Бойко лично дирижира атаките срещу "Биволъ"

Заради Валери Запрянов напуснах "Стандарт" навремето, сега "Тема" ме замерва с кал

 Собственикът на сайта за разследваща журналистика "Биволъ" - журналистът Асен Йорданов, коментира в интервю за ПИК нападките на родната преса срещу него и колегите му след като разкриха скандалното досие "Буда". Повод за разговора ни е излязлата в списание "Тема" статия, атакуваща сайта "Биволъ" и неговите създатели. Йорданов разкрива отношенията си с главния редактор на "Тема" Валери Запрянов, с който са бивши колеги, както и за притесненията си от репресии от страна на премиера Бойко Борисов. - Как ще коментирате статията на списание „Тема“, която атакува сайта ви „Биволъ“, г-н Йорданов? - Очевидно в момента е задействана ченгеджийската пропагандна машина с явно държавна подкрепа срещу „Биволъ“ и срещу това, че „Биволъ“ си позволява да бъде медия, която не е зависима от абсолютно никой в страната по политически или икономически признак. Забелязва се идентичност в опитите аз и колегите от „Биволъ“ да бъдем по някакъв начин дискредитирани. Но те са обречени на провал, защото просто няма с каквода ни дискредитират. Това, което се появи в списание „Тема“, бе много симптоматично, бе тиражирано и чрез ефира на Българската национална телевизия, за да се измести обществениото внимание от тежките истини, които „Биволъ“ разкрива в своите разследвания. Това е симптоматично. И аз лично не съм очаквал дори най-големите оръдия на тези нескопосни и жалки опити за окаляне на „Биволъ“ да се окажат именно БНТ и списанието, което се управлява от моя дългогодишен колега и бивш главен редактор в „Стандарт" Валери Запрянов. Казвам „управлява“, защото собствеността на „Тема“, вестник „Преса“ и голяма част от най-лансираните от властта български медии, е абсолютно неясна и се свързва с една банка, финансирана от българското правителство - за разлика от „Биволъ“, където имаме куража и смелостта да застанем с лицата и имената си открито пред българското общество. - След като сте работили заедно с главния редактор на „Тема“ Валери Запрянов във вестник „Стандарт“, как си обяснявате тази атака? - Не искам да коментирам списание „Тема“. Но днешната злостна, тенденциозна и нечистоплътна публикация срещу мен и моите колеги от „Биволъ“ Атанас Чобанов и Алберта Алкалай, говори за изключително ниска класа и дори за антижурналистика. Това е някакъв уж опит за разследване на „Биволъ“, който обаче не може открие дори нищожни следи за някаква неправомерна, антиобществена дейност или да докаже, че „Биволъ“ действа в противоречие на световнопризнатите  журналитически правила и норми в своите разследвания. Опитите за изкуствено окалване и очерняне ще се върнат със страшна сила срещу тези, които са направили компромис със съвестта си и са се съгласили да бъдат техни изпълнители. Много е важно обществото да знае, че има критерии за това коя медия наистина е свободна, опозиционна и не се подчинява на цензура, и коя обслужва интересите на властимащите. - В случая намесени ли са личните ви отношения с г-н Запрянов? - Не знам каква лична неприязън може да има Валери Запрянов срещу мен и недоумявам по този повод. По времето, когато съм работил в „Стандарт“, аз бях един от най-активните разследващи журналисти във вестника и Валери Запрянов като главен редактор беше оценил моята работа по достойнство. В края на 1995, началото на 1996 година, когато Запрянов беше изгонен от вестника, от тогавашния собственик Красимир Стойчев, заедно с целия си екип, аз първи скочих и заявих, че напускам редакцията в знак на солидарност. Щетата за мен беше много голяма, тъй като загубих работа и заплата в един от най-тежките периоди на прехода (времето на хиперинфлацията), но тогава поставих приятелството и колегиалната солидарност над всякакви свои лични интереси. - Какво се случи след това? - Новоназначеният главен редактор Юлий Москов ме извика на специален разговор по поръчение на собствениците на медията. Беше ми отправено изключително изгодно предложение чрез адвокат да не напускам изданието и да ме повишат до заместник главен редактор в „Стандарт“ с право на кабинет, служебна кола и безлихвен кредит за покупка на жилище в София. Всичко това аз отказах заради приятелството с Валери Запрянов. За мен подобен акт бе недопустим, тъй като изглежда като предателство и не би ми дал мира до края на живота. Освен контактите със собствениците на вестника тогава, аз се съгласих и на личен разговор с Юлий Москов по негово настояване, който се проведе в неговия кабинет в редакцията, в присъствието на Исак Гозес, който все още работи във вестник „Стандарт“. - За какво стана дума в този разговор? - Никога няма да забравя думите, които ми каза Москов тогава за Валери Запрянов. След като разбра, че аз съм непоколебим и не бих приел никаква оферта, от чисто идеалистични подбуди Москов се обърна и ми каза в очите: „Асене, уважавам изключително много твоите мотиви и начина, по който защитаваш приятеля си Валери Запрянов. Запомни обаче едно: този човек не заслужава тази саможертва и това отношение от твоя страна. Един ден ти сам ще се увериш в истинността на това, което ти казвам“. Тогава бях възмутен, нещата ми изглеждаха ясни и неопровержими, а именно – че Валери Запрянов е изключителен професионалист и човек и напълно незаслужено е бил отстранен от вестник „Стандарт“, за огромно мое съжаление. Днес, 17 години по-късно, аз си спомних със страшна сила думите на Юлий Москов и този наш първи и последен разговор в неговия кабинет, пред колегата Исак Гозес. - Опитахте ли да се свържете с г-н Запрянов или с някой от списание „Тема“ след тази публикация срещу „Биволъ“? - Не съм се опитвал да се свържа с Валери Запрянов, защото не съм искал по никакъв начин той да възприеме моето обаждане за някакъв опит за влияние по отношението на това дали да ме очерня на страниците на списанието си или не. Мъчно ми е, че заради моята изключително опасна журналистическа работа в момента, той си позволи да очерня, окалва и оклеветява мои близки хора. Всичко, което прави днес, остава завинаги във времето и не може да бъде никога изтрито или поправено. Човек може да прави компромиси понякога, но тогава, когато компромисите, които прави, обезмислят ценностната система на живота ни въобще, такъв човек е мъртъв приживе. - Кога за последно сте се виждали с Валери Запрянов? - За последно се видях с него на общата среща с еврокомисаря Нели Крус през септември месец миналата година, на която се обсъждаше свободата на медиите в България. Валери Запрянов присъстваше като представител на Съюза на издателите около Делян Пеевски и Ирена Кръстева, а аз като представител на групата свободни журналисти и неправителствени организации, според които в България е наложен медиен монопол, има реставрация на информационната и идеологическа диктатура от времето на комунизма. След края на срещата той дойде при мен, ръкувахме се и се прегърнахме сърдечно като стари колеги и приятели, независимо че в момента стояхме в противоположни страни на масата. Тогава си помислих, че въпреки ерозията на времето и натиска на атмосферата, в която живеем, дълбоко в себе си той е запазил онази искрица отпреди, заради която аз толкова сляпо му вярвах и го уважавах. - Мислите ли, че подобни действия на авторитетни медии като „Тема“ и БНТ показват упадъка на професията у нас? - Не знам кои медии могат да се квалифицират като „авторитетни“ и кои не, тъй като „Биволъ“ се превърна в най-цитираната и най-препечатваната българска медия в европейската и американската преса. „Биволъ“ е цитиран от авторитетни издания като „Форбс“, „Фигаро“, Льо Монд“, „Л'Експрес“ и др. В България има директива, която идва от най-високо правителствено ниво нашата медия и публикациите да бъдат маргинализирани и квалифицирани с обидни епитети като „жълта медия“, „псевдожурналистика“ и т.н. - Като казвате „най-високо ниво“, дали имате предвид личната намеса на премиера Бойко Борисов? - Като знаем, че в България се решава или всичко зависи от едноличната воля на Бойко Борисов, тогава може да се каже, че е по негова санкция. Но допускам и силната натегаческа воля на тези, които искат да се сложат на премиера, а те са огромното болшинство, да плюят в момента по „Биволъ“, за да трупат актив по този начин пред Борисов и правителството. Аз имам конкретни съмнения, че съм подложен на следене, подслушване на телефоните ми и наблюдение. Също и мои колеги. Вероятно и Атанас Чобанов, независимо че живее във Франция. - По самоинициатива на службите ли ви следят или по нареждане отгоре? - Не мога нищо конкретно да твърдя, за да не изпадам в празнословия. Но имайки предвид сегашната обществено-политическа система, която започва да се превръща в мракобесна, не допускам, че става въпрос за самоинициатива, а за директно поръчани действия за смазването на всеки, който е неудобен на сегашната власт, включително и аз самият. - Редакторът на „Биволъ“ Атанас Чобанов казва, че с колегите вече чакате репресии покрай скандала с досието „Буда“. Страхувате ли се за живота си? - Аз съм бил жертва на две поръчки за покушения, едното от които е ефективно, а другото е пресечено в начален стадий. Така че очаквам всичко, когато държавата, в която живея, се управлява с репресивни методи от тъмното минало преди 1989 година. Фактът, че България се управлява от бивши престъпници, аз оповестих пред високия международен форум през 2010 година на първия медиен конгрес в Европа, в Германия, когато бях удостоен с голямата световна награда за журналистика.