ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
За хубавото вино трябва качествена бъчва. А такива се произвеждат ръчно и до днес в "столицата на бъчвите" - ботевградското с. Врачеш. Там занаятът има повече от 160-годишна традиция, пише "Стандарт".
В необятния свят на бъчварството работят над 70 работилници, а всяка втора къща е със сръчен майстор, усвоил тънкостите на занаята по наследство. С малко талант и повече любов над десетки бъчвари в момента създават продукция за най-големия център за производство на вина във Франция - град Бордо. През последната година интерес към буретата им проявили дори и от Южна Африка. Основният пазар майсторите от Врачеш е гръцкият. В България пък лозарските краища постоянно търсят майсторите от Ботевградско за нови произведения. Те разказват, че за изработката на едно буре най-често се използва дървен материал от дъб, който взимали от Странджа. Той бил желан не само заради своята гъвкавост и здравина, но и заради приятния вкус на горски плодове, който придавал на виното. Със сръчните си пръсти и помощта на няколко машини бъчварите от с. Врачеш правят бурета от 5 литра до 3 тона. "Раждането" на бъчвата отнема години, признават опитните майстори. Преди реалната обработка на дървото, то трябва да се изсуши на проветриво място за година, за да падне влажността. "Първата стъпка е да се обрежат дъгите според желаната дължина. След като са обработени всички дъги, започва тяхното редене в метални обръчи - елементи, които крепят бъчвата", разказва Мартин Йончовски, бъчвар в селото. Деликатен момент е свиването на дъските в едно тяло.
Това става чрез нагряването им с огън, който се пали в средата на бъдещото буре. "В зависимост от желанието на клиента, има четири вида обгаряне на дървесината отвътре. За белите вина изпичането е по-слабо, докато за червените е повече, за да може да даде по-добър вкус", обяснява бъчварят. И допълва, че самото изпичане на дъба дава вкуса и аромата на горски плодове. "Следващата стъпка е направата на дъна. Тя става чрез рендосване на дъските, като при реденето се слагат по-средата най-дългите, след тях по-късите и накрая тези с най-малка дължина", казва Йончовски. Майсторът добавя, че преди години преди да се сковат дъгите, откъм тясната страна се намазвали с папур.
"Следващата стъпка е свалянето на челния обръч, така че краищата на дъгите да се изправят, за да се постави дъното. След това се връща обратно челният обръч и се стяга дъното", подчертава бъчварят. След външната обработка, обръчите се набиват окончателно срещу разместване. "Предпоследната стъпка при направата е заглаждане на бъчвата на ренде, за да се изравнят неравностите. Накрая се пробива кръгъл отвор - "врана" и се поставя канелка в него", заключва опитният майстор. Повечето от тези дейности бъчварите правят на ръка. Те разказват, че удоволствие от творението изпитват когато дървото минава през пръстите им и усещат всяка негова деформация. "Ние сме като художниците и творим с любов произведения, които се ценят високо", казва друг бъчвар от селото - Васил Василев. Той е категоричен, че ценители на истинската продукция в занаята им винаги ще има, защото основната роля във вкуса на виното играе бъчвата.
