Путин знае за задокеанския диктат и проамериканската политика на шепа овластени
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
„България за нас е много близка в духовен и исторически план страна и ние ще развиваме отношенията си с нея по всички направления.” Това заяви в края на август президентът Владимир Путин и допълни, че членството на България в НАТО не е повод за притеснения, а спирането от българска страна на проекта „Южен поток” не е пречка за бъдещи проекти.
По славянски, дружелюбно и опрощаващо, президентът на Велика Русия Путин подаде ръка на България, като направи ясно послание, че общите ни корени и цивилизационното славяно-православно единство са по-силни от политическата евро-атлантическа конюнктура. Даде да се разбере, че в Москва знаят, че антируската политика, водена от шепа овластени, не е политика на българския народ, а е проекция на задокеанския диктат.
Изказването на президента Путин е подадена ръка към България. Подадена ръка от световен лидер след десетките тиради на президента Плевнелиев, на министрите Митов и Ненчев срещу Русия, след срамното самохвалство на министър Бъчварова, че Бойко Борисов е спрял проектите „Бургас-Александруполис”, „Белене” и „Южен поток”. След приемането на българска територия на щабове, командни центрове и техника, пряко насочена срещу Русия, и участието ни в никому необходими военни учения. След активна безгръбначна поддръжка на антируските санкции. Случи се след отказа на българския президент да почете паметта на милионите жертви, дадени от съветските народи, като не отиде на Парада на Победата на 9 май в Москва. В този смисъл не България, а шепа овластен хора, работещи срещу националния интерес, провокираха Русия достатъчно... но тя ни отговаря с подадена ръка, с позитивизъм.
Днес е последният шанс България да отговори по достойнство, да очертае пътищата на положително развитие на българо-руските отношения. Да направи това, отчитайки, че като част от Европейския съюз сме единствената славянска и православна държава в него. България може с активна политика да бъде мост между Европа и Русия, да даде своя принос за стабилизацията на Европа. Но за такава стъпка се иска държавничество и мъжество. Президентът Путин ги прояви, време е и нашите управляващи да го направят.
Очаквано дежурните русофоби и грантови анализатори вкараха в ход опорни точки – „Турски поток” се провалил, затова Путин ни правил мили очи, че сега бил моментът да покажем колко сме верни на НАТО (накъде ли повече?!)...
Големите енергийни проекти са стратегически и дългосрочни. Сегашните кризисни явления в Близкия изток не са поводът да бъде отписан „Турски поток”. Въпросът е, че „Южен поток” е по-важният и изгоден проект за нашата бедна и лишена от инвестиции страна. Наш интерес да се борим за „Южен поток”, да отстояваме този интерес пред Москва и Брюксел.
Но „Южен поток” не е единственото поле, в което могат да се развиват отношенията ни с Русия. В много по-голяма степен на готовност е един друг проект, който освен икономически и инженерни разчети има и още един много важен „печат” – на общественото мнение, което е 80% одобрение на национален референдум. Става въпрос, разбира се, за проекта АЕЦ „Белене”. Това е български проект, отговарящ на всички световни норми на енергийна сигурност. Построяването на Втора атомна отново ще върне България в престижния клуб на развитите енергийни държави, произвеждащи най-чистата и евтина енергия – атомната.
Ключово направление, което можем да развием с Русия, е връщането към традиционно добрите връзки в областта на туризма. Сезон 2015-а е пред провал, което също е резултат от неоправданата антируска агресия на нашите управляващи. Изгубихме около една трета от руските туристи, което доведе черноморските региони до тежка криза, до фалити на хотели, до безработица, до разпродажба или отказ от имоти на руснаци, което пък увеличи кризата в строителния бранш. Обещаваха ни туристи от Украйна, от Западна Европа. Такива не дойдоха… Руските туристи нямат алтернатива и в този смисъл ние сме на ход за улесняване на визовия въпрос, за активна роля за връщане на дела руски туристи.
Но думите на Путин аз тълкувам и в един друг план, който е отвъд икономическите проекти и интереси. Не всичко е взаимната изгода в стопански и финансов план. Русия е славянска, православна страна със сходна култура и традиции. Има стотици хиляди български специалисти, обучени в Русия, човешки, семейни връзки. А да говорим ли за историческия принос на Русия за Освобождението, за спасяването на България като част от Европа от фашизма, за помощта в изграждането на модерна индустрия, земеделие, наука в периода на социализма. Да, Русия е братска страна, а с братята си човек общува не само икономически, но и духовно.
Именно развитието на духовните връзки, на отношенията в областта на просветата, на междууниверситетското сътрудничество, в областта на науката, културата, на спорта, на младежките обмени. Това е сътрудничество, което отива отвъд конюнктурата на санкциите и противопоставянето. То поставя темелите за един рестарт, за всестранно презареждане на нашите отношения с Москва, когато приключи налаганата отвъд океана истерия. Когато и САЩ, и Европа осъзнаят, че пътят на развитие на връзките с Русия не е опитът за нейното унищожение (за тази фатална грешка на американските управляващи скоро алармира Хенри Кисинджър), а е пътят на интеграцията, на признаването на нейните национални интереси, на диалога. Моята прогноза, е, че скоро Западът ще коригира политиката си към Русия, защото разбира, че без Русия не може да има ефективен световен ред в новия многополюсен свят.
Разумните държави скоро ще изработят стратегии за постепенно връщане на нормалните отношения с Русия. Засега ние сме на опашката, а не в челото на този процес, както ни се полага. Тъжно е, че в България само една сериозна политическа сила имаше собствена и дългосрочно обмислена позиция по руската тема – позиция срещу санкциите, за позитивно развитие на отношенията. Това е БСП. Позициите на другите формации бяха русофобски или позиции на „приятна разсеяност”.
Именно затова премиерът Борисов да не се страхува от истериите на дежурните русофоби, а да действа. Да извади от правителството тези министри, които сътвориха най-големите пакости по отношение на Русия, да ги смени с хора, които професионално, с разум и умереност ще градят нов подход.
Да се откаже от тезата, че се гордее с провалените проекти, и да даде ход на „Южен поток” и „Белене”, защото лентичките на магистрилите съвсем не са достатъчни, за да остане знаково в историята на България.
