Върховното безочие – след падението да искаш пак властта
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Гледах, слушах и не можех да повярвам. Пред Цвети Ризова говореше Николай Вълканов. Същият този, който бе изплатил един милион долара хонорар на „хидроинженера” Ахмед Доган. Същият този, който се оказа приятел на Бойко Борисов и му помогна да разреши кризата с миньорските протести, като развърза сесията си. От което сигурно е спечелил, Кольо Вълканов е добър бизнесмен. Същият този, който наследи Илия Павлов в „Мултигруп“.
И ето,че сега Кольо Вълканов ни убеждаваше, че при управлението на ГЕРБ бизнесът е цъфтял и че няма нищо вярно в това, че средният и дребният бизнес били унищожени. Дори приведе някакви цифри. И докато немееш пред такова безочливо твърдение, Кольо напълно убедено ни разкри, че българите не са обеднели. И безработицата не била се увеличила. Имало, разбира се, хора без никаква специализация, мързеливи при това, които не работели, но това не означавало, че няма работни места.
Напразно значи, са били протестите, самозапалванията, оставката на кабинета. Няма гладуващи, мизерстващи. Няма непосилни сметки за ток и парно. Няма милиони българи, които напускат страната си, за да търсят прехрана в чужбина. Няма цели региони, които бедстват и се обезлюдяват. Няма 400 000 безработни. Няма над 100 000 закрити фирми и предприятия.
Бизнесменът Вълканов може да твърди, каквото си поиска, разбира се. Сит на гладен не вярва. Но той е поканен да говори в защита на прогонения от народа си „премиер-слънце“, който се кани да се върне на „бял кон“. Той все още се мисли за Крали Марко, макар че се оказа просто Бай Ганьо. И бъдете сигурни, че Борисов напълно споделя „идеите“ на Вълканов. Нещо повече, той го е изпратил в телевизията. С какво се различават социалните „наблюдения“ на Вълканов от заявеното от претендиращия за „любимец на народа“ Борисов, че „пенсионерите са изяли фискалния резерв“.С какво се различават от предишни „прозрения“ на“ простодушния“ пожарникар, издигнал се до генерал и премиер, за „лошия човешки материал“, от съветите да „отглеждаме картофи“ и други такива макроикономически“ умозаключения.
Преди няколко дни един таксиджия ми каза, че за него не е важно кой, а как ще го управлява.Това означава,че хората вече се интересуват от политики, от програми, а не от изтъркани идеологически етикети. Само че у нас не може да се проведе един нормален разговор по същество. Също както във футбола не можем да разменим повече от два паса, така и в разговорите си на втората реплика изоставяме темата на дебата и минаваме на любимото „Аз те знам кой си.“ Навремето, когато хората се скарваха в автобуса, си разменяха една и съща реплика:“Ти знаеш ли кой съм аз, бе!“ И в спора се оказваше, че един има милиционер за приятел, а на друг партиен секретар му е роднина. След промяната репликата се промени, макар хората да са същите:“Аз те знам кой си ти!“. Този път познанствата и роднинствата се изтъкват като компрометиращи обстоятелства.
Ето че сега бивши седесари и костовисти зоват да се гласува за ГЕРБ, за да бъде“ спрян комунизмът“. Какъв комунизъм, какви двеста лева? За защита на демокрацията не се и сещат да говорят. И Кунева била прокажена, защото е била в едно правителство с комунистите. Нима забравиха, че самият Костов беше министър в правителството на Димитър Попов заедно с „комунистите“. Като някакви изкопаеми от 90-те години на миналия век, те са останали като самотни плашила, обречени на забрава.Готови са да нахлузят на народа си диктатура, но да не позволят времето да ги задмине. “Освен ГЕРБ , няма друга партия, която да може да спира бившите комунисти“. Това каза лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов на Националната конференция на партията. Целият въпрос е, че в момента хората в България искат да спрат ГЕРБ. Нима е възможно дори тези, които имат симпатии в център-дясното политическо пространство да не са ужасени от полицейщината, разпада на държавността, корупцията във властта.
Не случайно Борисов се кри от народа си толкова време. Дано да позабрави какво е било и да се подлъже по новите му лъжи. С разкаян вид той си позволява да говори дори за малки „грешки“. Не направил „навреме някои рокади“.Това вече е нова тенденция в думите на Борисов: досега му беше виновно правителството на тройната коалиция, сега започна да се оправдава със собственото си правителство, със Симеон Дянков и линчуваните министри. Интересно каква ще е кадровата политика при следващо управление на ГЕРБ? В този мандат доказаха, че калинките са навсякъде и че само партийни членове могат да заемат дори най-ниските длъжности в администрацията. Качеството на кадрите е проблем на ГЕРБ и българите вече го знаят. Римейк на Борисов и Цветанов биха унищожили държавността и достойнството ни като нация. А оцелелите министри, кандидати отново за властта, повтарят като зомбирани едно явно утвърдено от вожда им „признание“: допуснахме малка грешка, като „позабравихме доходите на хората.“ Как можеш да „забравиш“, че народът ти мизерства и сега на национална конференция да провъзгласяваш: „това е само началото, имаме воля да продължим.“Ако това е“ само началото“,тогава можем да си представим какво очаква страната ни през следващите четири години: още 400 000 безработни, ликвидиран среден и дребен бизнес, младежи без бъдеще.
Премиерският пост за лидера на ГЕРБ е самоцел. Без този пост и Борисов на него, ГЕРБ е рязко застрашена от изчезване. ГЕРБ е партия на властта, безспорно много успешно овладяла всичките й механизми. Освен със страх, подчинение и контрабандни схеми, тази партия не може да мотивира своите поддръжници. Ако изпадне от властта, може би повечето от нейните активисти от висшия ешелон ще заминат за чужбина. По различни съображения.
