Бойко, спри се!

Имаш ли у нас пари - живееш, нямаш ли – мреш

Проф. АлександърЧирков е известен сърдечен хирург, направил първата в страната сърдечна трансплантация през 1986 г. Създател е на болница „Св. Екатерина” и на българската школа по кардиохирургия. Професорът продължава активно да оперира.  - Как сте, проф. Чирков, оперирате ли сърца? - Благодаря, добре съм. Оперирам непрекъснато в болница „Токуда”. - Имате ли много пациенти? - Да. Но за съжаление хората вече станаха неплатежоспособни. Те не могат да си позволят таксата за избор на екип. Аз бих ги оперирал без пари, но работя в частна болница и нямам това право. - Лоши неща се случват в родното здравеопазване. Болниците започнаха една след друга да фалират... - Това, че една болница е потънала в дългове, няма пари за заплати на лекарите, е едната страна на проблема. Още по-страшно е, че добрите доктори стават все по-малко. Те масово напускат периферните здравни заведения заради безобразно ниските възнаграждения. Колко пъти са ме молили разни клиники да им намеря кадри... Е, нека дадат 3000 лв. заплата на лекар, а на сестра 1500 лева, и това може да стане. Вместо да заминават за странство, специалистите ни ще отидат там. -  Когато затвориха болницата в Девин, трима тежко болни не издържаха пътя до Смолян и починаха в линейките! - Това са последиците от лошото управление на здравеопазването. Вече 25 години говоря за здравна система, която функционира сама, без участието на правителствата. Благодарение на нея дори всяко правителството би могло да се освободи от една тежест - отговорността за здравето на нацията.  То само ще контролира доколко е качествено здравното обслужване. С основната работа в системата обаче ще се заеме т.нар. лекарска камара. - Кои лекари участват в такава камера? - Само най-добрите експерти в България, които са доказали професионализъм. А не разни субекти, близки на премиера или примерно, на финансовия министър Симеон Дянков. Нищо не пречи споменатите медици да имат различни идеологически  убеждения и политически симпатии. Важното е заедно да приложат своя опит в решаването на тежките проблеми. И да имат властта да го направят. - Вие дълги години имахте подобна власт, г-н професоре! - Така е. Преди 28 години българското правителство ме покани да дойда в България. От Политбюро и  ЦК на партията настояваха да се върна от Германия  и да работя тук. Обещано ми беше да действам така, както аз реша. - Тогава създадохте болница „Св. Екатерина”, нали? - Не само нея, а и школата по кардиохирургия с много ученици. За жалост не всички тръгнаха по пътя, по който се опитах да ги насоча. Помня как им промивах мозъците – вечер ги събирах след работно време. И ги учех, че на първо място в една здравна система е  пациентът. Той не бива да се чувства нещастен, унижен от лекаря и сестрите. Така че проблемът не е само в това да получаваш отнякъде пари, да градиш болници и купуваш апаратура за тях. А да създадеш кадри, да поддържаш връзка с най-добрите клиники в Европа и постоянно да се усъвършенстваш. Споменатата лекарска камара, която ние не изградихме, трябваше да се грижи и за това. - Какво стана с идеята ви да открием 59 болници за спешни случаи в страната? - Проектът, изцяло финансиран от външни спонсори, беше напълно готов.  Идеята беше тези центрове да се изградят за 4 години. И докато върви строителството им, чужди институции поемаха ангажимента да обучат екипите ни за тях. Още: да оборудват самите болници с модерна апаратура. - Но това не се случи, проф. Чирков! - Не стана. - Защо? - Не разбирам защо ми задавате на мен този въпрос, аз да не съм политик? - Ами вие бяхте политик! - Никога не съм стоял на политическа позиция, която ми дава право да взимам подобни решения. - Така е, но с авторитета си можехте да направите още нещо за болния българин. - Нищо не може да се направи! Вече съм убеден, че в България няма единомислещи. Няма я елементарната мисловна култура, която се развива при еволюцията на цивилизацията. Мъчно ми е да го кажа, но никога България не е била толкова безконтролна, безкултурна и безхаберна. - Отчайващо звучат думите ви. Защото  вие винаги сте били оптимист! - Вижте, средностатистическият българин просто не може да осъзнае в какво окаяно състояние е държавата ни, колко бедно живее той. Пътувайки често с кола за Варна ми се свива сърцето. Когато виждам мизерните къщи, потъналите им вече до земята покриви. В тях живеят хора, те са били млади, работили са. Имали са мечти и надежди. А какъв е сега животът им... - Може би все пак има някакъв изход, проф. Чирков! - В момента не виждам надежда отникъде. Единствено да се съберат заедно партиите. И не да показват колко са влюбени всяка в себе си, а да се опитат да спасят България. Без да се фукат, дърпайки отделни елементи от държавната политика, без да спорят и дори да не се излушват. Ами глобално да се замислят за съдбата на страната ни. - Е, нали идват избори! - Добре, която и партия да ги спечели, нека обещае на българския народ, че на първо място ще изгради структури, които да улеснят живота на хората. Това значи да имаме по-добри заплати, достатъчно работни места, да се създаде климат за по-добри инвестиции. - Всички обещания досега бяха такива. - Да, де... Ама строим някаква спортна зала или магистрала... - Ще ви се разсърди Бойко Борисов , нали сте приятели? - Нека ми се разсърди! По-добре да видим кой какво е направил за България. Защото не само той, и аз съм направил за нея, и то много. Да не споменавам колко милиона долара осигурих от Америка и от Германия, за да създам болница „Св. Екатерина”.  После обучих  за милиони долари наши лекари в чужбина, създадох кардиохирургична школа.  Ето, чрез „Ретро” се обръщам към премиера и му казвам: „Бойко, спри най-сетне и се огледай! За да видиш кои са приоритетите в  тази държава! Магазините наистина са пълни със стока , всеки иска да си купи нещо за децата и внуците. Ами дай на тези хора нормална заплата. Да си поемат харчовете за храна и лекарства.Особено възрастните българи – тяхното битие е една катастрофа! Трябва, Бойко, да мислиш социално. Една спортна зала не може да нахрани хората и да ги направи спокойни. Какво от това, че от дъжд на вятър някой щял да пее или играе в нея...” Имаше една поговорка за хляба и зрелищата. Ама то у нас и хляб май няма... - Някои хора обаче живеят добре! - Хубаво. Но какъв политик си, ако не  изградиш здравеопазване, до което да има достъп и най-слабият. Той не е виновен,  че мизерства.  А сега в България който има пари – живее. Другите  се спасяват поединично. И заради ниските си заплати лекарите почнаха да искат  под тезгяха пари на поразия. Това обаче не е начинът за изграждането на цивилизована, социална и хуманна здравна система. Когато предложих подробен проект за такава, го дадох на Негово Величество Царя.   Сега отново  подготвих такъв проект и го предадох на един човек. - На кого предадохте проекта си? - Няма да кажа. Ако мине през парламента и го гласуват, само след няколко години ще видите какво здравеопазване ще има в България. След не повече от 4-8 години. - Защо Царят нищо не направи по вашето предложение, вие толкова вярвахте в него! - Ами питайте го! - Знаете ли, че всеки ден двама опитни български лекари напускат страната? - Ако ме бяха послушали навремето, това нямаше да се случи. Да, вече има много лъскави частни болници и те се бият помежду си коя да вземе добрите медици. Само че най-добрите вече избягаха от страната. Затова да изграждаме сега нова здравната система ще бъде трудно. Все пак, нека опитаме. На мен ми омръзна толкова години да говоря едно и също и нищо да не се случва. Дали поколението е друго, дали това се дължи на лошо избраните от нас управници, които системно взимат неправилни решения. В същото време искаме да изградим цивилизовано общество, в което всички да се чувстваме добре. - Първата точка от програмата на такова общество? - Здравеопазването и образованието - те вървят заедно. Там сме много зле. Когато един народ е здрав, тогава е мотивиран да върши всичко. Хубаво е да строим магистрали, но ако сме здрави и нахранени. А когато един народ е беден  и болен, и не може да си купи лекарства,  той няма никакво желание за нищо. Да не говорим за разни аутобани. - Нали този народ си избира управниците? - И за това ли да отговарям! Нека хората да мислят и си отварят очите, когато пускат бюлетината.