БОМБА! Основателят на Луганската народна република и зам.-шеф на парламента Станислав Винокуров с фундаментални разкрития пред ПИК - истината за войната от другата страна на фронта, какво каза Путин в интервюто си пред Тъкър Карлсън, има ли неонацисти в Украйна

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

Интервюто на Тъкър Карлсън с Владимир Путин хвърли в ужас световния неолиберален елит. Лицето на демократите в САЩ Хилари Клинтън нарече журналиста „полезен идиот“ и го прати да работи в руска медия.

У нас традиционните коментатори от "правилната линия" дори заговориха за сваляне на интервюто от Интернет. Вече няколко дни не спират да громят Тъкър Карлсън и да коментират какво не бил попитал Путин и какво е трябвало да го попита. Окачествиха уникално интервю, което събира стотици милиони читатели по целия свят, като „руска пропаганда“.

Никой обаче не потърси експерт от Донбас да чуе неговата гледна точка за казаното от Путин. 10 години случващото се в Лугаск и Донецк се представя без гледната точка на живеещите хора там.  

ПИК е първата и засега единствена българска медия, успяла да проникне в средите на Донецката и Луганската народни републики и да ви информира какво се случва там. От началото на конфликта след държавния преврат през 2014 г. досега публикуваме интервюта с лидери от Донбас, за да ви покажем и другата страна на войната.

Днес се свързахме с един от основателите на Луганската народна република Станислав Винокуров. Той е бивш министър на младежта, спорта и туризма в републиката и първи заместник-председател на парламента. По професия е външнополитически анализатор.

Интервю на Албена БОРИСОВА

- Успя ли Владимир Путин да обясни на света причините за конфликта в Украйна в интервюто на Тъкър Карлсън, Станислав Евгениевич? 

- Трудно ми е да правя такива изводи. Разбирам, че въпреки избирателно ограничената информация в западните медии здравомислещите хора могат да си направят правилни изводи за конфликта в Украйна, който започна от 2013 – 2014 г. А аз, като участник в тези събития, виждам, че даже и от наша страна информацията и историческата оценка понякога е противоречива. Но това е напълно обяснимо.

Всеки човек, даже и непрофесионалният журналист, може да дава оценки, да интерпретира фактите, да формира мнение в социалните мрежи чрез интернет.

Като се има предвид различното ниво на образование и на начетеност, се получава огромна информация, в която е лесно да се обърка дори пряк участник в събитията. Да не говорим за хората, за които името Украйна не е нищо повече от ехо от информационния шум в таблоидите. 

Според мене Владимир Владимирович не каза нищо ново не само за историята на Украйна, но и за причините за конфликта. Историческите факти до 2014 г. много лесно могат да се проверят при желание в лесно достъпните академични източници.

Политическите събития също никой никога не е крил и всички факти, за които говори президентът, са потвърдени от официални източници, от пресата, от стенограми...

Владимир Владимирович се постара накратко, доколкото е възможно, да разкаже историко-политическите причини за конфликта. Доколко са го разбрали западните зрители, ще стане ясно в близко бъдеще от реториката в социалните мрежи например. 

- Някои западни анализатори обявиха интервюто за руска пропаганда. Други политически наблюдатели пък го нарекоха среща между Путин и бъдещия вицепрезидент на САЩ... Вие като политолог как го възприемате? 

- Няма нищо изненадващо в това, че западните анализатори наричат интервюто руска пропаганда. За много от големите западни медии всяка информация, която е в разрез с утвърдения от тях дневен ред, автоматично бива определяна или като лъжа, или като пропаганда.

Ще ви дам един пример, който силно разклати моите идеалистични възгледи навремето за безпристрастността на украинските и на прозападните медии.

На Майдана в Киев през 2014 г. "мирните" митингуващи подпалиха служителите на специалните части "Беркут", които просто стояха в кордон, охраняваха и не използваха сила. Много от тях бяха откарани тогава в болница с изгаряния и рани. Някои от тях бяха от Луганск и Луганска област.

През февруари 2014 г. на митинг в Луганск срещу държавния преврат в Киев се взе решение веднага да се съберат средства за лечението на пострадалите на Майдана служители от "Беркут". Аз лично участвах в организацията му. Митингът  се провеждаше в парка на героите във Великата отечествена война до паметника на украинския писател Тарас Шевченко, който между другото и досега си стои там и никой не мисли да го маха.  

Няколко човека тръгнаха сред хората на митинга да събират пари за пострадалите. Решихме да обявим колко средства сме събрали, за да бъде всичко честно и открито. Броенето на парите беше заснето от украинските медии.

Вечерта в повечето украински медии се появиха репортажи, на които показваха снимки и видео как нашите броят парите. А журналистите съобщиха, че това са пари от Русия за провеждането на митинга. Раздавани били на всеки участник. Не можех да повярвам на очите и ушите си какво виждам и чувам. Това впоследствие се превърна в норма за западните и украинските медии, когато отразяват събитията в Донбас.

За съжаление, не съм добре запознат с биографията на Тъкър Карлсън. Според мене той е преди всичко журналист, който следва каноните на истинската непредубедена журналистика, има свое мнение и отлично познава проблемите на световната политика. На западните политици такива хора, като него, са ненужни.  

Политиката трябва да се основава на способността да се води балансиран диалог, да се чуват и вземат предвид мненията на партньорите - това са основните принципи за изграждане на здрави и съзидателни отношения между страните. Русия безупречно следва тези принципи през последния четвърт век. Според мен е време САЩ и техните сателити да променят агресивната си реторика и хора като Тъкър Карлсън, сигурен съм, да могат да дадат началото на принципните отношения между глобалния Запад и Изтока. 

- Путин съобщи, че войната ще спре тогава, когато Вашингтон престане да дава оръжие на Киев. Същото ми каза наскоро и заместник-председателят на Държавната Дума на Русия Пьотр Толстой. Сенатът на САЩ обаче гласува законопроект за военна помощ за Украйна и Израел. Републиканците остро скочиха срещу него. Ще дойде ли скоро краят на войната и какъв ще бъде той? 

- Категорично мога да кажа, че ако не беше помощта на САЩ, нямаше да се случи и държавният преврат през 2014 г., нямаше да има убийства на мирни жители в Донбас от тогава до 2022 г. Крим, както и Донбас, щяха да останат в Украйна и нямаше да има стотици хиляди убити славяни и от двете страни в специалната военна операция. Правителството на САЩ преследва користните си цели във всеки световен конфликт. Украйна не е изключение. Даването на оръжие и пари не е благотворителна помощ.

Не е възможно да се скрият американски активи в управлението на стратегически компании дори в Украйна, скандалът с Burisma е ярък пример за това (б.а. – Украинска газова компания, разследвана за участието в борда й на сина на Джо Байдън – Хънтър Байдън).

В правителството на САЩ има здравомислещи партиоти, които разбират, че САЩ, въпреки относителния "блясък" от маркетингова страна, имат много свои проблеми, които не се решават и са в критично състояние.

Войната ще приключи, когато Украйна получи автономия при вземането на решения. В противен случай тя ще продължи разрушително дълго време. Хиляди смъртни случаи, разбита икономика, санкции, прекъснати икономически връзки, криза в Европа - те полезни ли са за Русия или Украйна? Абсолютно не. Тези, на които е изгодно, трябва да се търсят зад Океана, очевидно.

- Какво се случва в момента в Донбас и в частност на територията на Луганската народна република?

- В Донбас върви планомерна интеграция към законодателното, икономическото и административното пространство на Русия. Това е сложен и доста продължителен процес. Негативно влияние оказва военната обстановка.

Въпреки това положителните промени са ясно видими. На първо място, започна възстановяването и изграждането на нова жилищна инфраструктура - магистрални водопроводи, канализация, нови елинсталации. Такова глобално строителство не е имало през всичките 30 години на така наречената независимост. Правят се нови държавни автогари с модерен транспорт, основен ремонт на учебни и здравни заведения.

Пътните ремонти са отделна тема за разговор. Изградени са междуградски пътища, извършен е основен ремонт на пътища и прилежащата инфраструктура в центъра на Луганск. Цифровите услуги се въвеждат според високите стандарти на Руската федерация.

Със сигурност има трудности. Осем години изолация на републиките от външния свят доведоха до загуба на висококвалифициран персонал, който се премести и засели главно в Русия. Постоянният обстрел на северните части на Луганската народна република пречи за възстановяването и развитието на териториите.

Разбира се, тук мога да бъда обвинен в пропаганда. Но всички, които не вярват на думите ми или се съмняват, мога да кажа - всичко това можете да видите със собствените си очи, като посетите нашата република. Добре дошли сте на гости, както се казва.

- Разколебава ли се мнението за непобедимостта на руската армия? Иначе как да разберем защо се водят боеве години наред за малки населени места като Авдеевка, например?

- Мнението за непобедимостта на руската армия се основава на исторически факти, а не на промяната в ситуацията в момента, нали? Авдеевка и Бахмут са стратегически места, където в продължение на 8 г. се групираха и "окопаваха" украинските въоръжени сили.

Първоначално глобалният Запад заложи в конфликта на икономическото и политическото изтощение на Руската федерация. Затова бяха въведени безпрецедентни санкции и се очакваше руската икономика да се задави, хората да "съборят" правителството и това да доведе до промяна в политическата система. То беше стратегическа грешка, както каза и Владимир Владимирович в интервюто си. Русия успя да оцелее, оказа се способна на "дълга и сложна игра". При това положение няма смисъл от нападателни действия. Днес времето вече е на наша страна. Потвърждение за това е разпадът, който виждаме напоследък в западната политика.

Освен това Путин винаги е подчертавал и открито е настоявал за максимално запазване живота на военнослужещите.

За огромно съжаление, боевете са ожесточени. Съвременните методи за водене на война са далеч от красивите снимки на холивудските блокбастъри. Освен това днес разликата в боевите действия в Украйна и Палестина например е очевидна за целия свят. Това трябва да се отчете.

- Обяснете на българските читатели какъв е украинският нацизъм, за който Русия говори? Какви са неговите проявления?

- Искрено искам да ви кажа, че аз като кореняк от Луганск не разбирам съмненията относно наличието на нацизъм в Украйна. Колко добре трябва да работи "глобалният информационен филтър", че дори в Европа да не виждат факелните шествия в центъра на Киев под знамената на нацистки организации, стотиците видеоклипове в интернет, награждаването на нацистките радикали с държавни отличия от Зеленски!? Тази информация е достъпна в открити прозападни източници, известни са и имената на получателите на наградите, и скандалите около тях.

Освен това, основните лозунги, срещу които се разбунтува Донбас, бяха от националистически характер. Преди събитията от 2014 г., през 2013 г. в Украйна вече се правеха митинги, на които участниците радостно подскачаха и вдигаха лозунги „Москоляку на гiлляку”, което в превод от украински означава „Руснаците на клона (да бъдат провесени)“. Това беше излъчено от медиите и социалните мрежи. По някаква причина то не притесняваше никого в западната "демокрация" по това време. Неонацистките паради, символите на фашистки организации, Майданът от 2013-2014 г. със силната подкрепа на Десния сектор, забранен на територията на Руската федерация...

Донбас през 2014 г. въстана не срещу свалянето на Янукович, а срещу реабилитацията на нацизма и фашизма. Против въоръжената смяна на конституционната система в Украйна. Срещу нарушаването на правата на коренното население на Донбас да говорят руски. Против забраните за изграждане на социални връзки с руснаците в Русия. Срещу забраната за почитане на предците, победили фашизма.

- Когато се запознах с Вас през 2014 г., Вие бяхте на бойното поле и воювахте с украинската армия и в защита на родния си град. Тогава участвахте в създаването на Луганската народна република. Как се промени от тогава досега Донбас?

- Най-важното нещо, което се промени, е нашата самоидентификация. В някакъв период от 2014 г., въпреки че не говорехме за това, много от нас се чувстваха като последния бастион на съпротивата срещу националистическото безумие в Украйна. Днес с гордост можем да кажем, че сме част от необятния руски многонационален свят.

- Как живеят хората? Магазините и болниците работят ли, децата ходят ли на училище? Как се усеща войната в градовете?

- Вече описах живота в Републиката. Русия пое огромна отговорност, приемайки нашите  територии.

В Луганската народна република повечето училища и болници не са ремонтирани от 70-те години на миналия век. Инфраструктурата е още по-зле. Например - от средата на 90-те години на миналия век в района на Луганск никога не е имало 24-часово водоснабдяване. Два-три часа сутрин и 3 часа вечер имахме вода. И много ме забавляват публикации в прозападните медии, които твърдят, че тези територии са нужни на Русия на всяка цена. Тези територии са разрушени градове, предприятия, инфраструктура - съветско наследство и нито едно капитално строителство.

Днес, в условията на Специалната военна операция, вече сме свидетели на качествени промени. И още веднъж приканвам всички журналисти да последват примера на Тъкър, за да видят всичко с очите си, а не да получават информация за "диви, мръсни руснаци и руския свят". Което обичат да рекламират на запад.

Тук искам да ви кажа, уважаема Албена, че искрено съм благодарен за професионалната Ви работа като журналист! Тази година се навършват 10 г. от началото на събитията в Донбас и от нашето общуване с Вас. Радвам се на Вашата честна позиция.

- Предстоят скоро президентските избори в Русия. Вие в Луганската и Донецката народни републики ще участвате ли в тях?

- Вярвам, че имаме отворено общество за мнения. Знам, че в Русия има хора, които не са готови да гласуват за настоящия президент - това е тяхно право и няма да им давам оценка. Сред моите близки и далечни познати, хора от различни социални среди, всички са готови да гласуват за Путин.

Мисля, че в новите територии този процент ще бъде около 85%. Ще има много обвинения от Запада във фалшификация, но едва ли някой сам ще реши да дойде и да види изборите с очите си. Това е нашият опит от 2014 г., когато винаги каним западни представители на територията на двете републики за диалог и оценка, но вместо това получаваме само лъжа и игнориране на поканата. Отново, но със сигурност знам, че това е нашият избор. И отиваме на избори за Владимир Владимирович.