Последвайте ни в Google News Showcase
Преди доста време писах, че това правителство може да бъде бутнато само от протестиращата улица. Втората теоретична възможност е то само да свали доверието от себе си, като БСП се откаже от мандата, който пое с лъстиво удолствие.
Първата възможност засега не стана. Причините са няколко: протестите нямат характера на безогледни бунтове. Няма ярост, няма я злобата на роба, няма я реваншистката накървеност. Протестите в София са празник за свободата, за онова, което малцинството у нас възприема като някакъв вид „пряка демокрация“.
Столичните протести са израз на възмущението на цивилизованите люде, които не са склонни да бъдат при никакви обстоятелства принудени да стават людоеди. Тези шествия са повече ироничен карнавал, който окарикатурява и се присмива, който удря по честта/??/ и политическото достойнство/!!/ на онези, които спретнаха коалиция, за която няма как да са гласували избирателите на Атака и ДПС.
А те, заедно с БСП, взеха тези народни гласове, благодарение на неочаквано пробудилата се прокуратура, която още си трае и продължава съвестно да брои и да умува над бюлетините в Костинброд. Което след ударното и невнятно вдигане на зимните сметки на тока, беше вторият, много по-решителен и тежък удар срещу ГЕРБ, защото бе нанесен в сетния момент – в деня за размисъл. Защо протестите са мирни, красиви, интелигетни, защо ги няма дрогираните футболни фенове на стоичните грандове, да тичат из центъра на столицата и да чупят полицейските коли. Ще кажете – да, но, нали, белият автобус и прочие. Да, очакваше се, че в крайна сметка търпението ще се изчерпа и нещата ще загрубеят, че, както се казва, ще придобият селски вид... Ако възникналато стълкновение беше планирано – трябваше да има поне няколко десетки бомбички и ракети, запокитени към парламента и депутатския автобус.
Трябваше да има поне една-две запалителни саморъчни бомби тип „Молотов“, а нямаше нито едното, нито другото. Вместо това са се намерили неизвестен брой яки, ама много яки „протестанти“, които да метнат над главите на жандармеристите няколко много тежки и много жълти павета, с които счупиха аквариума със златните рибки. Но и това е фикция – никой не видя тези великани – всеки, който има представа колко тежи едно жълто паве, би се замислил как би могло да бъде хвърлено, при това точно в целта. Защо протестиращите дори и в София са малцинство? Защото не всички жители на София са граждани като повечето от протестиращите, които са си родени граждани, поне второ или трето поколение софиянци и гражданското общество им е близко и понятно, както и това, че женската гръд не е просто нянка, за пипане по време на секс, не е само вид виме за кърмачето, но е и исторически символ на безстрашието, на това, че и улицата може да тръгне с голи гърди срещу порядките на управляващата каста. Но тези протести не се провалиха, а постигнаха част първа от своето – обърнаха внимание на света, че у нас се вършат политически светотатства, че в страна, член на ЕС, партийните тарикати и освинената ни олигархия вече се разхождат на светло, под ръка, пред всички, не само извън Народното събрание, но и в него.
Протестите постигнаха на първо време онова, което постигна рипналото срещу Отоманската власт малцинство по време на Априлското въстание. То какво стори? Нищо друго, освен че обърна внимание на великите сили, че не целият народец е безволева рая, че не всички нашенци са безпросветни и крайно изостанали в умственото си развитие, а има едно малко, ничтожно като количество гражданско общество, което иска своята държавност, личната си и обществена свобода... Може би сравнението да ви се стори леко пресилено, но не е, защото исторически е вярно и още по исторически логично: нито Бенковски, нито Каблешков са вярвали, че Те ще успеят да освободят родината си, а покрай нея и народа си. Но кървавият им апел за национално достойнство е бил чут. И първи са реагирали европейските посланиците в Истанбул. Както сега първи у нас реагираха западните посланици, които изразиха загрижеността на своите леви и десни правителства. Те реагираха на опита да се върнем в орбитата на Москва, след като в тройната коалициа влиза и Атака, явно антиевропейска и проруска пария. Така че нека днес червените пишман националсти да не се правят на герои и да плачат върху гроба на собствената ни независимост. И нека да не дават примери като този: представяте ли си българският посланик във Франция да отиде да подкрепи протестите срещу правителството. Срещу кое правителство – ако това е промосковско, прокомунистическо, чиста проба олигархично, пропутинско правителство, каквото е нашето, защо да не отиде да подкрепи уличното възмущение? Но след като Централна Европа чу протестиращите и даде недвусмислен знак за това, този знак вразуми и псевдо левите и псевдо десните български играчки в ръцете на олигархията. И тя чу предупреждението, защото е стар въжеиграч.
И изведъж парламентът се препълни с депутати и дори прави опити да заработи като парламент. Изведнъж под сурдинка се разбра, че ще има избори. Но през май. Защо чак през май? Защото днешното будно, просветено малцинство няма своите апостоли, няма своите лидери, няма своя Бенковски – Борисов пропусна своя шанс да стане национален герой, не защото не искаше, а защото няма никакви качества за това. Той няма усета си за мисия. Извадиха го от улицата и се сепна от улицата. Няма друго, освен харизма на пич, на народняк, на простоват човек, човек от народа за народа. И той като Симеон Втори не става нито за цар, нито за пъдар. Нищо друго вече не му остава освен след идващите избори да осребри, да спазари, да обговори своите изборни резултати. Които няма да са цъфтящи, но няма и да са печални. Ако дотогава прокуратурата не му свие отново сармите. Но едва ли. Политическите вампири у нас се разбират с едно намигване. Достатъчно е да им отстъпиш владението си върху наркотрафика и нещата отново придобиват цивилизован вид. А ако им пуснеш и каналите за контрабанда на цигари, алкохол и китайските стоки, вече си мъж на място. Ще ти оставят да въртиш нещо дребничко, за да не пукнеш от глад и желанието за реванш да не избие отново в платени масирани протести за цената на олиото, киселото мляко и хляба. Достатъчно е господата господари на ГЕРБ, ДПС, БСП и Атака да се разберат. И да отидем на нови избори без мажоритарни избори в два тура, без машинно гласуване, без промени в подредбата на държавата, без работещи промени в съдебната система.
Проблемът е, че този път господата и другарите трудно ще се разберат, защото според слуховете се е състояла неофициална среща разговор между руския посланик у нас и българите Първанов, Маджо и Сидеров. Така че промосковският кръг, който е и срещу Станишев и неговото обкръжение, ще разполага не само с много политически опит в лицето на Първанов, не само с нелегалните структури на Маджо, не само с шпицкомандите на Сидеров, но и със здраво, по-руски крепко финансиране на всичките видове дейности по всички огневи точки на фронта. Затова ГЕРБ ще трябва да се моли и да се надява на Господ, Реформаторския блок и новата партия „Република“ да прескочат с лъвски скок четириметровата пропаст, която дели самодейните партии от зверилника на парламента, за да влезе отново в управлението на видимите и невидимите механизми на остатъците от държавността. Но кой знае знае ли се – цялата тази шутовщина и гнилота ще продължи. До края на живата ни.
И никога няма да видим извънредни мерки срещу извънредните човекоподобия в тази страна, уж родина на богомилите. Червената олигархия е стиснала с четирите си ръце гърлото на майка България, а народът си мисли, че демокрацията му е виновна. Слаба държава, слаба нация, масова лумпенизаця и протестиращо минималцинство. Как да не викнеш и да не запееш.
