш името й, разбираш „коректен, лоялен, предвидим партньор.“ След като Лютви Местан изрече тези думи в изборната нощ и заяви, че само мандатоносителят ще реши съдбата на кабинета, само седмица след това ДПС поиска ултимативно идвънредни избори до края на годината. След първоначалното общо смайване ГЕРБ поиска избори наесен, а оставка веднага. Какво значение имаше за държавата тази тънка разлика не стана ясно, освен че става дума за някои тънки сметки за постове и други деликатеси.
БСП най-после излезе от вцепенението и хвърли бомбата - незабавни избори до края на юли. Така взе инициативата и оглави класацията. По-бързо не може. Може, забравихте „Атака“. Те поискаха оставка веднага и избори на дата 20 юли. За „Атака“ се знаеше, че няма никакъв интерес от предсрочни избори, но не можеше да остане настрана от общото надцакване.
И преди да е взето каквото и да е решение, от ГЕРБ се досетиха, че нямат интерес от ранните избори през лятото, защото техният електорат, както и на Реформаторския блок, е във ваканция. „Умните и красивите“ са на море, а феновете на ДПС и БСП бачкат на полето.
Спомням си, че тройната коалиция също беше насрочила избори през лятото, правейки си същите сметки. Тогава с мои приятели, повечето от които не гласуват, организирахме кампания „Да гласуваш на инат“, за да объркаме сметките на управляващите. Тогава те загубиха изборите /пак след една фраза на Доган/ и на власт дойде… ГЕРБ.
Сега същият този ГЕРБ не разчита на ината и взе заден ход - ще отлага изборите до дупка. Тръгна обратното надцакване - кой ще отложи с повече предсрочните избори. БСП заплаши, че ако изборите не са през юли, оставката се отменя. Министрите се усмихнаха. Парламентът заработи както обикновено — има кворум, няма кворум. Само Георги Кадиев се мина. Той направи опит да продаде фабрика на 8 септември, като си подаде оставката като народен представител. Какво губи, ден-два! Оказа се, че ще бъдат повече. Вероятно до края на юли.
Заговори се, че на срещата при президента във вторник ще бъде постигнато съгласие оставката да бъде на 28 юли, а изборите два месеца по-късно - на 28 септември. Правителството ще работи до момента, в който президентът разпусне НС, както беше миналата година при Бойко Борисов. Що се отнася до задължителното гласуване ГЕРБ обмисляше първо да поиска референдум по иницативата на президента и непризнатата подписка, а ако не стане –само за задължителното гласуване.
Всичко това изглеждаше лесно постижимо, но имаше едно предварително условие – да бъде постигнато съгласие по най-важните за държавата задачи, по които да работят в тези срокове парламентът и правителството Орешарски. Ето, това беше най-трудното. Как е възможно да бъде постигнато съгласие по теми, в които политиците виждат свои лични или корпоративни интереси? Как да се постигне съгласие между политици, които си нямат елементарно доверие, както показа и скандалът за Сметната палата? Ако в България има политическа криза, тя не е долу между хората, а във върховете, между лидерите. Проблемите между тях понякога, както видяхме, са безсмислени, от инат и лични отношения. Могат ли да ги потиснат в интерес на нормалното функциониране на държавата? А и дори /след/ като постигнат съгласие, ще го изпълнят ли? Плюс или минус е, че те вече са политици „втора употреба“?
Като гледах тези дни как Гришо Димитров бие наред на тенис и цял свят го гледа по Евроспорт, си мислех, че индивидуалните спортове повече прилягат на националния ни характер. Ние сме хора индивидуалисти, колективното не ни е по душа. И не знам защо хвърляме толкова усилия в колективните спортове, след като някой единак като Гришо, като сестри Малееви, като Кубрат, като Попангелов, като Топалов прославят България благодарение най-вече на самостоятелната си работа, без държавата да е инвестирала много в тях. И да успеем в колективните спортове, много скоро се раздираме от скандали и завист. Ако навремето успяхме във футбола, това беше от личности, които играеха навън. Както сега Бербатов. Както и волейболистите - те са сред най-силните отбори в света, както и треньорите ни, а не можем да постигнем върха с националния отбор. На Гришо няма кой да му пречи, затова успява. Не му пречи и руското влияние.
Ако сега нашите политици успеят да преодолеят личните и партийни интереси в името на държавните, може би ще ни чака по-добро бъдеще.
Със сигурност българските работи се виждат по-добре отдалече, защото докато Бойко Борисов беше във Вашингтон изрече една изстрадана мъдрост: „Една държава, в която БСП и ДПС управляват, е разделена. Една държава, в която само ГЕРБ управлява, също е разделена.“ Станишев веднага оцени казаното като позиция на държавник.
Дали пък голямата коалиция след изборите между ГЕРБ и БСП е чак толкова невъзможна? Дори да е между политици „втора употреба“. Може би точно това им помага да проявят мъдрост и великодушие?
