Болезнени думи за краха на "Исторически парк": Ивелин Михайлов обещаваше на инвеститорите Дисниленд с мирис на босилек и история, а им даде бетонен макет с привкус на финансова пирамида
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
България е място, където мечтите умират от преяждане с евтино месо. Ивелин Михайлов е тъжен. Направо е сломен. Човекът, който построи минало в настоящето, за да ни продаде бъдеще, изведнъж откри топлата вода: българинът предпочита да друса гюбеци на Слънчев бряг за 80 лева вход, вместо да се гордее с ханове и царе за десет евро.
О, каква изненада! Шок! Бонба! Исторически парк бил фалирал.
Нашият „съмишленик“ плаче, че сме били малко. Че ценностите били в криза. Че сме избрали чалгата и наркотиците пред „красотата и мащаба“. И тук идва голямата метафора – Михайлов се чувства като Мойсей, който е превел народа през пустинята, само за да открие, че народът не иска Обетованата земя, а иска сергия за пържени тиквички и безплатен Wi-Fi, за да си качи стори от „Хаус партито“.
Но чакайте малко. Нека пуснем и другата плоча, онази, която леко скърца от истина.
Ами ако хората не са „лош материал“, Ивелине? Ами ако просто са те прозрели? Ако си им обещал Дисниленд с мирис на босилек и история, а си им дал бетонен макет с привкус на финансова пирамида? На Запад, там, където уж всичко е „упадък“, има едни хора, наричат ги предприемачи. Когато един проект там фалира, предприемачът излиза, сваля шапка и казва: „Момчета, сбърках. Не прецених пазара, не ви дадох стойност, провалих се“. Нарича се достойнство. Тук обаче достойнството е заменено от „вие не ме заслужавате“.
Дайте да видим световните примери. Спомняте ли си Елизабет Холмс и нейния проект „Теранос“? Тя обещаваше революция в медицината, точно както тук се обещаваше революция в патриотизма. И тя обвиняваше медиите, и тя говореше за „удари под кръста“, докато накрая не стана ясно, че технологията просто не работи. Разликата? Там има затвор. Тук има клипове в YouTube с Киро Брейка.
Киро Брейка – този философ на анцуга, този Сократ на северозапада. Двамата с Михайлов са като дует от стара градска песен, само дето песента е за това как всички други са виновни. Плюем по хората, че не ни „уйдисват“. Плюем по народа, че не си дава последните десет евро, за да гледа гипсови отливки на тракийски съкровища.
Знаете ли кой е атакуван медийно и е успял? Илон Мъск. Плюха го за Tesla, плюха го за SpaceX, наричаха го измамник. Но той не седна да плаче, че хората консумират кебапчета. Той просто направи ракета, която каца обратно. Даде стойност. Изпревари реалността. А тук? Тук „Исторически парк“ се опитва да ни убеди, че ако не си купиш акция, си предател на рода.
Това е върховният сарказъм на нашето време: да ползваш патриотизма като маркетингов инструмент и после да се сърдиш, че инструментът се е изхабил.
Михайлов казва: „Нося отговорност, че поведох хората към мечта“. Не, приятелю. Ти ги поведе към касата. И когато касата се оказа празна, виновен стана „упадъчният“ българин, Бойко и Пеевски. Мога и пример да ти дам с търговец, който платил 15 бона за бирата ти, а после сте му каали - бира ще има като победим мафията, Бойко и Пеевски са виновни, че бира няма ... ама и пари за върщане няма.
Българинът, който – нека бъдем честни – е достатъчно интелигентен да разпознае кога му продават вяра и кога му продават недвижим имот в неолита.
Проблемът на „големите“ проекти в България е, че те винаги завършват с обида към публиката. Ако не ни ръкопляскате, значи сте чалгари. Ако не инвестирате, значи сте наркомани. Това е логиката на сервитьор, който ти носи развалена супа и те псува, че не му оставяш бакшиш.
Истината е грозна като панелка в „Люлин“ през ноември. Хората не са разочаровани от историята си. Те са разочаровани от търговците в храма. На Запад предприемачът казва: „Клиентът винаги има право“. В Арбанаси и Ветрино предприемачът казва: „Клиентът е дебилен, затова ще си фалирам проекта и ще го обвиня за това“.
Красотата, мащабът и бъдещето не се строят с обвинения. Те се строят с честност. А когато честността липсва, остава само горчивият вкус на кебапчето, което поне знаеш защо си платил.
До тук с мечтите. Остават ни само клиповете на Брейка и самосъжалението на един „водач“, който откри, че народът му не е декорация за неговия личен епос. Народът си е народ – яде, пие и не обича да го правят на глупак, особено когато входът е 10 евро, а изходът е през задния вход на историята.
Стига толко съм си хапал устните... Боли. Но истината боли повече.
Веселин Стаменов, Фейсбук
