Димитър Душков Пенев (прякор Пената) е български футболист (централен защитник) и треньор, роден на 12 юли1945 г. в село Мировяне, Софийско. Истинската рождена дата на Димитър Пенев е 10 юли, но докато неговите родители отиват да го запишат, вече е било 12 юли, и така днес той по документи е роден тогава.
Като футболист е играл на поста централен защитник в "Локомотив" (София) през периода 1959-64 и ЦСКА1964-77. Има 364 мача и 25 гола в "А" група. Има 90 мача ( 15 пъти капитан ) и 2 гола за националния отбор.
Участник във финалите на Световните първенства през 1966,1970, 1974. Най-добър футболист на България за 1967 и 1971.
Като треньор е водел отборите : "Димитровград", ЦСКА (шампион през 1987, 1989 и 1990), носител на купата през 1987, 1988, 1989, 1999 ), Спартак(Варна), в Кувейт и Саудитска Арабия (спечелва купата на "Свещените седем джамии"). Селекционер на националния отбор по футбол, достигнал до четвърто място на световното първенство в САЩ през 1994 г. Димитър Пенев води и отбора при първото класиране на европейско първенство по футбол през 1996 г. в Англия.
Обявен е за треньор №1 на ХХ век на България. Награден с орден "Стара Планина" - първа степен. Почетен гражданин на София, почетен президент на ЦСКА.
- Как живее легендарният Димитър Пенев като пенсионер в европейска България?
- Е, вие направо ме застреляхте с този въпрос. Никога не бяха ме питали, а аз наистина отдавна съм пенсионер. Ами, как живея - като всички останали пенсионери в България. Докато бях футболист, а после и треньор, времето ми мина някак неусетно. Знаете как е. Лагери, тренировки, мачове, пътувания и т.н. и т.н.
Ще успокоя "колегите" пенсионери, че не съм по-различен от тях. Вярно е, че съм много популярен и уважаван, но това е. Имам си режим. Ставам рано. Точно в 10,00 часа съм на "Българска армия". Виждам се с шефове, колеги, футболисти. Говоря с всички, ако ми поискат съвет - давам го. Така и неусетно си минава времето. Едно нещо ми тежи обаче. В нормалните държави такива като мен се събират с колегите си, обсъжда се футбола, играта на любимите отбори. И това се прави и преди мач, и след мач. А ние сме някак си отчуждени. Не се събираме, не си говорим. Аз не мога да се оплача, защото имам много приятели. Липсва ми контакта с колегите от другите отбори, но това явно си е характерна българска черта. Всеки тегли сам за себе си.
- Успявате ли да си платите навреме парното?
- /Смее се/ Ами успявам. Живея със съпругата си в столичния квартал "Изток". Общо сме 10 семейства в блока. Преди няколко години ни писна, събрахме се и си отрязахме тръбите на радиаторите. В мазето махнахме и абонатната станция. Радиаторите си седят като паметници вкъщи. Та, така си "плащам" парното. Отопляваме се с еркъндишъни. Те пък гълтат бая ток. И той скъп, ама се справяме. Щом сме живи и здрави другото няма толкова значение.
- Напоследък е много модерно да се уволняват треньорите в ЦСКА. Как беше по ваше време?
- Ами, абсолютно същото. И тогава, и сега се сменяха много треньори. Така е в този занаят. По мое време в ЦСКА се изредиха Крум Милев, Симолията Манолов, Божков, Ковачев, Йоцов. Знаете приказката, че когато отборът побеждава са виновни футболистите, а когато пада - треньорът. Така се прави и в Европа и навсякъде по света. Не виждам какво толкова е станало, че сменихме Стойчо Младенов. Просто няма резултати, няма класиране. Знаете, че за ЦСКА важни са единствено титлата и купата. Първото място. Другото не важи. Сега не сме даже и в тройката. Нормално беше Стойчо Младенов да бъде смемен.
-
Виждате ли се със Стойчо?
- Разбира се, че се виждаме. Говорим си, обсъждаме футбола, ЦСКА. Между нас никога не е имало проблем. Той идва на "Българска армия" и това е . Съвсем човешки взаимоотношения.
- Вредна или полезна е демокрацията за спорта?
- Вредна не е, но ние малко криво я разбираме. Навремето спортистите бяха добре. ЦСКА - към армията, "Левски" - към МВР, другите си бяха ведомствени отбори. В провинцията също си бяха добре. Там клубовете бяха общински. Всеки получаваше заплата я като чиновник, я като бачкатор в някакъв завод или предприятие. Проблемите дойдоха не от самата демокрация, а от това, което си направихме самите ние. Не преценихме добре професионализма. Изпуснахме за футбола годините и преди 1994, когато бяхме на гребена на вълната в САЩ, а и след тях.
След 1989 година политиците ни поведоха към Европа, но изпуснаха спорта. Разтуриха се базите, разтуриха се доста отбори. Най-големият проблем е, че се загуби нишката училище-казарма-спортна рота-футболен отбор. Е, това го няма сега. Няма ги децата да ритат топка в махалата, а и да ги има, няма пък кой да ги насочи към футбола. Сега младите искат бързо да печелят пари и ако може - без да работят много. Накупиха си разни лаптопи и компютри. То затова и животът им е никакъв. Лаптопът им е и секса, и кръчмата, и футболния терен, ако щете.
Има наистина таланти, но те пък си мислят, че нещата ще станат без работа, без труд. Да, ама не става. Аз и на това уча внуците - да са работливи, да са честни, да са почтени, да не лъжат, да не мамят. Шанс имат само трудолюбивите. За другите четем в криминалните хроники на вестниците.
- По време на прехода много мутри се намърдаха във футбола. Имал ли сте вземане, даване с групировките?
- Не. Никога не съм имал проблеми. Не забравяйте, че колкото и да е, ЦСКА си беше военен клуб. Майтапех се, че при нас няма мутри, а генерали. Те се мъчеха да командват футбола. Що се отнася до т.нар. мутри, то тяхната беше ясна - влагаха пари, за да си повдигнат имиджа, да се говори за тях. Мутрите вкарваха пари, въртяха бизнес. В първите години всичко беше О.К. и след има-няма още 3 години кранчето секваше. Парите просто свършваха и всичко приключваше. Казвах им на такива хора да продават наша минерална вода в Арабския свят, да изнасят наши стоки, ама не. Футбол, та футбол.
- Следите ли политиката? В последните дни избухна т.нар. скандал "Буда гейт". Доносник ли е бил според Вас премиерът Бойко Борисов?
- Следя политиката и всичко, което става. Чета вестници, гледам телевизия, слушам радио, имам интернет. Интересувам се България да е добре и да върви нагоре. Гласувам винаги. Сега гласувах и на референдума за АЕЦ. Изобщо интересувам се, а и съм популярна, публична личност. Приемали са ме всички президенти и премиери досега. Никога не съм имал проблем да говоря с най-висшите ръководители на държавата.
За Бойко Борисов мога да кажа една футболна приказка - обикновено капитанът, водачът на отбора най-много го спъват, ритат и мятат топката върху главата му. Трябва да имаш много сили и здрави нерви, за да издържиш. Дали е бил доносник или не, не е моя работа. Аз мога да кажа, че Бойко направи много за спорта, за футбола. Има талант като футболист, но навремето други са били амбициите му, а и времето е било друго.
Така че е добре, че Бойко набляга много на спорта и на футбола. Станишев например беше залитнал по моторите, по колелетата. Обръщаше им повече внимание. Важното за мен е да вървим напред, но трябва повече време и повече търпение. Не мога да търпя като чуя, че хората се оплакват непрекъснато. Оплакват се най-вече, че нямат пари и работа. Според мен това не е вярно. В България има страшно много плодородна замя, която пустее. Ами върнете се към селото бе, обработвайте я, печелете! Работа има за всички. Кой ви пречи? Мързелът, ето кой.
