Болен човек с болни амбиции ни поболя

Около националния празник 3 март си спомних за тв сериала „Записки по българските въстания”.  В него комитата Захарий Стоянов се оплаква на баба Тонка Обретенова, че простите хора не го разбират, когато им говори за революция и национално освобождение. Даже не искат да го слушат. И тогава тази обикновена, неука, но умна и препатила българка отговаря: „ Простият чиляк не обича учения, защото усеща, че е по-долен от него. Простият чиляк иска да се изравни с учения, но не той да се издигне нагоре, а ученият да слезе ниско до него.” Това описание се отнася за простия „чиляк” Симеон Дянков, който се хвалеше, че е един от 100-те световни учени, макар че никога не се е занимавал с наука. Той стои поне 10 степени по- ниско от баба Тонка, посветила живота си на другите хора. Дянков три години драпаше учените от БАН да паднат до неговото ниско равнище. Наричаше ги „феодални старци”, унижаваше ги и ги обрече на мизерен живот. Опитваше се да ги принуди да се примиряват, да угодничат, да пишат благодарствени писма на Бойко Борисов.  Бившият премиер е от същата порода. Демонстрираше енергичност и неуморимост: в един ден режеше ленти, играеше футбол, държеше слова, караше сам служебния си автомобил с висока скорост... А се оказа болен човек с болни амбиции без покритие. Само защото искаше да бъде Рамбо, Батман и Роки едновременно. Толкова си знае „чилякът”. Доц. Стоян ВЛАЙКОВ