Бойко "нарита канчетата" на мързеливия апарат. Но това е само предупреждението!
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Има обобщение за острата реч на премиера и председател на партия ГЕРБ Бойко Борисов пред участниците в националната предизборна среща и то е: стига скатаване и лигавщини.
Борисов говори близо 30 минути пред около 2000 души, на които разчита за подготовката на предстоящите избори и точно затова не им спести нищо.
Похвалите и благодарностите ги остави на Цветанов, а той удари по масата. И удари по същество. Първо, срещу обезличаването на партията зад сякаш гузно мълчание, когато се чуват обвинения срещу действията им. И второ, с оскъдното представителство, което шества по медиите, за да влиза в дебати с опонентите и да защитава позициите на ГЕРБ.
Напълно справедливо, защото ако широкото гражданство съди по медийните изяви на партията, тя има само 3-4-ма депутати, а останалите са за пълнеж.
И Борисов им каза, че пълнежът не върши работа, че му трябват хора с глас и лица, борци, които през октомври ще трябва да искат нова порция доверие за местната власт. Не шушляци, които се свират зад гърба му, а авторитетни личности с тежест. На безгласни и безлични няма кой да даде доверие, нито пък на хора с приемен час, които веднъж седмично или месечно изслушват конкретни проблеми на конкретен човек. След което би трябвало и да ги решават.
Очевидно премиерът този път залага на личностния фактор, както се разбра и от зададения му на глас въпрос защо са направили толкова много, а доверието към тях спада. Добре е да правиш, но е още по-добре да аргументираш направеното и да го защитиш от нападки. Затова Борисов поиска от хората си самочувствие. Или, казано по нашенски, промяна на манталитета - не партийни послушковци, а умни и дейни управленци.
Неслучайно премиерът спомена и колко министри и депутати от ГЕРБ са се сменили през тези 10 години - който не е разбрал намекът му сега, ще го разбере при писането на листите.
Но и не самочувствие, измервано със скъпи коли или необясним стандарт на живот. За такива обеща, че ако не им светне червената лампа, той ще им светне синята. Цветанов намери много благовидно тълкувание на тези думи, като ги свърза с противопоставянето между синьото и червеното в политиката. Борисов обаче нямаше предвид това - червената лампа е сигнал за опасност, а синята се върти на едни автомобили, на които понякога има решетки.
Мерете си поведението!
Остър, рязък, бранещ направеното по време на управлението на ГЕРБ беше лидерът на партията и премиер на държавата. Сигурно най-широкото тълкувание на тази негова реч пред елита на партията ще получи квалификацията "нарита им канчетата". Или по-евфемистичното: стегна редиците преди изборите.
Нищо подобно! Борисов направи пред хората си показно какво се иска от тях не само като работа по места, но и като поведение, послание и отношение към опонентите - твърдост, убедителност и аргументираност. И издигането на човека, на отделния гражданин в култ. Впрочем точно такова беше и посланието на слайдовете, които предшестваха началото на форума, което може да се обобщи с "политика от всеки в полза на всеки".
А другата различна черта в това първо слово на Борисов пред актива на ГЕРБ е, че в него имаше малко партийност и много държавничество. Не случайно и думите му за основния опонент на ГЕРБ - БСП, бяха твърде пестеливи, като за нещо, чието присъствие е неизбежно, но чието значение е несъществено.
Явно ГЕРБ излиза от бебешките си пелени и вече не търси членове, привърженици и симпатизанти, а подкрепа от всички български граждани. Това е сериозна заявка и амбиция за една партия, и то след толкова време във властта.
Дали рискува Борисов с такава реч - седмица преди да прозвучи отговора отляво? Сигурно рискува. Но както се казва, риск губи, риск печели. Той направи показно. Ще видим дали са го разбрали - и партийците му, и гражданите.
