ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Прием на антибиотици срещу пневмония предизвикал психотичен пристъп у пациент, при който човекът чувал Божия глас. Антибиоманията е рядко явление, причините за което не са напълно изяснени – може да се дължи на намесата на антибиотиците в работата на невротрансмитерите. За щастие няколко дни прием на успокоителни били достатъчни, за да отшумят симптомите - обикновено в такива случаи са необходими по-сериозни лекарства.
Швейцарец се лекувал от пневмония, но приемането на антибиотици завършило за него с халюцинации за разговори с Бога. Лекарите, лекували мъжа, описват подробно рядкото заболяване в статия в списание BMC Psychiatry.
50-годишният мъж постъпил в болницата с левостранна пневмония. Лекарите първо предписали на пациента антибиотика амоксицилин, но той се оказал неефективен и бил сменен с кларитромицин. Мъжът се лекувал у дома.
Няколко дни по-късно близките забелязали, че пациентът се държи странно - станал приказлив и раздразнителен, физическата му активност се увеличила, настроението му се подобрило и мъжът започнал да говори за контакт с Бога.
„По време на първата ни психиатрична експертиза пациентът съобщи, че в нощта след приема на първия антибиотик е имал усещане за смърт и е развил слухови халюцинации, сякаш е чул Бог, който му говорел и му казал, че е избран за специална мисия“, пишат авторите на статията.
Освен описаните по-горе симптоми лекарите установили още, че пациентът има проблеми със заспиването. Антибиотикът трябвало да бъде спрян. Лекарите предписали на мъжа лоразепам - успокоително средство от групата на бензодиазепините. Обикновено в такива ситуации са необходими антипсихотици, но лоразепам се оказал достатъчен - след няколко дни делириумът и халюцинациите престанали.
Мъжът нямал известни алергии, не употребявал наркотици, не пушел, не приемал стероиди. Също така никога не му се налагало да прибягва до антибиотици, нямал и предишни психически заболявания. Седмица по-късно лекарите го прегледали отново - халюцинациите не се върнали повече и мъжът бил в добро настроение.
Не е известно доколко всеки от антибиотиците е допринесъл за психотичния епизод и дали в случая може да се говори за два епизода - симптомите се появили след приема на първото лекарство, но не е ясно как са били повлияни от приема на втория антибиотик.
„Този доклад за случая трябва да се тълкува в светлината на две основни ограничения - отбелязват авторите. - Първо, вече има съобщения за случаи на мания, развила се след употребата на антибиотици. Въпреки това все още липсват важни знания за този синдром. Второ, не е проведен повторен анализ, който да изследва нашата хипотеза за фармакодинамично взаимодействие между двата антибиотика.“
Според Паскал Сиенаерт, психолог и психиатър от Католическия университет в Льовен в Белгия, който коментира описания случай, хронологията на употребата на антибиотици от мъжа и последвалите маниакални симптоми съответстват на известни случаи на антибиомания.
„В моя собствен опит съм виждал поне три случая, един с повтарящи се епизоди - казва Сиенаерт пред Live Science. – Всички мои колеги са имали подобни случаи. Така че, ако съберете тези цифри в световен мащаб… то, разбира се, за случаите се говори недостатъчно.“
Антибиоманията е известно, но рядко разстройство, което засяга предимно мъжете. Точната честота на нейното възникване е неизвестна, подробно са описани едва няколко десетки случая, но вероятно на фона на увеличената употреба на антибиотици разстройството ще се появява по-често.
Известните случаи са свързани с различни антибиотици. Повечето от тях обаче по един или друг начин влияят върху свързването на гама-аминомаслената киселина (GABA) с рецепторите. GABA регулира функционирането на нервната система и намесата отвън очевидно е довела до нейното нарушаване.
Също така психотичните епизоди на фона на приема на антибиотици може да са свързани с повишаване на концентрацията на кортизол, С-реактивния протеин, противовъзпалителните цитокини, нарушаване във функцията на митохондриите и дори промени в състава на чревната микрофлора. Все още е сложно да се установи точната причина – това изисква информация за по-голям брой случаи и внимателни изследвания на подобни пациенти.
